Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел.

Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел
херцогиня на Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах
Herzogin Anna Amalia von Sachsen-Weimar und Eisenach.jpg
Херцогиня Анна Амалия фон Саксония-Ваймар и Айзенах, род. принцеса фон фон Брауншвайг-Волфенбютел, картина от Йохан Фридрих Август Тишбайн (1795)
Лични данни
Други титли принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел
Родена
Починала
10 април 1807 г. (67 г.)
Семейство
Династия Велфи
Баща Карл I фон Брауншвайг-Волфенбютел
Майка Филипина Шарлота Пруска
Брак Ернст Август II Константин
Потомци Карл Август, Фридрих Фердинанд Константин
Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел в Общомедия
Херцогиня Анна Амалия фон Саксония-Ваймар и Айзенах, род. принцеса фон фон Брауншвайг-Волфенбютел, картина от Йохан Ернст Хайнсиус (1769)
Бюст на херцогинята в „Библиотеката Анна Амалия“ (1780)
Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1788/89) от Ангелика Кауфман

Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Anna Amalie von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 24 октомври 1739 в дворец Волфенбютел; † 10 април 1807 във Ваймар) от фамилията Велфи е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел и чрез женитба херцогиня на Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах, регентка на Саксония-Ваймар-Айзенах от 1758 до 1775 г., също германка меценатка и композиторка.[1]

Тя е втората дъщеря на княз Карл I фон Брауншвайг-Волфенбютел (1713 – 1780) и съпругата му Филипина Шарлота Пруска (1716 – 1801), четвъртата дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I. Тя учи танци и да свири на пиано.

Анна Амалия се омъжва на 16 години в Брауншвайг на 16 март 1756 г. за Ернст Август II Константин (1737 – 1758) от Ернестинските Ветини, херцог на Саксония-Ваймар и Саксония-Айзенах. Той умира на 28 май 1758 г. малко преди да навърши 21 години. След смъртта му, според завещанието му, от 30 август 1759 г. бременната Анна Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел и нейният баща поемат опекунството над синовете им. На 3 септември 1775 г. тя предава управлението на син ѝ Карл Август.

Тя не се омъжва втори път. През 1788 и 1790 г. тя е в Рим и Неапол и води там музикална Академия (салон). Тя пише симфонии.

Анна Амалия умира на 10 април 1807 г. на 67 години във Ваймар.

