Преглед на кода на Дунав

{{към пояснение|Дунав|Дунав (пояснение)}}
{{от пренасочване|Истър|града във Франция|Истър (Франция)}}
{{Река
| име                = Дунав
| картинка           = Over the Danube.jpg
| картинка-описание  = Река Дунав край гр. Русе
| местоположение     = [[Германия]], [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]], [[Румъния]], [[България]], [[Молдова]] и [[Украйна]]
| дължина            = 2852
| басейн             = 802 266
| отток              = 6500
| начало-място       = [[Шварцвалд]], [[Германия]]
| начало-гео-ширина  = 48.0956
| начало-гео-дължина = 8.1550
| начало-височина    = 1078
| устие-място        = [[Черно море]] през [[Делта на Дунав]]
| устие-гео-ширина   = 45.2175
| устие-гео-дължина  = 29.7614
| устие-височина     = 0
| устие-ширина       = 
| път                = 
| карта              = Европа
| карта-описание     = Карта на басейна на Дунав
}}
'''Дунав''' е втората по дължина [[река]] в [[Европа]] след [[Волга]]. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток и се влива в [[Черно море]]. Освен това Дунав е реката, която протича през най-много държави в света<ref>[https://kidskonnect.com/geography/danube-river/ Дунав е реката, която протича през най-много държави в света]</ref> – 10 на брой ([[Германия]], [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]], [[България]], [[Румъния]], [[Молдова]] и [[Украйна]].), водосборният ѝ басейн се простира освен на териториите на гореизброените 10 държави и на териториите на още 9 държави ([[Швейцария]], [[Италия]], [[Чехия]], [[Полша]], [[Словения]], [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]], [[Албания]] и [[Косово]]). Дължина 2852 km. Площ на водосборния басейн 817 000 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article034679.html «Большая Советская Энциклопедия» – Дунай, т. 8, стр. ...]</ref>

== Етимология ==
Дунав на български често се членува: ''Дунавът''/''Дунава''. Името e {{lang|de|Donau}}; {{lang|hu|Duna}}; {{lang|hr|Dunav}}; {{lang|ro|Dunărea}}; {{lang|sr|Дунав|Dunav}}; {{lang|uk|Дунай}}. Всички изброени имена произлизат от [[протоиндоевропейски език|протоиндоевропейското]] ''*dānu''. Латинската форма ''Danubius'' е и име на [[Данувий|речно божество]].{{hrf|Toutain|1901|37}} Различен произход има [[Старогръцки език|старогръцкото]] име ''Ἴστρος''.

Предполага се, че латинското име ''Danubius'' произлиза от местния падеж на [[Индоевропейски праезик|праиндоевропейската]] дума ''*dānu'' („река“), от която произлизат също [[Ирански езици|иранската]] ''Танаис'' (старо име на река [[Дон]]){{hrf|Георгиев|1971|446 – 447}} и [[санскрит]]ската ''dānu'' („река“, „поток“). Други европейски реки, чиито имена вероятно имат същия произход, са [[Донец]], [[Днепър]], [[Днестър]], [[Дау]], английската [[Дон (река в Англия)|Дон]].

Предполага се, че българската, сръбската и хърватската форми са произлезли от [[Дакийски език|дако-мизийската]] ''*Dōnavi(s)'', руската, словашката и украинската – от по-късния, също дако-мизийски вариант ''*Dōnaï(s)''{{hrf|Георгиев|1971|446 – 447}}. Немското окончание ''-au'' идва от често срещаното [[Германски езици|германско]] окончание на хидроними ''*-awa''. Съвременната немска форма се използва от средата на 18 век, а преди това реката е наричана ''Tonach'', по-късно и ''Donaw''.

== Извор, течение, устие ==
=== Извор, горно течение ===
[[Файл:Donaueschingen Donauzusammenfluss 20080714.jpg|мини|Сливането на реките [[Бригах]] и [[Брег]]]]
[[Файл:Donaueschingen Donauquelle.jpg|мини|300п|ляво|Изворът ''Donauquelle'' в парка на замъка на рода [[Фюрстенберги]] в Донауешинген]]
Дунав води началото си от платото [[Баар (регион)|Баар]] в планината [[Шварцвалд]] (с надморска височина на изворите 1078 m) в [[Германия]], където две по-малки реки, [[Бригах]] и [[Брег]], се сливат на 1,4 km от селището [[Донауешинген]] и оттам нататък реката се нарича Дунав. Освен тази теория съществува и теория, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстенбергишес шлос“ край Донауешинген. Този [[карстов извор]] е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав.

Горното течение на реката е до град [[Виена]]. В този си участък протича по територията на Германия и [[Австрия]], а водосборният ѝ басейн освен в горните две страни се простира и на част от територията на [[Швейцария]] и [[Италия]]. Тук Дунав е типична планинска река, като тече в пределите на планината Шварцвалд, Швабско-Баварското плато и стесненият участък между [[Алпи]]те и Чешкия масив. Долината му е тясна и дълбока с високи и стръмни склонове. Ширината на коритото се колебае от 20 – 100 m в района на град [[Улм]] до 100 – 350 m в района на [[Виена]]. Скоростта на течението е 1 – 2,8 m/sec. На отделни места коритото на реката е коригирано със защитни диги. В този участък най-големите притоци, които реката получава са предимно десни ([[Ин]], [[Изар]], [[Лех]], [[Енс (река)|Енс]] и др.), водещи началото си от [[Алпи]]те<ref name="bse"/>.

