Иво Русев
Тази статия е за актьора. За гребеца вижте Иво Русев (гребец).
| Иво Русев | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност | българин |
| Активност | 1967 – |
| Награди | Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (2009) |
Иво Стайков Русев е български драматичен актьор.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Пловдив на 7 август 1943 г. През 1967 г. завършва актьорско майсторство при Методи Андонов във ВИТИЗ. През същата година дебютира в ролята на Василев от „Ураганът“ на Белоцерковски в Драматичения театър в Хасково, където работи до 1972 г. От 1972 г. е актьор в Драматичния театър в Пазарджик.[1]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Роли
[редактиране | редактиране на кода]Иво Русев играе множество роли, по-значимите са:
- Йото – „Събота '23“ от Стефан Цанев
- Господин Пунтила – „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ от Бертолд Брехт
- Златил – „Боряна“ от Йордан Йовков
- Велчо-Свилен – „Свекърва“ от Антон Страшимиров
- Чиновникът – „Сако от велур“ от Станислав Стратиев
- Кочкарьов – „Женитба“ от Николай Гогол
- Тезей – „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир[1]
ТВ театър
- „Равна на четири Франции“ (1986) (Александър Мишарин)
- „Боряна“ (1982) (Йордан Йовков)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Руският консул“ (2-сер. тв, 1981) – Христо Г. Данов
- „Бой последен“ (1977) – Стойко
- „Апостолите“ (1976), 2 серии
- „Неделните мачове“ (1975) – Стойко
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]През 2009 г. „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството“ е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“, огърлие.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 392 – 393. (на български)
- ↑ Иво Русев // theatre.art.bg. Посетен на 12.08.2015.
- ↑ Указ № 174 от 8 юни 2009 г. Обн. ДВ. бр. 45 от 16 юни 2009 г.