Направо към съдържанието

Иван Рудников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Тодоров
ПсевдонимИван Рудников
Роден15 септември 1921 г.
Починал22 декември 2008 г. (87 г.)
Националностбългарин

Иван Рудников (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров) е български писател и поет, автор на литература за деца, юноши и възрастни.

Роден е на 13 или 15 септември 1921[1] в град Фердинанд, дн. Монтана. Получава гимназиално образование във Враца и Видин.[1] През 1944 година завършва Софийския университет със специалност право. Записва се доброволец във Втората световна война и участва в състава на Първа българска армия. По-късно завършва Националната школа за запасни офицери „Христо Ботев“.[2]

В различни етапи от живота си Рудников работи като съдия и адвокат.[1] Редактор е в издателствата „Профиздат“ и „Държавно военно издателство“.[3]

Получава своя псевдоним от чипровския обществен деец Георги Кафеджийски.[4] Иван Рудников е автор на повече от 20 книги за деца и възрастни. Творбите му са преведени в чужбина.[3]

През 2006 година е обявен за почетен гражданин на Монтана, по случай неговата 85-годишнина и приносът му в българската литература.[2]

Женен е и има син.[5] Умира в София през 2008 година.[3]

  • „Конник през пустата“
  • „Птиците пеят за вас“
  • „В името на мира“ (1951)
  • „На широк фронт“ (1953)
  • „Път в живота“ (1953, поеми)
  • „Звезди над Копривщица“ (1962)
  • „Чайки край Китен“ (1964, стихове)
  • „Двамата гуслари“ (1966, приказка)
  • „Разбити бункери“ (1967, стихове)
  • „Скъпоценните камъчета“ (1967, приказка)
  • „Слънце в мансардата“ (1968)
  • „Песента се ражда с утрото“ (1969, стихове)
  • „Весело изворче“ (1970, стихове за деца)
  • „Торба лъжи“ (1971, приказка)
  • „Ержебет“ (1976, поема в стихове)
  • „Жертвоприношение“ (1979)
  • „Искрица от зората“ (1979, стихове)
  • „Космически бездни“ (1979)
  • „Дъщеря на слънцето“ (1983, приказка)
  • „Плашилото с добро сърце“ (1984)
  • „Легенда за Ропотамо“ (1987, приказка)
  • „Бабино ушенце“ (1989, стихове за деца)
  • „Най-свят и вечен“ (1995)
  • „Белоградчишка симфония“ (1996, лирика)
  • „Охридско сияние“ (1998, лирика)
  1. а б в Иван Рудников (Биография) // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 15 септември 2011.
  2. а б Поетът Иван Рудников бе награден с почетния знак на Община Монтана // „Монтана днес“. Посетен на 15 септември 2011.
  3. а б в РУДНИКОВ, Иван (псевдоним на Иван Стефанов Тодоров) // Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана. Посетен на 15 септември 2011.
  4. Рицарят на честта // в. „Слово плюс“. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 15 септември 2011.
  5. РУДНИКОВ, Иван Стефанов (13.09.1921) // Знам.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 15 септември 2011.