=== Средно течение ===
Средното течение на Дунав обхваща участъка от [[Виена]] до пролома [[Железни врата]], като в този си участък реката пресича [[Среднодунавска равнина|Среднодунавската равнина]] и протича по териториите на [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]] и [[Румъния]]. Между Виена и унгарския град [[Дьондьош]] тече в източна посока, след това до хърватския град [[Вуковар]] – в южна посока, а след това до [[Железни врата]] – в посока изток-югоизток. В [[Среднодунавска равнина|Среднодунавската равнина]] долината на Дунав е широка от 5 до 20 km, с две ясно изразени заливни тераси, коритото меандрира, разделя се на отделни ръкави, а скоростта на течението е 0,3 – 1,1 m/sec. На отделни места реката преодолява отделни ниски възвишения и напречни ридове, като образува проломи (Унгарски врата, Вишеградски пролом, [[Железни врата]], Казане). В тези участъци долината ѝ се стеснява до 0,6 – 1,5 km, а наместа до 150 m, като дълбочината ѝ значително се увеличава (до 15 – 20 m, в пролома Казане – до 70 m), а скоростта на течението ѝ нараства до 2,2 – 4,7 m/sec. В резултата на изградените хидротехнически съоръжение голяма част от меандрите ѝ са изправени, част от страничните малки ръкави са пресушени и са изградени водозащитни диги. В този си участък Дунав получава своите най-големи притоци ([[Сава (река)|Сава]], [[Тиса]], [[Драва]], [[Велика Морава]], [[Вах (Словакия)|Вах]] и др.), а водосборният ѝ басейн силно се разширява и обхваща части от териториите на [[Италия]], [[Чехия]], [[Полша]], [[Украйна]], [[Словения]], [[Босна и Херцеговина]], [[Албания]] и [[Косово]]<ref name="bse"/>.

=== Долно течение, устие ===
Долното течение на Дунав се простира от пролома [[Железни врата]] до устието и в този се участък реката преминава през териториите на [[Сърбия]], [[България]], [[Румъния]], [[Молдова]] и [[Украйна]], като в началото тече на югоизток (до [[Видин]]), след това на изток (до [[Силистра]]), а накрая на север (до [[Галац]]) и отново на изток до устието. Тук Дунав е типична равнинна река, като тече през [[Долнодунавска низина|Долнодунавската низина]]. Долината ѝ се разширява до 7 – 20 km, ширината на заливните ѝ тераси също и се разделя на многочислени ръкави и протоци. Ширината на коритото на места достига 1 – 2 km, средна дълбочина 5 – 7 m, скорост на течението 0,5 – 1 m/sec. В този участък най-големите и притоци са [[Прут]], [[Сирет]], [[Олт]], [[Яломица]], [[Искър]], [[Арджеш]] и др.). При вливането си в [[Черно море]] Дунав образува голяма делта (площ 3500 km²), като се разделя на 3 основни ръкава (гърла) – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница между Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и главен плавателен<ref name="bse"/>..

Дунав е включен в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за [[Световен ден на водата|Световния ден на водата]] през [[2007]] г.
[[Файл:Inn bei Kufstein.jpg|мини|250px|Река Ин в град Куфщайн, Австрия]]
[[Файл:Villach Drau.JPG|мини|250px|Река Драва край Филах, Австрия]]
[[Файл:Novy Beograd and Sava IMG 0783.jpg|мини|250px|Река Сава при Белград]]
[[Файл:Velika Morava Varvarin.jpg|мини|250px|Река Велика Морава край Варварин, Сърбия]]
[[Файл:Alt-olt.jpg|мини|250px|Река Олт в горното течение]]
[[Файл:Prut River.jpg|мини|250px|Река Прут]]

== Водосборен басейн, притоци ==
=== Водосборен басейн ===
Дунав е и единствената река в света, която протича през територията на 10 държави ([[Германия]], [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]], [[България]], [[Румъния]], [[Молдова]] и [[Украйна]].), а водосборният ѝ басейн се простира освен на териториите на горните 10 държави и на териториите на още 10 държави: [[Швейцария]], [[Италия]], [[Чехия]], [[Полша]], [[Словения]], [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]], [[Албания]], [[Косово]] и [[Северна Македония]] (виж долната таблица). Река Нил е втора по този показател, като преминава през 9 държави и по границите на още две.

Площ на водосборния басейн 817 000 km², което представлява 8,02% от територията на [[Европа]].

* На югоизток водосборният басейн на Дунав граничи с водосборния басейн на река [[Камчия]] и с водосборните басейни на други по-малки реки, вливащи се директно в [[Черно море]].
* На юг водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките [[Марица]], [[Места]], [[Струма]] и [[Вардар]], вливащи се в [[Егейско море]].
* На югозапад водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките [[Дрин]], [[Неретва]], [[Пиaве]], [[Адидже]], [[По]] и др., вливащи се в [[Адриатическо море]].
* На запад и северозапад водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките [[Рейн]] и [[Елба]], вливащи се в [[Северно море]].
* На север водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките [[Одер]] и [[Висла]], вливащи се в [[Балтийско море]].
* На североизток водосборният басейн на Дунав граничи с водосборния басейн на река [[Днестър]] и с водосборните басейни на други по-малки реки, вливащи се директно в [[Черно море]].

