Етнографски музей на Леринския културен клуб
Етнографски музей Λαογραφικό Μουσείο | |
Музеи в Гърция | |
Сградата на музея | |
Местоположение | Лерин |
---|---|
Тематика | етнография |
Основан | 1980 г. |
Допълнителна информация | |
Адрес | „Мегалос Александрос“ № 94 |
Телефон | (+30) 23850 22277 |
Местоположение | |
Етнографски музей в Общомедия |
Етнографският музей (на гръцки: Λαογραφικό Μουσείο της Λέσχης Πολιτισμού Φλώρινας) е музей на Леринския културен клуб (Λέσχη Πολιτισμού Φλώρινας) в град Лерин (Флорина), Гърция.[1][2][3][4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Леринският културен клуб е основан в 1980 година, първоначално като филмов клуб. По-късно започва да се занимава и с други дейности, сред които основаването на Етнографския музей в бившия хотел „Диетнес“, сграда в еклектичен стил в градския център. Музеят има за цел да запази културното наследство и да информира младите поколения.[1]
Експонатите са от цялата областна единица Лерин. Музеят има една от най-добрите колекции в Гърция по темата традиционно пчеларство и тя е включена в образователната програма „Мелина“. Изложени са стари дървени и глинени кошери, аксесоари за събиране на мед и пчелно млечице, както и фотографии, илюстриращи пчеларското изкуство. Посетителите могат да видят и народни носии от Леринско, станове, инвентар за тъкане, селскостопански инструменти за оран, жътва, вършитба, кухненски принадлежности и колекция медицински растения и ароматни треви.[1]
Сграда
[редактиране | редактиране на кода]В 1987 година сградата на музея, преди това хотел „Диетнес“ (Интернационал), е обявена за паметник на културата, като представителен пример за еклектичната архитектура на града през 20-те години на XX век.[5][6]
Лерин в междувоенния период се развива като курортен център и в града на мястото на османските ханове се появяват редица хотели: „Македония“ (1923), „Етникон“ (1924), „Акрополис“ (1924), „Омония“ (1925;), „Егли“ (1928), „Валкания“ (1931). „Диетнес“ (тоест Интернационал) е построен е от братя Георги, Иван и Илия Симеви (Симу) от Арменско. Георги Симев (Георгиос Симу) е бил кмет на Лерин, а проектът е финансиран главно от Иван, емигрант в САЩ. Проектът е на строителния инженер Аристотелис Мелетиу, завършил в Гент и Париж (1890 - 1893). Според Димитрис Мекасис на мястото на хотела е имало турски хан с подковачница в двора.[4][6]
На 16 октомври 1925 година в сградата на кафене „Диетнес“ избухва бомба, като има убити и ранени, а атентаторите не са заловени. Пресата в Гърция обвинява ВМРО, раздухва случая и властите го използват за терор над местното българско население в така наречената Леринска афера.[7][8]
Представлява двуетажна сграда с керемиден покрив, с три видими лица. Приземният етаж се е използвал за магазини, а хотелът е бил разположен на горния етаж. Морфологичната организация на фасадите се характеризира с разделяне с фалшиви пиластри, като на равни интервали има балконски врати. Отворите на магазините на долния етаж са оформени съответно. В центъра има входна врата с богато украсен метален балкон, подчертаващ оста на симетрия на фасадата. Входната ос е подчертана с отвор както на приземния, така и на първия етаж и на таванското помещение, което има триъгълен фронтон и е създаден покрит балкон, затворен с балюстради.[5]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Колекция билки и ароматни треви
-
Селскостопански сечива за оран, жътва и други дейности
-
Уреди, свързани с пчеларство
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Folklore Museum of the Cultural Club Florina // Museums of Macedonia. Посетен на 15 юни 2015.
- ↑ Λαογραφικό Μουσείο // Λέσχη Πολιτισμού Φλώρινας. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 15 юни 2015.
- ↑ Λαογραφικό Μουσείο // Δήμος Φλώρινας. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 15 юни 2015.
- ↑ а б Ξενοδοχείο Διεθνές // Посетен на 21 юли 2020 г.
- ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/49638/3080/7-1-1987 - ΦΕΚ 28/Β/20-1-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 19 юли 2020 г.
- ↑ а б Ξενοδοχείο “Διεθνές” // Florina QR. Архивиран от оригинала на 2020-10-29. Посетен на 21 август 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 512.
- ↑ Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 112.