В така наречената „Херцогиня Анна Амалия библиотека“ днес се намират около 5000 книги от частната библиотека на херцогинята.[2]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Анна Амалия и Ернст Август II Константин имат два сина: [3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Beaulieu-Marconnay, Carl v.: Anna Amalia, Karl August und der Minister von Fritsch. Beitrag zur deutschen Cultur- und Literaturgeschichte des 18. Jahrhunderts. Weimar 1874
  • Berger, Joachim: Der ‚Musenhof’ Anna Amalias. Geselligkeit, Mäzenatentum und Kunstliebhaberei im klassischen Weimar, Köln u.ö. 2001.
  • Berger, Joachim: Anna Amalia von Sachsen-Weimar-Eisenach (1739 – 1807). Denk- und Handlungsräume einer 'aufgeklärten' Herzogin, Heidelberg 2003, ISBN 3-8253-1516-9 (Rezension)
  • Berger, Joachim: Repräsentationsstrategien deutscher Fürstinnen in der Spätaufklärung, in: Das Achtzehnte Jahrhundert 28/2 (2004), S. 273 – 292.
  • Berger, Joachim / Berger, Leonie: Anna Amalia von Weimar. Eine Biographie, München 2006, ISBN 978-3-406-54967-0
  • Bode, Wilhelm: Amalie, Herzogin von Weimar, Bd. 1: Das vorgoethische Weimar, Bd. 2: Der Musenhof der Herzogin Amalie, Bd. 3: Ein Lebensabend im Künstlerkreise, Berlin 1908.
  • Bode, Wilhelm: Der weimarische Musenhof 1756 – 1781, Berlin (1917) 1925.
  • Bollenbeck, Georg: Weimar, in: Etienne François u. Hagen Schulze, Deutsche Erinnerungsorte, Bd. 1, München 2001, S. 207 – 224.
  • Bornhak, Friederike: Anna Amalia, Herzogin von Sachsen-Weimar-Eisenach, die Begründerin der klassischen Zeit Weimars. Nebst Anhang: Briefwechsel Anna Amalias mit Friedrich dem Großen, Berlin 1892.
  • Carl August Hugo Burkhardt: Amalia. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 386 f.
  • Busch-Salmen, Gabriele, Walter Salmen, Christoph Michel: Der Weimarer Musenhof. Dichtung – Musik und Tanz – Gartenkunst – Geselligkeit – Malerei, Stuttgart 1998.
  • Georg von Dadelsen: Anna Amalia. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 302 f
  • Dreise-Beckmann, Sandra: Herzogin Anna Amalia von Sachsen-Weimar-Eisenach (1739 – 1807). Musikliebhaberin und Mäzenin, Schneverdingen 2004.
  • Ereignis Weimar. Anna Amalia, Carl August und das Entstehen der Klassik 1757 – 1807 (Ausstellungskatalog Weimar 2007), Leipzig 2007.
  • Ghibellino, Ettore: J. W. Goethe und Anna Amalia – eine verbotene Liebe? Weimar 2007, 293 S., ISBN 978-3-936177-88-6
  • Henkel, Gabriele, Wulf Otte: Herzogin Anna Amalia – Braunschweig und Weimar. Stationen eines Frauenlebens im 18. Jahrhundert, AK Braunschweig 1995, Braunschweig 1995.
  • Knoche, Michael: Herzogin Anna Amalia Bibliothek – Kulturgeschichte einer Sammlung, München 1999.
  • Regina-Bianca Kubitscheck: Anna Amalia von Braunschweig-Wolfenbüttel. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 29, Bautz, Nordhausen 2008, ISBN 978-3-88309-452-6, Sp. 78 – 86.
  • Noll, Veit: Goethe im Wahnsinn der Liebe. Oder: Liebe kontra Recht und Moral. Goethes Frevel einer Entführung von ‚Iphigenie‘ mit Blick auf August von Einsiedel und Emilie von Werthern. In: Veit Noll: Zwei Teilnehmende des Weimarer Kulturkreises um Anna Amalia und Goethe in der Zeit von 1775 – 1785. Aufsätze mit Bezug auf Johann August von Einsiedel (1754 – 1837) und Emilie von Werthern (1757 – 1844) zu Goethe und Anna Amalia. Verlag Egon Wogel, Salzwedel 2009, S. 25 – 168.
  • Noll, Veit: Goethe im Wahnsinn der Liebe II. Bd. 1: Die Flucht 1786. Forschungsverlag Salzwedel 2014, ISBN 978-3-9816669-2-2.
  • Raabe, Paul: Wolfenbütteler Beiträge. Aus den Schätzen der Herzog August Bibliothek, Bd. 9, Wiesbaden 1994.
  • Salentin, Ursula: Anna Amalia: Wegbereiterin der Weimarer Klassik, Köln u.ö. 1996 (3. Aufl. 2001). Taschenbuchausgabe: München 2007, ISBN 3-492-24657-5
  • Schulz, Heide: Weimars schönster Stern. Anna Amalia von Sachsen-Weimar u. Eisenach. Quellentexte zum Entstehen einer Ikone. (Ereignis Weimar-Jena. Kultur um 1800 Ästhetische Forschungen, Bd.30), Heidelberg 2011, ISBN 978-3-8253-5887-7 (Inhaltsverzeichnis und Rezensionen)
  • Schuster, Gerhard u. Caroline Gille: Wiederholte Spiegelungen. Weimarer Klassik 1758 – 1832. Ständige Ausstellung des Goethe-Nationalmuseums, München 1999.
  • Seemann, Hellmut Th.: Anna Amalia, Carl August und das Ereignis Weimar, Göttingen 2007 (= Jahrbuch der Klassik Stiftung Weimar 2007).
  • Seemann, Anette: Anna Amalia. Herzogin von Weimar. Insel, Frankfurt 2007, ISBN 978-3-458-17345-8
  • Ventzke, Marcus: Hofkultur und aufklärerische Reformen in Thüringen. Die Bedeutung des Hofes im späten 18. Jahrhundert, Köln u.a. 2002.
  • Ventzke, Marcus: Das Herzogtum Sachsen-Weimar-Eisenach 1775 – 1783. Ein Modellfall aufgeklärter Herrschaft? Köln u.ö. 2004.
  • Wachsmuth, Wilhelm: Weimars Musenhof in den Jahren 1772 – 1807. Historische Skizze, (Berlin 1844) ND Bad Neustadt/Saale 1982.
  • Weizsäcker, Paul: Anna Amalia, Herzogin von Sachsen-Weimar-Eisenach, die Begründerin des Weimarischen Musenhofes. Hamburg 1892
  • Weber, Christiane: Anna Amalia – Mäzenin von Kultur und Wissenschaft, Weimarer Taschenbuch Verlag WTV, Weimar 2008 ISBN 978-3-939964-04-9.
  • Emmy Wolff: Die Frauen von Weimar und ihr Schrifttum, Der 1. Kreis: Anna Amalia und das Journal von Tiefurt. In dies.: Frauengenerationen in Bildern. Herbig, Berlin 1928, S. 35 – 39

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anna Amalie, Prinzessin von Braunschweig-Wolfenbüttel, Geneall.net
  2. Bärbel Raschke: Die Bibliothek der Herzogin Anna Amalia. In: Michael Knoche: Herzogin Anna Amalia Bibliothek. Kulturgeschichte einer Sammlung. Carl Hanser Verlag München Wien 1999, ISBN 3-446-19724-9, S. 83 f.
  3. Anne Amalie Herzogin von Braunschweig-Wolfenbüttel, Thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]