{| class="wikitable"
|+ '''Водосборен басейн на река Дунав по страни'''
! width="200" bgcolor="yellow" | Страна
! width="85" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²)
! width="75" bgcolor="yellow" | Процент от територията на басейна
! width="75" bgcolor="yellow" | Процент от територията на страната
|-
| 1. Австрия || align="right" | 80 423 || align="right" | 9,84 || align="right" | 99,44
|-
| 2. Албания || align="right" | 126 || align="right" | 0,02 || align="right" | 0,44
|-
| 3. Босна и Херцеговина|| align="right" | 36 636 || align="right" | 4,48 || align="right" | 71,56
|-
| 4. България || align="right" | 47 413 || align="right" | 5,80 || align="right" | 42,72
|-
| 5. Германия || align="right" | 56 184 || align="right" | 6,88 || align="right" | 15,72
|-
| 6. Италия || align="right" | 565 || align="right" | 0,07 || align="right" | 0,19
|-
| 7. Молдова || align="right" | 12 834 || align="right" | 1,57 || align="right" | 33,92
|-
| 8. Полша || align="right" | 430 || align="right" | 0,05 || align="right" | 0,14
|-
| 9.Румъния || align="right" | 232 193 || align="right" | 28,42 || align="right" | 97,40
|-
| 10. Северна Македония || align="right" | 109 || align="right" | 0,01 || align="right" | 0,42
|-
| 11. Словакия || align="right" | 47 084 || align="right" | 5,76 || align="right" | 96,02
|-
| 12. Словения || align="right" | 16 422 || align="right" | 2,01 || align="right" | 81,00
|-
| 13. Сърбия + Косово || align="right" | 81 705 || align="right" | 10,00 || align="right" | 92,46
|-
| 14. Украйна || align="right" | 30 520 || align="right" | 3,74 || align="right" | 5,06
|-
| 15. Унгария || align="right" | 93 030 || align="right" | 11,39 || align="right" | 100,00
|-
| 16. Хърватия || align="right" | 34 965 || align="right" | 4,28 || align="right" | 62,89
|-
| 17. Черна гора || align="right" | 6 930 || align="right" | 0,85 || align="right" | 50,17
|-
| 18. Чехия || align="right" | 22 870 || align="right" | 2,80 || align="right" | 29,00
|-
| 19. Швейцария || align="right" | 1 809 || align="right" | 0,22 || align="right" | 4,38
|-
| '''Общо''' || align="right" | '''802 248''' || align="right" | '''100,00''' || align="right" | '''-'''
|}

=== Притоци ===
Река Дунав получава около 300 притока с дължина над 50 km, в т.ч. 7 притока с дължина над 500 km, 18 притока с дължина от 200 до 500 km и 15 притока с дължина между 100 и 200 km. Най-дългите притоци на Дунав са [[Прут]] (989 km), [[Тиса]] (966 km), [[Сава (река)|Сава]] (945 km).

Списък на 39-те реки директни притоци на Дунав с дължина над 100 km. В списъка са отразени километърът, на който се вливат в Дунав (от устието към извора), посоката от която се вливат ('''←''' десен приток, '''→''' ляв приток), дължина (в km), площ на водосборния басейн (в km²) и страната през която протичат.
:* 2588 ← Илер 147 / 2152 Германия
:* → Вьорниц 132 / 1569 Германия
:* 2496 ← [[Лех]] 256 / 3919 Австрия, Германия
:* 2449 ← Пар 134 / 1632 Германия
:* 2412 → [[Алтмюл]] 227 / 3258 Германия
:* 2385 → Наб 165 / 5514 Германия
:* 2379 → Реген 169 / 2953 Германия
:* 2282 ← [[Изар]] 292 / 8965 Австрия, Германия
:* 2225 ← [[Ин]] 517 / 26 130 Швейцария, Австрия, Германия
:* 2125 ← Траун 153 / 4277 Австрия
:* 2112 ← [[Енс (река)|Енс]] 254 / 6084 Австрия
:* 2055 ← Ибс 130 / 1300 Австрия
:* 1880 → [[Морава (Централна Европа)|Морава]] 358 / 26 734 Чехия, Словакия, Австрия
:* 1830 ← [[Лайта]] 180 / 2138 Австрия, Унгария
:* ← Рабниц (Репце) 120 / 4506 Австрия, Унгария
:* 1794 ← [[Раба]] 250 / 10 400 Австрия, Унгария
:* 1766 → [[Вах (Словакия)|Вах]] 403 / 19 696 Словакия
:* 1716 → [[Хрон]] 298 / 5453 Словакия
:* 1708 → [[Ипел]] 233 / 5151 Словакия, Унгария
:* ← Шио 121 / 14 953 Унгария
:* 1383 ← [[Драва]] 749 / 40 120 Италия, Австрия, Словения, Хърватия, Унгария
:* 1215 → [[Тиса]] 966 / 157 186 Украйна, Румъния, Унгария, Сърбия
:* 1170 ← [[Сава (река)|Сава]] 945 / 95 419 Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия
:* 1150 → [[Тимиш]] 340 / 13 085 Румъния, Сърбия
:* 1105 ← [[Велика Морава]] 185 / 37 444 Сърбия
:* → [[Нера (Дунав)|Нера]] 124 / 1240 Румъния
:* ← Пек 129 / 1230 Сърбия
:* 846 ← [[Тимок]] 202 / 4630 Сърбия, България
:* 692 → [[Жиу]] 331 / 10 070 Румъния
:* 685 ← [[Огоста]] 141 / 3157 България
:* 637 ← [[Искър]] 368 / 8646 България
:* 609 ← [[Вит]] 189 / 3225 България
:* 601 → [[Олт]] 615 / 24 010 Румъния
:* 599 ← [[Осъм]] 314 / 2824 България
:* 536 ← [[Янтра]] 286 / 7862 България
:* 530 → [[Ведеа]] 224 / 5430 Румъния
:* 432 → [[Арджеш]] 350 / 12 550 Румъния
:* 231 → [[Яломица]] 414 / 8900 Румъния
:* 155 → [[Сирет]] 726 / 43 960 Украйна, Румъния
:* 134 → [[Прут]] 989 / 27 500 Украйна, Молдова, Румъния

== Хидрография ==
[[Файл:Affluents du Danube.jpg|мини|ляво|Основни притоци с приноса им към общия отток на Дунав]]

Дунав е единствената голяма европейска река, която тече от запад на изток. Извираща от [[Шварцвалд]] в южната част на Германия, тя достига след 2852 km{{hrf|Blanc|2004}} до [[Черно море]], в което се влива чрез [[Делта на Дунав|Делтата на Дунав]] (4300 km²), разположена в днешни Румъния и Украйна. За разлика от повечето други реки, при Дунав е прието километрите да се отчитат от устието към извора, като за начална точка е приет фарът на [[Сулина]] при вливането в Черно море. По тази причина приетата дължина на реката не включва главния ръкав на делтата, както и река [[Брег]], първоизточника на Дунав. Водосборният басейн на Дунав има площ от 802 266 km²{{hrf|Blanc|2004}}.

