Направо към съдържанието

Едмунд Нижурски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едмунд Нижурски
Edmund Niziurski
Едмунд Нижурски, 1965-68 г.
Едмунд Нижурски, 1965-68 г.
Роден10 юли 1925 г.
Починал9 октомври 2013 г. (88 г.)
Варшава, Полша
Професияписател, журналист, драматург, социолог, адвокат
Националност Полша
Активен период1944 – 2001
Жанркриминален роман, научна фантастика, приключенски роман, детска литература
Направлениекрасива литература
Известни творби„Книга на таралежите“
„Способ за Алкивиад“
„ Невероятните приключения на Марк Пигюс“
НаградиОфицерски кръст на Ордена на Полското възраждане Кавалерски кръст на Ордена на Полското възраждане Медал на Националната комисия по образование Полски златен медал за заслуги към културата Орден на усмивката

Повлиян от
СъпругаЗофия Ковалска (1947 – ?)
Уебсайт
Едмунд Нижурски в Общомедия

Ѐдмунд Нижу̀рски[1] (на полски: Edmund Niziurski) е полски журналист, сценарист, драматург и писател, автор на произведения в жанровете съвременен и криминален роман, научна фантастика, приключенски роман и детска литература.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 юли 1925 г. в Келце, Полша, в семейството на Станислав и Леокардия Нижурски. Най-големия от трима братя и сестра. Още на 13 години иска да стане писател и опитва да пише. Учи в гимназията в Келце, но поради Втората световна война семейството се евакуира в Унгария, където учи в училище за полски бежанци. През 1940 г. се връщат в Полша и той работи в тютюнев завод в Келце и в земеделско стопанство близо до Островец Швентокшиски. През 1943 г. завършва средното си образование.

След войната учи право в Люблински католически университет „Йоан Павел II“ в Люблин и в Ягелонския университет в Краков. През 1947 г. получава магистърска степен по право. Също така учи журналистика във Висшето училище по обществени науки в Краков (1946 – 1947) и социология в Ягелонския университет (1947).

През 1947 г. се жени за Зофия Барбара Ковалска. Живее и работи в Катовице и Келце, а от 1952 г. във Варшава. Работи в редакциите на списания „Пламък“, „Младежки свят“ и „Wieś“, както и за полското радио. През 1951 г. става член на Полската асоциация на писателите, а от 1952 г. е член на Полското общество на авторите ZAiKS. В периода 1971 – 1982 г. е член на управляващата Полска обединена работническа партия.

През 1944 г. прави първата си публикация в бюлетин на Армия Крайова. Първият му роман „Gorące dni“ („Горещи дни“) е публикуван през 1951 г. Първата му книга за юноши „Księga urwisów“ („Книга на таралежите“) е публикувана през 1954 г.

С течение на времето книгите му за деца и юноши стават много популярни, докато романите, написани за възрастни читатели, са много по-малко известни. Пише динамични, остроумни и хумористични истории, които най-често се въртят около ежедневния училищен живот на тийнейджърските му герои, а в по-късните си творби се насочва и към научната фантастика.

Удостоен е с множество престижни награди, получава и златен медал за заслуги към полската култура през 2008 г. Едмунд Нижурски умира във Варшава на 9 октомври 2013 г.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]

Романи за възрастни

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gorące dni (1951)
  • Przystań Eskulapa (1958) – криминална повест
  • Pięć manekinów (1959) – криминална повест
  • Salon wytrzeźwień (1964)
  • Wyraj (1964)
  • Eminencje i bałłabancje (1975)
  • A potem niech biją dzwony (1976)
  • Księga urwisów (1954)
  • Niewiarygodne przygody Marka Piegusa (1959)
  • Awantura w Niekłaju (1962)
  • Sposób na Alcybiadesa (1964)
    Способ за Алкивиад, изд.: ИК „Отечество“, София (1976), прев. Лилия Рачева; Илия Саръилиев
  • Siódme wtajemniczenie (1969) – издаден и като „Twierdza Persil
  • Klub włóczykijów, czyli Trzynaście przygód stryja Dionizego i jego ekipy (1970)
  • Naprzód, Wspaniali! (1971) – продължение в „Awantury kosmiczne
  • Osobliwe przypadki Cymeona Maksymalnego (1975)
  • Adelo, zrozum mnie! (1977)
  • Awantury kosmiczne (1978) – продължение на „Adelo, zrozum mnie!
  • Awantura w VII A (ok. 1981)
  • Szkolny lud, Okulla i ja (1982) – издаден и като „Księga druhów“, продължение в „Żaba, pozbieraj się!
  • Nieziemskie przypadki Bubla i Spółki (1987) – издаден и като „Tajemniczy nieznajomy z zoo
  • Gwiazda Barnarda (1987) – издаден и като „Tajemnica Dzikiego Uroczyska
  • Żaba, pozbieraj się!, czyli siedem obłędnych dni Tomka Ż (1992)
  • Przygody Bąbla i Syfona (1993)
  • Bąbel i Syfon na tropie (1994)
  • Pięć melonów na rękę (1996)
  • Nowe Przygody Marka Piegusa (1997)
  • Największa przygoda Bąbla i Syfona (1999)
  • Lalu Koncewicz, broda i miłość (1959)
  • Wielka heca (1962)
  • Fałszywy trop (1962)
  • Trzech pancernych i pół (1970)
  • Ta zdradziecka Julita Wynos (1978)
  • Trzy godziny prawdy (1986)

Сборници с разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dzwonnik od świętego Floriana (1955)
  • Śmierć Lawrence’a (1956)
  • Lizus (1956)
  • Jutro klasówka (1962) – сборникът е допълнен през 1970 г.
  • Nikodem, czyli tajemnica gabinetu (1964)
  • Opowiadania (1973) – издаден и като „Trzynasty występek
  • Sekret panny Kimberley (1998)
  • Lalu Koncewicz, broda i miłość – i inne opowiadania (2001)
  • Tajemnica dzikiego szybu (1956) – по „Księgi urwisów
  • Tysiąc talarów (1959)
  • Kryptonim Nektar (1963)
  • Niewiarygodne przygody Marka Piegusa (1966) – ТВ сериал по романа
  • Weekend z dziewczyną (1968) – по „Wyraj
  • Tajemnica starego ogrodu (1983) – по „Awantura w Niekłaju
  • Spona (1998) – ТВ сериал, по „Способ за Алкивиад
  1. Точна транскрипция на фамилията е „Нижюрски (Нижьурски)“.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edmund Niziurski в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​