Жан-Етиен Гетар
| Жан-Етиен Гетар Jean-Étienne Guettard | |
| френски изследовател | |
 | |
| Роден |
19 септември 1715 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Жан-Етиен Гетар в Общомедия | |
Жан-Етиен Гетар (на френски: Jean-Étienne Guettard) (22 септември 1715 – 6 януари 1786) френски геолог, минералог, естественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва медицина в Париж, след което става уредник на частния музей на Орлеанския херцог. През юли 1743 е назначен за асистент по ботаника във Френската академия на науките, а през май 1758 – за професор.
В периода 1751 – 1762 провежда множество полеви геоложки, минераложки и ботанически изследвания в различни части на Европа, като се интересува и от изгасналите вулкани в областта Оверн във Франция.
Изследва флората и древните вкаменелости в Парижкия басейн. През 1751 посещава областта Оверн в Централна Франция, като изследва масива Пюи дьо Дом (1465 м) и древния вулкан Мон Дор (1886 м) в Централния Френски масив. По-късно изследва и картира всички по-големи реки вливащи се в Атлантическия океан между Рейн и Гарона.
През 1760 – 1762 изследва северните склонове на Бескидите между изворите на Висла и десния ѝ приток Раба, след това пресича източната част на Германо-Полската низина и Балтийското възвишение (200 – 300 м) и през Мазурското Поезерие достига до Гданския залив, а след това покрай десния бряг на Висла се изкачва до Люблинските възвишения (390 м). По вододела между реките Вепш и Буг се изкачва до Лвов, а от там по 50º с.ш. се завръща в Краков. В резултат на своето пътешествие създава първата геоложка карта на Полша.
Гетар става един от първите учени, който ясно показва, че релефът на земята до голяма степен е резултат от движещата се вода. Той смята, че моретата са главният причинител за денудацията и за пример привежда кредните геоложки наслаги в Северозападна Франция – реликти от огромна верига хълмове, голяма част от която е унищожена от морето.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Observations sur les plantes“ (Durand, Paris, deux volumes, 1747).
- „Carte minéralogique, où l'on voit la Nature des terreins du Canada et de la Louisiane. Dressée par Philippe Buache de l'Ac. des Sciences sur les recherches et pour un Mémoire de Mr Guettard de la même Acadadémie“, 1752.
- „Mémoires sur différentes parties des sciences et arts“ (L. Prault, Paris, 3 volumes, 1768 – 1770).
- „Il traduit l’Histoire naturelle... de Pline l'Ancien“ (Paris, douze volumes, 1771 – 1782).
- „Mémoires sur la minéralogie du Dauphiné“ (imprimerie de Clousier, Paris, 2 volumes, 1779).
- „Atlas et description minéralogiques de la France, entrepris par ordre du Roi“ (Didot l'aîné, Paris, 1780).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, Москва, 1970, стр. 271, 285 – 286.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean-Étienne Guettard в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