Извиращи главно от [[Алпи]]те, основните притоци на река Дунав са десни. От притоците има две реки с едно и също име с еднакъв езиков произход – Морава. Основните притоци, подредени по място на вливането от извора към устието (с отток) са:
{{колони|4|
* [[Илер]] (70 m³/s)
* [[Лех]] (200 m³/s)
* [[Наб]] (49 m³/s)
* [[Алтмюл]] (22 m³/s)
* [[Изар]] (174 m³/s)
* [[Ин]] (735 m³/s)
* [[Траун]] (150 m³/s)
* [[Енс (река)|Енс]] (195 m³/s)
* [[Морава (Централна Европа)|Морава]] (110 m³/s)
* [[Раб]] (63 m³/s)
* [[Вах]] (161 m³/s)
* [[Хрон]] (55 m³/s)
* [[Ипел]] (22 m³/s)
* [[Шио]] (39 m³/s)
* [[Драва]] (577 m³/s)
* [[Тиса]] (794 m³/s)
* [[Сава (река)|Сава]] (1564 m³/s)
* [[Тимиш (река)|Тимиш]] (47 m³/s)
* [[Велика Морава]] (232 m³/s)
* [[Тимок]] (31 m³/s)
* [[Жиу]] (86 m³/s)
* [[Искър]] (54 m³/s)
* [[Огоста]] (25 m³/s)
* [[Олт]] (174 m³/s)
* [[Янтра]] (47 m³/s)
* [[Арджеш]] (71 m³/s)
* [[Яломица]] (45 m³/s)
* [[Сирет (река)|Сирет]] (240 m³/s)
* [[Прут]] (110 m³/s)
}}

Притоците на Дунав, вливащи се от територията на България, са относително малки. Повечето от тях водят началото си от [[Предбалкан]]а и [[Стара планина]]. Изключение прави най-големият приток [[Искър]], който извира от [[Рила]] и пресича Стара планина през [[Искърски пролом|Искърския пролом]].

По-големите острови по реката са:{{колони|4|
* [[Балта]]
* [[Белене (остров)|Белене]]
* [[Чепел (остров)|Чепел]]
* [[Донауинзел]]
* [[Голяма Браила]]
* [[Голям военен остров]]
* [[Вуковар (остров)|Вуковар]]
* [[Шаренградска ада]] (Шаренград)
* [[Козлодуй (остров)|Козлодуй]]
* [[Маргит (остров)|Маргит]]
* [[Чиоканещи]]
* [[Морски остров]] (Румъния)
* [[Острово (Дунав)|Острово]]
* Рибарски остров ([[Нови Сад]])
* [[Вардим (остров)|Вардим]]
* [[Житни остров]]}}

== Хидрология ==
[[Файл:Lignedepartagedeseaux(1).png|мини|upright=1.5|Основните водосборни басейни в Европа: този на Дунав е сред най-обширните (червените линии обозначават основните вододели)]]

Общият отток на река Дунав, измерен при [[Тулча]], е 6500 m³/s, което съответства на специфичен отток от 8,1 L·s<sup>-1</sup>·km<sup>-2</sup>{{hrf|Reader's Digest|1977|120 – 121}} – резултат от валежите в целия [[водосборен басейн]], вариращи от 2000 – 3000 mm в алпийските области до 600 mm в [[Моравия]] при средна стойност около 800 mm. Отделните притоци на Дунав имат различен [[хидроложки режим]] – дъждовен океански в западна [[Бавария]], планински снежно-дъждовен в Австрия, равнинен дъждовно-снежен в Унгария, равнинен снежен в Румъния{{hrf|Simota|2001}}.

Сложният дъждовно-снежен режим на Дунав отразява тези разнородни влияния. До [[Улм]] реката следва океанското влияние с максимално пълноводие през зимата. След това алпийските притоци, като [[Лех (река)|Лех]], Изар, Ин, Енс, превръщат самия Дунав в 80% алпийска река{{hrf|Simota|2001}} – чувствителна към зимното задържане на водите и пълноводна при топенето на снеговете. Така при [[Линц]] минималният отток е през декември, а максималният – през май или юни при средна стойност 1710 m³/s.{{hrf|Reader's Digest|1977|120 – 121}} Влиянието на топящите се снегове остава чувствително до [[Виена]] (среден отток 2237 m³/s), като максимумът през юни е допълнително подсилен от летните валежи, характерни за [[Централна Европа]]{{hrf|Reader's Digest|1977|120 – 121}}. Тези дъждове могат да предизвикат катастрофални [[Наводнение|наводнения]], при които Дунав надхвърля петкратно своя обичаен отток, достигайки 8000 m³/s през юни 1965 и 1970 година и 9000 m³/s през юли 1899 година.

При [[Будапеща]] топенето на снеговете в равнината задържа максималното пълноводие през май-юни. Вливането на водите на Тиса и Сава измества най-високите води по-рано, през април-май, а най-ниските – през юни-септември, например в [[Гюргево]], където оттокът достига 5900 m³/s.{{hrf|Reader's Digest|1977|120 – 121}} Под [[Железни врата]] Дунав става чувствителен към климатичен режим, доближаващ се до този на [[степ]]ите, който води до много ниски летни оттоци.{{hrf|Simota|2001}}

Суровите зими на континенталния климат водят до частично замръзване на Дунав почти през почти всяка година, като през една или две години отделни участъци от течението, главно в проломите, замръзват напълно. [[Ледоход]]ът в периода на размразяване може да заприщи на места реката, което предизвиква наводнения, като тежкото наводнение от март 1956 година. Тези наводнения предизвикват най-големи щети в Унгария, където крайречните низини често за заливани от водите на реката, поради което са изградени множество защитни [[Дига|диги]] и корекции на течението.

