Иван Остриков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Остриков
Роден4 август 1929 г.
Починал24 септември 1980 г. (51 г.)
Професияписател
Националност България
Активен период1959 – 1980
Жанрдрама, криминален роман, разказ, повест, пиеса, новела
Направлениесоциалистически реализъм

Иван Димитров Остриков (19291980) е популярен български писател, драматург и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1952) и икономика във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (1953).[1] Въпреки това той се посвещава на литературната си дейност, сътрудничи на периодичния печат и работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. Женен е, неговата съпруга се казва Юлия и те имат една дъщеря на име Христина.

Той е автор на над 30 книги, някои от които са превеждани на английски, немски, испански, румънски, руски, полски, чешки, унгарски и др. Въпреки своя кратък творчески път през 60-те и 70-те успява да постави десетки пиеси за деца и възрастни, като също така съчинява радиопиеси и сценарии. Пише още романи, новели и разкази.

Към впечатляващото жанрово разнообразие може да се добави широкият тематичен кръг на неговите творби, които могат да бъдат реалистични, социално-критически, фантастични, криминални и хумористични. Характерни стилови особености за него са динамичното повествование, живия диалог и деликатната ирония.

В днешни дни той е познат най-вече със своите късни сборници с разкази и повести, сред които: „Обща кръв“ (1974), „Стоманената игла“ (1983) и издадената посмъртно книга „Острикови разкази“ (1993), написана от него и неговата дъщеря.

Иван Остриков умира от инфаркт през 1980 г.[2], а не през 1979 г., както сочат някои източници[3][4].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази, повести, новели и фейлетони[редактиране | редактиране на кода]

За възрастни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Денят започва от среднощ“ – 1962 г., изд. „Народна младеж“
  • „Барикада от чували“ – 1964 г., изд. „Български писател“
  • „Космонавти“ – 1965 г., изд. „Народна младеж“
  • „Цветовете на пламъка“ – 1965 г., Държавно издателство Варна
  • „Любовта на Катерина“ – 1967 г., изд. „Български писател“
  • „Така изгарят диамантите“ – 1968 г., изд. „Български писател“
  • „Честност под наем“ – 1970 г., изд. „Български писател“
  • „Тихият дом“ – 1971 г., библ. „Стършел“
  • „Обща кръв“ – 1974 г., Профиздат
  • „Голямата любов на голямата ми сестра“ – 1978 г., изд. „Български писател“
  • „Границите на любовта“ – 1979 г., изд. „Български писател“
  • „Момичета“ – 1981 г., изд. „Български писател“
  • „Следователят и брилянтите“ – 1982 г., библ. „Стършел“
  • „Стоманената игла“ – 1983 г., изд. Народна младеж“
  • „Острикови разкази“ – 1993 г., изд. „Весела Люцканова“

За деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Откраднатият пръстен“ – 1959 г., изд. „Народна младеж“
  • „Чудният ден“ – 1962 г., изд. „Народна младеж“
  • „Радинка и Големия лъжец“ – 1967 г., изд. „Народна младеж“
  • „Изумителните измислени пътешествия на едно момиче“ – 1970 г., изд. „Народна младеж“

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „На разсъмване“ – 1958 г., Софийски драматичен театър
  • „Грижата на ангелите“ – 1962 г., Врачански драматичен театър
  • „Обущарят и другите“ – 1964 г., Варненски драматичен театър
  • „Космонавтите“ – 1966 г., Врачански драматичен театър
  • „Път през ада“ – 1969 г., Пловдивски драматичен театър
  • „Сашо убива вълк“ – 1973 г., Театър 199

Сценарии за игрални филми и телевизионни новели[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старшията и неговият племенник“ – 1961 г., БНТ
  • „Денят започва от среднощ“ – 1962 г., БНТ
  • „Слънце в белезници“ – 1963 г., БНТ
  • „Топлата стена“ – 1965 г., БНТ
  • „Необходимият грешник“ – 1971 г., игрален филм, режисьор Борислав Шаралиев
  • „Този истински мъж“ – 1975 г., игрален филм, режисьор Александър Обрешков
  • „Обвинения“ – 1978 г., БНТ, I програма, реж. Николай Попов
  • „Белия път“ – 1978 г., БНТ, I програма
  • „Румето и Стария лъв“ – БНТ, I програма
  • „Чужд разговор“ – 1982 г., БНТ, реж. Милен Гетов

Радиопиеси и драматизации[редактиране | редактиране на кода]

За възрастни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ние бащите“ – 1961 г., Радио София
  • „Гласовете на хората“ – 1963 г., Радио София
  • „Неспокойна нощ“ – 1963 г., Радио София
  • „Капки от реката“ – 1966 г., Радио София
  • „Страшната болест“ – 1968 г., Радио София
  • „Лесен мъж“ – 1968 г., Радио София
  • „Ширината на океана“ – 1968 г., Радио София
  • „Ледените коридори“ – 1969 г., Радио София
  • „Първата нощ“ – 1969 г., Радио София
  • „Твърд човек“ – 1971 г., Радио София
  • „Създаване на светове“ – 1971 г., Радио София
  • „Спасителна лодка за майор Мюлер“ – 1972 г., Радио София
  • „Присъдата на полковник Мителбраун“ – 1972 г., Радио София
  • „Бавни мигове“ – 1972 г., Радио София
  • „Отровната игла“ – 1974 г. Радио София
  • „Моят зет – индианецът“ – 1974 г., Радио София
  • „Бащини грижи“ – 1975 г., Радио София
  • „Милиони гладни години“ – 1976 г., Радио София
  • „Чужд разговор“ – 1979 г., Радио София
  • „Чуждият син“ – 1980 г., Радио София

За деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старата змия и новият път“ – 1961 г., Радио София
  • „Радинка и Големия лъжец“ – 1964 г., Радио София
  • „Момчето Боян, специалната пчела Зунка и счупената чаша“ – 1965 г., Радио София
  • „Златни криле“ – 1966 г., Радио София
  • „Орльо търси орлите“ – 1966 г., Радио София
  • „Кучето Джими и старият лъв“ – 1967 г., Радио София
  • „Ами и морската царица“ – 1969 г., Радио София
  • „Жабко търси звезда“ – 1971 г., Радио София
  • „Новогодишна епидемия в IVв“ – 1972 г., Радио София
  • „Островът на чадърите“ – 1977 г., Радио София

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографична справка за регионалната библиотека във Враца „Христо Ботев“, архив на оригинала от 25 юли 2018, https://web.archive.org/web/20180725214454/http://www.libvratsa.org/?cat=5&sid=71, посетен на 25 юли 2018 
  2. Биографична справка за регионалната библиотека във Враца „Христо Ботев“, архив на оригинала от 25 юли 2018, https://web.archive.org/web/20180725214454/http://www.libvratsa.org/?cat=5&sid=71, посетен на 25 юли 2018 
  3. Божанка Константинова. Български писатели – творци на литература за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т. ІІ. София, 1999. с. 125 – 126.
  4. Артседмица, дати и личности // Архивиран от оригинала на 2011-08-11. Посетен на 2018-07-25.