Жетулиу Варгас
| Жетулиу Варгас Getúlio Dornelles Vargas | |
| бразилски политик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Рио де Жанейро, Бразилия |
| Погребан | Бразилия |
| Религия | агностицизъм |
| Учил във | Федерален университет на Рио Гранде до Сул |
| Награди | Орден на Белия орел |
| Семейство | |
| Деца | 5 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Жетулиу Варгас в Общомедия | |
Жетулиу Дорнелис Варгас (на португалски: Getúlio Dornelles Vargas, [ʒeˈtuliu doɾˈnɛlis ˈvaɾɡɐs]) е бразилски политик, 14-и и 17-и президент на Бразилия първоначално като диктатор (1930 – 1945), а след това и като демократично избран президент (1951 – 1954).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Жетулиу Варгас е роден на 19 април 1882 година в Сау Боржа, щат Риу Гранди ду Сул. Произлизащ от заможно семейство, от ранна възраст се заема с политическа дейност. През 1926 – 1928 година е министър на финансите, а през 1928 – 1930 година е губернатор на Риу Гранди ду Сул.
През 1930 година Варгас губи изборите за президент, но малко по-късно идва на власт след преврат, сложил край на компрометираната Стара република и поставил началото на Ерата на Варгас. Той трябва да поеме управлението временно, но вместо това затваря Конгреса, премахва Конституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите на отделните щати със свои поддръжници.[1][2] През 1935 година страната е обхваната от комунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта.[3] Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст, за да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия става цялостна диктатура.[4][5] Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 000 души са арестувани, създадени са концентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната, мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика.[6][7]
Бразилия остава неутрална по време на първите години от Втората световна война, докато правителството не обявява война на силите от Оста през 1942 година.[8] Варгас праща германски, италиански и японски имигранти в концентрационни лагери,[9] а през 1944 година изпраща войски на бойното поле в Италия.[10][11] С победата на съюзниците през 1945 година и с края на нацистко-фашиските режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.[12]
След падането си от власт Жетулиу Варгас основава Бразилската работническа партия, която се включва в политическия живот на Втората република. През 1951 година Варгас печели президентските избори и отново оглавява управлението на страната.
Жетулиу Варгас се самоубива на 24 август 1954 година в Рио де Жанейро.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Skidmore 2003, с. 155 – 156.
- ↑ Bueno 2003, с. 328, 331.
- ↑ Fausto 2005, с. 249.
- ↑ Fausto 2005, с. 267.
- ↑ Skidmore 2003, с. 162.
- ↑ Bueno 2003, с. 336.
- ↑ Skidmore 2003, с. 164.
- ↑ Fausto 2005, с. 272.
- ↑ Dietrich, Ana Maria in História Viva magazine, issue 67, year VI, 2009, p. 61
- ↑ Bueno 2003, с. 343 – 344.
- ↑ Skidmore 2003, с. 173.
- ↑ Fausto 2005, с. 281.
- Цитирани източници
- Bueno, Eduardo. Brasil: uma História. São Paulo, Ática, 2003. ISBN 8508082134. (на португалски)
- Fausto, Boris и др. Brasil e Argentina: Um ensaio de história comparada (1850 – 2002). São Paulo, Editoria 34, 2005. (на португалски)
- Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138. (на португалски)
| Уошинтон Луис | → | президент на Бразилия (3 ноември 1930 – 29 октомври 1945) | → | Жузе Линярис |
| Еурику Гаспар Дутра | → | президент на Бразилия (31 януари 1951 – 24 август 1954) | → | Кафе Филю |
|
