Направо към съдържанието

Ида фон Саксония-Майнинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ида фон Саксония-Майнинген
принцеса на Саксония-Ваймар-Айзенах
Принцеса Ида фон Саксония-Майнинген, 1808
Лични данни
Родена
Починала
4 април 1852 г. (57 г.)
Погребана вкняжеската гробница във Ваймар
Други титлипринцеса от Саксония-Майнинген
Семейство
ДинастияЕрнестини
БащаГеорг I от Саксония-Майнинген
МайкаЛуиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург
БракКарл Бернхард фон Саксония-Ваймар-Айзенах
ПотомциЛуиза, Вилхелм, Амалия, Едуард, Херман, Густав, Анна, Амалия Мария
Ида фон Саксония-Майнинген в Общомедия

Ида фон Саксония-Майнинген (на немски: Ida Prinzessin von Sachsen-Meiningen, Herzogin von Sachsen; * 25 юни 1794 в Майнинген; † 4 април 1852 във Ваймар) от ернестинската линия на Ветините е принцеса от Саксония-Майнинген и чрез женитба принцеса на Саксония-Ваймар-Айзенах.[1]

Тя е втората дъщеря на херцог Георг I фон Саксония-Майнинген (1761 – 1803) и съпругата му принцеса Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург (1763 – 1837), дъщеря на княз Кристиан Албрехт Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1726 – 1789) и принцеса Каролина фон Щолберг-Гедерн (1732 – 1796).[2]

Тя е по-малка сестра на британската кралица Аделхайд (1792 – 1849), от 1818 г. съпруга на крал Уилям IV. Ида заедно с майка си и сестра си се грижи за войниците през военните години 1814/15.

Ида фон Саксония-Майнинген се омъжва на 30 май 1816 г. в Майнинген за принц и херцог Карл Бернхард фон Саксония-Ваймар-Айзенах (* 30 май 1792; † 31 юли 1862), вторият син на велик херцог Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1757 – 1828) и първата му съпруга принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат (1757 – 1830).[3]

Нейният съпруг е генерал на служба в Нидерландия и тя го придружава в различните гарнизонски места. Лятото тя е обаче в Либенщайн и в дворец Алтенщайн. В Алтенщайн тя е, когато съпругът ѝ пътува в Северна Америка. През 1830 г. тя заедно с децата си е при коронизацията на нейната сестра и зет ѝ Уилям IV в Лондон. През 1836 г. Ида се нанася в княжеската къща в Либенщайн като постоянно место за лятото.[4] Ида е обичана от населението.

Паметникът на Ида под останките на замък Либенщайн, окръг Вартбург

Ида фон Саксония-Майнинген умира от пневмония на 4 април 1852 г. на 57 години във Ваймар. Тя е погребана в княжеската гробница във Ваймар.

Брат ѝ Бернхард II (1800 – 1882) ѝ поставя паметник през 1854 г. под останките на замък Либенщайн, който е саниран през 2004 г.[5][6]

Ида фон Саксония-Майнинген и херцог Карл Бернхард фон Саксония-Ваймар-Айзенах имат осем деца:[7][8]

  • August Wilhelm Müller: Ihre Hoheit die Herzogin Ida von Sachsen-Weimar-Eisenach, Weimar, 1852 (Digitalisat)
  • R. Starklof: Das Leben des Herzogs Bernhard von Sachsen-Weimar-Eisenach, Band 1, Gotha, 1865, S. 123 f. (Digitalisat)
  • Ludwig Hertel: Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart. In: Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde. 47. Heft, Hildburghausen 1904.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 214.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 100.
  1. Ida, Prinzessin von Sachsen-Meiningen, geneall.net
  2. Wettin 6, genealogy.euweb.cz
  3. Wettin 5, genealogy.euweb.cz
  4. Palais Weimar
  5. Ida-Denkmal, litzow.de
  6. Ida-Denkmal, heimatfreundebali.de
  7. Ida Prinzessin von Sachsen-Meiningen, thepeerage.com
  8. Ida Herzogin v.Sachsen-Meiningen, ww-person.com