Карл Август (Саксония-Ваймар-Айзенах)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карл Август
велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах
Carl August Sachsen-Weimar G.M.Kraus@ Goethe Nationalmuseum 01.jpg
Карл Август фон Саксония-Ваймар и Айзенах (1796/1797)
Лични данни
Роден
Починал
14 юни 1828 г. (70 г.)
дворец Градитц при Торгау
Семейство
Династия Ернестинските Ветини
Баща Ернст Август II Константин фон Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах
Майка Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел
Бракове Луиза фон Хесен-Дармщат
Ева Доротея Виганд
Потомци Луиза, Карл Фридрих, Каролина Луиза, Карл Бернхард, Йохан Карл Себастиан Клайн, Карл фон Хайгендорф, Август фон Хейгендорф, Мариана фон Хейгендорф, Карл Вилхелм фон Кнебел
Карл Август в Общомедия
Великхерцог Карл Август, 1822
Паметник във Ваймар

Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах (на немски: Karl (Carl) August von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 3 септември 1757 във Ваймар; † 14 юни 1828 в дворец Градитц при Торгау) от Ернестинските Ветини е от 1758 г. херцог и от 1815 г. велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.

Той е най-възрастният син на херцог Ернст Август II Константин фон Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах и съпругата му (1737 – 1758) и съпругата му принцеса Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1739 – 1807), дъщеря на херцог Карл I фон Брауншвайг-Волфенбютел и Филипина Шарлота Пруска, четвъртата дъщеря на крал Фридрих Вилхелм I в Прусия. Когато е на една година баща му умира. До 1775 г. той е под опекунството на майка му Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел. През 1774 г. във Франкфурт той се запознава с прочутия поет Йохан Волфганг Гьоте, и го кани във Ваймар.

Йохан Волфганг Гьоте пристига на 7 ноември 1775 г. във Ваймар. Те стават големи приятели. Херцогът дава на Гьоте висши служби и през 1782 г. успява да получи за него императорско благородническо писмо. На 5 февруари 1782 г. Карл Август е приет в масонската ложа Амалия във Ваймар. На 10 февруари 1783 г. той влиза в ордена на илюминатите и се издига до „регент“. От 1792 до декември 1793 г. той участва със свой полк във войната против Франция и през 1794 г. става генерал-лейтенант на пруската войска.

През 1804 г. неговият син, наследственият принц Карл Фридрих, се жени за руската велика княгиня Мария Павловна, дъщеря на убития през 1801 г. цар Павел I и сестра на последника му Александър I. Карл Аугуст е издигнат на Виенския конгрес през 1815 г. на велик херцог.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Децата на Карл Август с Луиза фон Хесен-Дармщат: Карл Бернхард, Каролина Луиза и Карл Фридрих, 1795

Карл Август се жени на 3 октомври 1775 г. в Карлсруе за принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат (1757 – 1830), дъщеря на Лудвиг IX, ландграф на Хесен-Дармщат и Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен. Те имат децата:

Карл се жени втори път за Ева Доротея Виганд (1755 – 1828). Те имат един син:

  • Йохан Карл Себастиан Клайн (1779 – 1830), женен 1817 за Анна Фридрика Хенриета Мюлер (* 1797)

Освен това той има 38 извънбрачни деца:

Деца от артистката Хенриета Каролина Фридерика Ягеман фон Хайгендорф (1777 – 1848):

  • Карл фон Хайгендорф (1806 – 1895)
  • Август фон Хейгендорф (1810 – 1874)
  • Мариана фон Хейгендорф (1812 – 1836)

Деца от Луиза Рудорф (1777 – 1852)

  • Карл Вилхелм фон Кнебел (1796 – 1861)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Willy Andreas: Politischer Briefwechsel des Herzogs und Großherzogs Carl August von Weimar. Band 1 1778 – 1790 (1954), Band 2 1791 – 1807 (1958), Band 3 1808 – 1828 (1973).
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, ohne Jahr, S. 255 – 260.
  • Hans Tümmler: Karl August. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 262 – 264 (Digitalisat).
  • Franz Xaver von Wegele: Karl August (Großherzog von Sachsen-Weimar-Eisenach). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 338 – 355.
  • Volker Ebersbach: Carl August von Sachsen-Weimar-Eisenach. Goethes Herzog und Freund. (Biographie). Böhlau, Köln – Weimar – Wien 1998, ISBN 3-412-10997-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]