<div style="text-align: center; margin: 0 auto; overflow: hidden; zoom: 1">
<div style="font-size:85%;">'''Средномесечен отток при устието, m³/s'''</div><timeline>
Colors=
 id:lightgrey value:gray(0.8)
 id:darkgrey value:gray(0.3)
 id:sfondo value:rgb(1,1,1)
 id:barra value:rgb(0.6,0.8,0.9)

ImageSize = width:800 height:300
PlotArea = left:40 bottom:40 top:20 right:20
DateFormat = x.y
Period = from:0 till:9000
TimeAxis = orientation:vertical
AlignBars = justify
ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:2000 start:0
ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:1000 start:0
BackgroundColors = canvas:sfondo

BarData=
 bar:Jan text:Януари
 bar:Fév text:Февруари
 bar:Mar text:Март
 bar:Avr text:Април
 bar:Mai text:Май
 bar:Jun text:Юни
 bar:Jul text:Юли
 bar:Aoû text:Август
 bar:Sep text:Септември
 bar:Oct text:Октомври
 bar:Nov text:Ноември
 bar:Déc text:Декември

PlotData=
 color:barra width:30 align:left

 bar:Jan from:0 till: 5850
 bar:Fév from:0 till: 6180
 bar:Mar from:0 till: 7360
 bar:Avr from:0 till: 8570
 bar:Mai from:0 till: 8950
 bar:Jun from:0 till: 8330
 bar:Jul from:0 till: 7150
 bar:Aoû from:0 till: 5550
 bar:Sep from:0 till: 4700
 bar:Oct from:0 till: 4460
 bar:Nov from:0 till: 4965
 bar:Déc from:0 till: 5800

PlotData=
 bar:Jan at: 5850 fontsize:S text: 5850 shift:(-10,5)
 bar:Fév at: 6180 fontsize:S text: 6180 shift:(-10,5)
 bar:Mar at: 7360 fontsize:S text: 7360 shift:(-10,5)
 bar:Avr at: 8570 fontsize:S text: 8570 shift:(-10,5)
 bar:Mai at: 8950 fontsize:S text: 8950 shift:(-10,5)
 bar:Jun at: 8330 fontsize:S text: 8330 shift:(-10,5)
 bar:Jul at: 7150 fontsize:S text: 7150 shift:(-10,5)
 bar:Aoû at: 5550 fontsize:S text: 5550 shift:(-10,5)
 bar:Sep at: 4700 fontsize:S text: 4700 shift:(-10,5)
 bar:Oct at: 4460 fontsize:S text: 4460 shift:(-10,5)
 bar:Nov at: 4965 fontsize:S text: 4965 shift:(-10,5)
 bar:Déc at: 5800 fontsize:S text: 5800 shift:(-10,5)

</timeline></div>

== Геология ==
От геоложка гледна точка Дунав е много по-древен от река [[Рейн]], чийто водосборен басейн граничи с дунавския в югозападната част на [[Германия]]. До последния [[ледников период]] началото на Рейн е в югозападния край на [[Шварцвалд]]. Така алпийските води, които днес се оттичат на север чрез Рейн, до [[Риско заледяване|Риското заледяване]] се оттичат на изток чрез Дунав. Пресъхналите днес проломи в [[Швабска Юра]] показват някогашното течение на реката, която през тази епоха е значително по-пълноводна от съвременната. През Риското заледяване ерозията, предизвикана от ледниците, оформя горната част от долината на Рейн и пренасочва основната част от алпийските води на север.{{hrf|Reader's Digest|1977|120 – 121}}

И в наши дни част от водите на Дунав изчезват в [[карст]]овия терен на Швабска Юра и се вливат в разположената по-ниско река Рейн. Тъй като тези води продължават да ерозират варовиковите скали, вероятно в бъдещето горното течение на Дунав ще изчезне напълно за сметка на Рейн.

Близо до [[Имендинген]] Дунав пресъхва почти напълно, тъй като водите на реката попиват в почвата, преминават през подземни пещерни реки и се вливат на 14 km оттам в [[Ахтопф]], подхранвайки езерото [[Констанц]], а оттам – отново Рейн. Тази местност се нарича „изчезването на Дунав“ (''Donauversickerung''). При много ниски води тук Дунав пресъхва изцяло и реката се подхранва само от потоците Крехенбах и Елта. За да се предотврати това, е изграден изкуствен [[тунел]], пренасящ водите на реката през тази зона.

== История ==
[[Файл:Danube near Iron Gate 2006.JPG|мини|Река Дунав при Железни врата]]
[[Файл:Wagenfuhrer 1900 Vienna Adriatic Sea canal.jpg|мини|ляво|План от 1900 г. на инженер Карл Вагенфюрер<ref>{{cite book |url=http://www.mgml.si/media/katalog_9_5.pdf |title=Emona: Myth and Reality |first=Irena |last=Žmuc |page=63 |chapter=Sustained Interest |publisher=Museum and Galleries of Ljubljana; City Museum of Ljubljana |editor-first=Bernarda |editor-last=Županek |year=2010 |isbn=978-961-6509-20-6 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131105154411/http://www.mgml.si/media/katalog_9_5.pdf |date=2013-11-05 }}</ref> за свързване на Дунав с [[Адриатическо море]]]]

Най-ранните достоверни сведения за Дунав се съдържат в съчиненията на древногръцкия историк [[Херодот]] ([[5 век пр.н.е.]]), който пише във втората [[История (Херодот)|книга на „История“]], че река Истър (древногръцкото название на Дунав) започва в земята на [[келти]]те край град Пирен и пресича [[Европа]] по средата. Според него, река Истър се влива в Евксинския Понт ([[Черно море]]) там, където милетските заселници са основали град [[Истрия (Добруджа)|Истрия]].<ref> Херодот. „История“. [http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1284916103#033 Книга II. „Евтерпа“]. Гл. 33</ref> През [[105]] г. император [[Траян]] построява [[Траянов мост|първия каменен мост]] през Дунав.

