Направо към съдържанието

Иглика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Иглика.
Иглика
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Пиреноцветни (Ericales)
семейство:Игликови (Primulaceae)
род:Иглика (Primula)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Kablikia Opiz, 1839
  • Carolinella Hemsl., 1905
Иглика в Общомедия
[ редактиране ]

Иглѝка (Primula) е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди.

Наименования

[редактиране | редактиране на кода]

Заради ранния ѝ пролетен цъфтеж, в Русия се нарича първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България. Среща се и като аглика, яглика, адлика (Омуртаг), аглъч, аглъчка (Маданско), иглик, иглеч, иглек (Малкотърновско) и др.[1]

Описание и отглеждане

[редактиране | редактиране на кода]

С разнообразната си цветна палитра, игликата[2] е колоритно градинско цвете. Някои от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4 – 5 см в диаметър. Примулата[3] има късо нишковидно коренище. Стеблата са обикновено изправени и къси или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.[4]

Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях[5] са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и в подножието на предбалканските и балкански райони.

Отглежда се изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея, цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото.

За лечебни цели се използват коренището и корените (с повишено внимание!), цветовете и листата - богати на вит. С. Притежава отхрачващо и диуретично действие. Засилва стомашната секреция. Действа успокоително и на нервната система.

Видове

[редактиране | редактиране на кода]

Род Иглика

Използване в кулинарията и народната медицина

[редактиране | редактиране на кода]

Използват се надземните части най-често на обикновената иглика ('Primula vulgaris'), събрани на чисти места; препоръчително е да се отглежда като градинско или балконско растение от разсад и семена, закупени в специализирани разсадници и магазини. Игликата не бива да се изкоренява от природата, защото се нарушават нейните естествените хабитати, което води до изчезването ѝ. Листата и цветните части, които най-често се използват за направата на билкови чайове, са богати на флавоноиди – три класа кетон-съдържащи съединения, с ясно изразени антиоксидантни, противовъзпалителни и антибактериални свойства.
Избягват се корените заради сапониновото съдържание в тях. Сапониновите съединения в растението имат защитен ефект за тях, отблъскат пасящите животни и предотвратянат развитието на гъбични и бактериални инфекции. При човека имат предполагаеми ползи за храносмилателната система. Единствените налични данни за ефекта на сапонините от това растение са от изследване от 2009 година, в което се твърди за някои ползи за човешкото здраве, но съзнателно се пропуска факта, че завишеният прием на сапонини се свързва с токсично натравяне на организма. Поради това се съветва избягване на консумирането на кореновите части на билката[8].

В народната медицина: В народномедицинските практики извлеци и настойки от игликата се използват за отхрачване при бронхити; смята се, че те имат свойствата и на диуретик и засилват стомашната секреция. Могат да успокояват нервната система. След химичен анализ на билката се оказва, че тя съдържа изобилие от тритерпенови сапонини като примулувата киселина в корените си и високи количества флавоноиди в листата и цветните си части.

В кулинарията[9] В испанската кухня те са популярна добавка към салати (в неголеми количества), а в английската – добавка към вино и оцет[10]. В Англия и Нидерландия се отглежда като растение за ранни салати. При салати се ползва също в комбинация с други зеленчуци като млади листа от киселец или спанак. Листата се добавят в супи и омлети в комбинация с други зелени билки и подравки. Захаросани цветове от иглика са популярна украса в сладкарството.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На игликата е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Български етимологичен речник, том II. Второ издание. София, Асадемично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. с. 6. Посетен на 25.08.2022.
  2. ↑ Иглика в РБЕ
  3. ↑ Примула в РБЕ
  4. ↑ Боев, Николай и др. Детско букварче за растения и животни. Първо издание. София, „Земиздат“, 1974. с. 98. Посетен на 25.08.2022.
  5. ↑ Закон за биологичното разнообразие // lex.bg, 2018. Посетен на 25.08.2022. Приложение № 2а към чл. 35а – Рилска иглика (Primula deorum); Старопланинска иглика (Primula frondosa); Дългоцветна иглика (Primula halleri); Сибторпиева иглика (Primula vulgaris ssp.sibthorpii)
  6. ↑ [1]
  7. ↑ https://www-gardenia-net.translate.goog/plant/primula-vulgaris?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc
  8. ↑ https://www.puls.bg/bilki-c-19/iglika-bogata-na-flavonoidi-i-saponini-n-27362
  9. ↑ Иглика за Цветница, но на салата | в-к "24 часа"[2]
  10. ↑ [3] Иглика - богата на флавоноиди и сапонини
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иглика&oldid=12140181“.