Иван Паспалеев
| Иван Паспалеев | |
| български генерал | |
 | |
| Война | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | За военна заслуга |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1919 г.
|
Иван Димитров Паспалеев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ва дружина от 22-ри пехотен тракийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Паспалеев е роден 7 януари 1869 г. в Самоков. Завършва военно училище в Русия и на 20 октомври 1892 е произведен в чин подпоручик от руската армия. На 14 февруари е произведен в чин подпоручик от българската армия. Служи в 13-и пехотен рилски полк и 22-ри пехотен тракийски полк. По-късно е командир на 22-ра сборна дружина и началник на 13-о полково военно окръжие.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Иван Паспалеев командва 1-ва дружина от 22-ри пехотен тракийски полк.[1] През 1917 г. съгласно заповед № 678 по Действащата армия „за бойни отличия и заслуги във войната“ майор Паспалеев е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие.[2] На 1 август 1917 е произведен в чин подполковник.
През 1918 г. е уволнен от служба[3]. Умира през 1919 година.[4]
Генерал-майор Иван Паспалеев е женен и има две деца Валентин (полковник) и Леонид (подполковник).
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик от руската армия (29 октомври 1892)
- Подпоручик (14 февруари 1895)
- Поручик (2 август 1897)
- Капитан (2 август 1903)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (1 август 1917)
- Полковник
- Генерал-майор
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дичев, Борислав. Генерал Георги Тановски – воин, патриот, гражданин. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2003. ISBN 9547394177. с. 108.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 64
- ↑ Царска заповед № 69
- ↑ Според някои източници умира през 1917 г., а според други 1918
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 30.