Река Дунав винаги е била важна връзка между Западна Европа и Черно море. През [[3 век|III век]] тя е северна граница на [[Римска империя|Римската империя]] (и на [[латински език|латински]] е наричана ''Danubius''), а крепостите, построени на бреговете ѝ, служат за защита срещу нападенията на [[готи]]те, [[хуни]]те и [[славяни]]те. По-късно Дунав е била воден път за достъп до [[Константинопол]]. [[Кръстоносци]]те са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През [[Средновековие]]то тя улеснява нахлуването на турците в Централна Европа.

Река Дунав започва да се използва като търговска връзка през [[18 век|XVIII век]]. [[Мария Тереза]], императрицата на Австрия от [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]], сформира звено, което да регулира плаването по реката. През [[19 век|XIX век]] Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров.

През 1830 г. англичанинът Андрю предприема превоз на пътници от [[Австрия]] до [[Сърбия]] с [[параход]]. През лятото на 1834 г. е открита параходна линия и е установена редовна връзка между [[Унгария]], [[Сърбия]], [[Влашко|Влахия]] и [[България]]. През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург ([[Братислава]]) до [[Пеща]], а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за [[Молдова]].<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref> С подписването на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия (1856)]] и на [[Версайски договор|Версайския (1919)]] мирен договор се обявява свободно плаване по цялата река и се създава Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След [[Втора световна война|Втората световна война]] е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави.

След изграждането на канала [[Рейн - Майн - Дунав]] в Германия през [[1991]] г. реката става част от трансевропейски воден път, свързващ най-голямото световно пристанище [[Ротердам]] на [[Северно море]] със [[Сулина]] на Черно море, с обща дължина от 3500 km. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г. Плаването по долния участък на реката се преустановява през 1999 г. поради бомбардирането на три моста в Сърбия от [[НАТО]], като разчистването на отломките завършва през 2002 година.

== Политическа география ==
[[Файл:Regensburg Donaupanorama.jpg|мини|260px|Регенсбург: Каменният мост]]
[[Файл:Passau3Fluesse-Denis-Barthel.jpg|мини|260px|Пасау: реките Ин, Дунав и Илц]]
[[Файл:Basilica of Esztergom.jpg|мини|260px|Естергом, Унгария]]
[[Файл:Cazaresulinaoras2.jpg|мини|260px|Сулина, Румъния]]
[[Файл:RuseDunav.jpg|мини|260px|Русе, България]]
От началото до края си Дунав протича през териториите или по границата на десет държави – [[Германия]], [[Австрия]], [[Словакия]], [[Унгария]], [[Хърватия]], [[Сърбия]], [[България]], [[Румъния]], [[Молдова]] и [[Украйна]].

Басейнът на Дунав напълно или частично обхваща териториите на 18 държави от [[Централна Европа|Централна]] и [[Южна Европа]] (освен горните 10, това са [[Италия]], [[Словения]], [[Босна и Херцеговина]], [[Албания]], [[Косово]], [[Полша]], [[Швейцария]] и [[Чехия]]).

За всички придунавски страни, реката на отделни участъци е естествена държавна граница със съседни страни. В границите на отделните страни дължината на участъка от Дунав варира от 1075 км (Румъния) до 0,2 км (Молдова).

На бреговете на Дунав са разположени десетки големи градове, в това число столиците на 4 страни: на Австрия – [[Виена]] (1597 хил. жители), на Сърбия – [[Белград]] (1670 хил.), на Унгария – [[Будапеща]] (1702 хил.), на Словакия – [[Братислава]] (425 хил. жители). На притока [[Изар]] е разположен главният град на [[Бавария]] – [[Мюнхен]] (1365 хил. души). Ето и някои от по-големите градове по реката:
* Германия – [[Донауешинген]], [[Улм]], [[Гюнцбург]], [[Донаувьорт]], [[Инголщат]], [[Регенсбург]], [[Пасау]]
* Австрия – [[Линц]], [[Кремс]], Виена
* Словакия – [[Братислава]], [[Комарно]]
* Унгария – [[Гьор]], [[Комаром]], [[Естергом]], [[Вац]], Будапеща, [[Дунауйварош]], [[Пакш]], [[Мохач]]
* Хърватия – [[Вуковар]], [[Илок]]
* Сърбия – [[Бачка паланка]], [[Нови Сад]], [[Сремски Карловци]], [[Земун]], [[Белград]], [[Смедерево]]
* България – [[Видин]], [[Лом]], [[Козлодуй]], [[Оряхово]], [[Никопол]], [[Белене]], [[Свищов]], [[Русе]], [[Тутракан]], [[Силистра]]
* Молдова – [[Джурджулещ]]
* Украйна – [[Рени (Украйна)|Рени]], [[Измаил (град)|Измаил]]
* Румъния – [[Оршова]], [[Дробета-Турну Северин]], [[Калафат]], [[Бекет]], [[Турну Мъгуреле]], [[Гюргево]], [[Калъраш]], [[Черна Вода]], [[Браила]], [[Галац]], [[Тулча]], [[Сулина]]

== Транспорт ==
С поддържането и подобряването на условията за корабоплаване по Дунав, от извора си в Германия до търговските пристанища в Румъния и Украйна, се занимава [[Дунавска комисия|Дунавската комисия]]. Тя е създадена през 1948 г. от седем държави, граничещи с реката, на мястото на предишни комисии, в които също са включени представители на крайречните страни. Предшестващите я комисии са сред първите опити за интернационализиране на полицейските правомощия на суверенни държави в името на обща кауза.

