Направо към съдържанието

Зия Дибра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зия Дибра
Zija Dibra
албански политик
Роден
1890 г.
Починал
25 януари 1925 г. (35 г.)

Зия Дибра (на албански: Zija Dibra) е османски, и по-късно албански, офицер и политик, министър на външните работи и министър на войната на Албания.[1]

Роден е в 1890 година в западномакедонския българо-албански град Дебър. Завършва Цариградската военна академия и прави кариера в османската армия. Участва в Младотурското движение.[2] Завръща се в Албания и на 28 март 1921 година става министър на външните работи в правителството на Пандели Евангели. Той е сред министрите, които през декември провокират кризата, която сваля правителството.[3]

Членува в опозиционното крило на така наречената Свята лига. Дибра е сред организаторите на въстанието през март 1922 година и на 5 април в същата година е осъден задочно на смърт. Напуска Албания и в 1923 година е във Виена с Хасан Прищина и Ирфан Охри, като част от антизогистка организация, основана от Акиф Елбасани.[3]

Амнистиран е на 2 юни 1924 година и се завръща в Албания през същия месец. Подкрепя Юнската революция и формираното след нея правителство на Фан Ноли. След като Ахмед Зогу овладява властта, Дибра бяга в Югославия, но властите го връщат. Обвинен в болшевизъм на 20 януари 1925 година е заточен в Берат. По пътя е убит от конвоя при опит за бягство в село Харизай.[1]

  1. а б Dervishi, Kastriot. Kryeministrat dhe ministrat e shtetit shqiptar në 100 vjet, Tiranë: 55, 2012, fq. 117, ISBN 978-9943-56-22-5
  2. Vlora, Eqrem bej. Kujtime: 1885-1925, Tiranë: IDK, 2008, fq. 476. ISBN 99927-780-6-7
  3. а б Dervishi K., Lëvizja komuniste në vitet 1924-1944 dhe formimi i PKSH-së, Tiranë: 55, 2016. fq. 27. ISBN 978-9828-106-38-4