Комисията датира от конференцията в Париж от 1856 г., когато за първи път се установява международен режим за опазване на свободното корабоплаване по река Дунав, и по-късно от 1921 г., когато е възобновена след [[Първата световна война]]<ref name=DCWeb>[http://www.danubecom-intern.org/ Danube Commission Web page] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171031202232/http://www.danubecom-intern.org/ |date=2017-10-31 }}}}</ref>.

Река Дунав е важен международен воден път. Той е част от [[паневропейски транспортен коридор 7]]. Той минава през 10 страни, като водосборният му басейн обхваща и 7 други страни.

Дунав става плавателна река, след като приема множество алпийски притоци. Около 30 от нейните 300 притока също са плавателни. По-важните са: [[Ин]], [[Морава (Централна Европа)|Морава]], [[Драва]], [[Тиса]], [[Сава (река)|Сава]] и [[Прут]]. Дълбочината на Дунав на места е повече от 30 m. През месеците май и юни реката има най-голямо пълноводие. През зимата над реката се образуват гъсти и непрогледни мъгли, а поради ниските температури повърхностните ѝ слоеве се заледяват.

След построяването в Германия на [[Рейн - Майн - Дунав|канала Майн-Дунав]] през [[1992]] г., реката става част от трансевропейския воден път от [[Ротердам]] на [[Северно море]] до Сулина на Черно море (3500 км) (през [[Рейн]], чиито приток е [[Майн]]). Обемът на транспортните превози по Дунав достига 100 милиона тона ([[1987]] г.).

В долното течение на Дунав е [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|румънският канал Дунав – Черно море]], а в делтата на реката – [[Канал Дунав - Черно море (Украйна)|украинският канал]].

Корабоплаването по Дунав продължава през по-голямата част от годината и се прекъсва поради зимните условия само за 1 – 2 месеца. През по-топлите зими е възможно да не прекъсне през цялата година.

През [[1999]] г. корабоплаването по реката е затруднено поради разрушаването на три моста в резултат на бомбардировките на Белград от авиацията на [[НАТО]]. Разчистването на руслото е завършено до 2002 г.

На реката има 19 [[шлюз]]а, разликата между нивата е от 5 до 34 m.

== Флора и фауна ==
Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1700 km<sup>2</sup> са обрасли с [[тръстика]]. Има и няколко вида водна [[лилия]]. Опесъчените места са покрити с [[трева]] „Стипа“. По поречието на реката се намират гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литя има дюни с дължина 250 m и ширина 10 m. Там някои дървета достигат 10 m височина.

Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите покрай реката. В делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба, от които Acipensednidae е застрашен вид. Известно е, че голям брой от популацията на [[Европейски пъстър пор|европейския пор]] живее на [[остров]]ите по реката. Горите по поречието са дом също на някои редки видове [[влечуги]]. Единствено в резервата [[Сребърна]] гнезди световно застрашеният вид птица – [[къдроглав пеликан]].

=== Важни национални паркове и резервати ===
{{колони|2|
* Природен парк „Горен Дунав“, Германия
* „Донау Ауен между [[Нойбург на Дунав|Нойбург]] и [[Инголщат]]“, Германия ([http://danubemap.eu/donauauwald карта])
* Защитена природна зона „Донаулайтен“, Германия
* Национален парк „Донау Ауен“, Австрия ([http://danubemap.eu/donauauen карта])
* Защитена природна зона „Дунавски заливни земи“, Словакия ([http://danubemap.eu/dunajskeluhy карта])
* [[Дунав-Ипой (национален парк)|Национален парк „Дунав-Ипой“]], Унгария ([http://danubemap.eu/dunaipoly карта])
* „Геменц“, Унгария ([http://danubemap.eu/dunadrava карта])
* Природен парк „Копацки рит“, Хърватия ([http://danubemap.eu/kopackirit карта])
* Природен резерват „[[Горно Подунавие]]“, Сърбия ([http://danubemap.eu/podunavlje карта])
* Национален парк „[[Фрушка гора]]“, Сърбия
* Природен резерват „Ковилско-петроварадински рит“, Сърбия
* Природен резерват „[[Голям военен остров]]“, Сърбия
* [[Джердап (национален парк)|Национален парк „Джердап“]], Сърбия
* Природен парк „[[Железни врата]]“, Румъния
* Природен парк „[[Персина]]“, България ([http://danubemap.eu/persina карта])
* Защитена местност „[[Калимок-Бръшлен]]“, България ([http://danubemap.eu/kalimok карта])
* Резерват [[Сребърна (резерват)|„Сребърна“]], България ([http://danubemap.eu/srebarna карта])
* [[Мачин]]ски природен парк, Румъния
* Природен парк „Малко браилско езеро“, Румъния
* Биосферен резерват „[[Дунавска делта]]“, Румъния ([http://danubemap.eu/delta карта])}}

== Дунав в културата ==
* В [[древногръцка митология|древногръцката митология]] Дунав, под името [[Истър]], е сред 25-те големи реки, синове на [[Океан (митология)|Океан]] и [[Тетида]].{{hrf|Hesiod|2012}} В мита за [[аргонавти]]те на връщане от [[Колхида]] те се изкачват по течението на Истър и излизат по несъществуващ в действителност ръкав на реката в [[Адриатическо море]].{{hrf|Diodore de Sicilie|2012}}
* На река Дунав е посветен известният [[валс]] на австрийския [[композитор]] [[Йохан Щраус II|Йохан Щраус]] „[[На хубавия син Дунав]]“ (''An der schönen, blauen Donau'').
* [[Дунавски вълни (валс)|„Дунавски вълни“]] ({{Lang|ro|Valurile Dunării}}) е валс от румънския композитор от сръбски произход [[Йосиф Иванович]] (1845 – 1902). [[Йозеф Завинул]] пише [[симфония]]та „[[Истории на Дунав]]“, изпълнена за първи път през 1993 г. на фестивала „[[Антон Брукнер]]“ в Линц.
* Реката има място и в българската памет, включително чрез [[марш]]а „[[Тих бял Дунав]]“ за [[Ботевата чета]]. На нея е наречена улица „Бели Дунав“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949046|title=Бели Дунав}}).
* В [[литовци|литовските]] народни песни Дунав (Dunojus, Dunojėlis) се споменава по-често, отколкото най-дългата литовска река [[Неман]].
* Немската традиция на пейзажна живопис, [[Дунавска живописна школа|Дунавската живописна школа]] се развива по поречието на Дунав през 16 век.
* Сред шедьоврите на италианския писател [[Клаудио Магрис]] е „Дунав. Сантиментално пътуване от изворите до Черно море.“.
* Романът на [[Жул Верн]] ''Le Pilote du Danube'' (1908 г.) описва приключенията на рибаря Серж Ладко, който пътува по реката.
* Реката е тема на филма ''[[Истър (филм)|„Истър“]]'' (2004)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.theister.com/ |заглавие=theister |достъп_дата=2013-01-02 |архив_дата=2012-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120605045337/http://www.theister.com/ }}</ref>).
* Във вселената на [[Стар Трек]] има клас малки космически кораби, наречен „Дунав“, използван от Звездния флот на Федерацията, най-вече в епизодите на „[[Стар Трек: Космическа станция 9]]“.
* Реката често се споменава в сагата „Децата на Земята“ на [[Джийн Оел]], особено в книгата ''The Plains of Passage'', когато главните герои Айла и Йондалар пътуват на запад по реката, която те наричат Великата майка-река поради големите ѝ размери.
* Унгарските сладкиши ''дунавски камъчета'' са наречени на реката.
* Унгарският фолклорен ансамбъл Duna Művészegyüttes също носи името на реката. Групата се състои от 30 танцьори и музиканти.
* На река Дунав е кръстен уругвайският футболен клуб „[[Данубио]]“. Основан е на [[1 март]] [[1932]] г. от българските имигранти Михаил и Иван Лазарови.

== Вижте също ==
* [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]]

== Бележки ==
<references/>

; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I (А – З) | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | lang = }}
* {{cite | фамилия-част = Blanc | име-част = André | съавтори-част = Pierre Carrière | заглавие-част = Le Danube | заглавие = Encyclopaedia Universalis 10 | издател = Emme Interactive | дата = 2004 | език = fr}}
* {{cite web | last = Diodore de Sicilie | authorlink = Диодор Сицилийски | year = 2012 | url = http://remacle.org/bloodwolf/historiens/diodore/livre4.htm | title = Histoire universele. Tome premier: Livre IV | work = remacle.org | publisher = remacle.org | accessdate = 15 ноември 2012 | lang = fr }}
* {{cite web | last = Hesiod | authorlink = Хезиод | year = 2012 | url = http://en.wikisource.org/wiki/Theogony | title = Theogony | work = wikisource.org | publisher = Wikisource | accessdate = 15 ноември 2012 | lang = en }}
* {{cite book | publisher = Reader's Digest | year = 1977 | title = Dictionnaire illustré des merveilles naturelles du monde | pages = 120 – 121 | lang = fr }}
* {{cite web | last = Simota | first = Marinela | year = 2001 | url = http://www.eaurmc.fr/lyon-fleuves-2001/fleuves/DANUBE.htm | title = L'exemple et l'expérience du Danube | work = eaurmc.fr | publisher = eaurmc.fr | accessdate = 14 юни 2006 | lang = fr | архив_дата = 2007-12-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071205114944/http://www.eaurmc.fr/lyon-fleuves-2001/fleuves/DANUBE.htm }}
* {{cite journal | last = Toutain | first = Jules | coauthors = André Berthelot | year = 1901 | title = Religions de la Grèce et de Rome VIII | journal = Rapport sommaire sur les conférences... et le programme des conférences... – École pratique des hautes études, Section des sciences religieuses | pages = 37 | issn = 1267 – 9240 | url = http://www.persee.fr/web/ouvrages/home/prescript/article/ephe_0000-0002_1901_num_15_11_19579 | lang = fr }}
}}

== Външни препратки ==
* [http://images.encarta.msn.com/xrefmedia/aencmed/targets/maps/map/T041441A.gif Карта на Дунав от Encarta] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100303135043/http://images.encarta.msn.com/xrefmedia/aencmed/targets/maps/map/T041441A.gif |date=2010-03-03 }}
* [http://pdf.wri.org/watersheds_2000/watersheds_europe_p2_38.pdf Danube watershed map and information from the World Resources Institute]
* [http://danubepanorama.net/en/ Danube Panorama Project] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110723073711/http://danubepanorama.net/en/ |date=2011-07-23 }}
* [http://danube.at.ua/ сайт за Дунав]
* [http://www.werow.com/en/guide/donau Спортно гребане по Дунав]
* [http://www.flickr.com/groups/danube_river/pool/ Изображения на Дунав във Flickr]
* [http://www.alldanube.com/ Сайт, посветен на река Дунав] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814101845/http://alldanube.com/ |date=2013-08-14 }}
* [http://www.icpdr.org/ Международна комисия за опазване на река Дунав]

{{Река Дунав}}
{{ОСН Румъния}}
{{Портал|География|Европа}}
{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Дунав| ]]