Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург
Големия палат (Großes Palais) в Майнинген (ок. 1840)

Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург (на немски: Luise Eleonore Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg; * 11 август 1763 в Лангенбург, Баден-Вюртемберг; † 30 април 1837 в Майнинген, Тюрингия) е принцеса от Хоенлое-Лангенбург и чрез женитба херцогиня на Саксония-Майнинген (1782 – 1803) и от 1803 до 1821 г. регентка на Саксония-Майнинген.

Тя е дъщеря на княз Кристиан Албрехт Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1726 – 1789) и съпругата му принцеса Каролина фон Щолберг-Гедерн (1732 – 1796), дъщеря на княз Фридрих Карл фон Щолберг-Гедерн (1693 – 1767) и графиня Луиза Хенриета фон Насау-Саарбрюкен (1705 – 1766).[1] Нейният брат Карл Лудвиг (1762 – 1825) е 3. княз на Хоенлое-Лангенбург.

Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург се омъжва на 27 ноември 1782 г. в Лангенбург за херцог Георг I Фридрих Карл фон Саксония-Майнинген (1761 – 1803) от ернестинската линия на Ветините, най-малкият син на херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген (1687 – 1763) и втората му съпруга принцеса Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал (1730 – 1801).[2] Георг I е с лабилно здраве и умира на 42 години в Майнинген на 24 декември 1803 г.

Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург поема регентството за нейния син Бернхард II. Когато син ѝ става пълнолетен, тя започва да пътува, между другото при дъщеря си в Англия. Бернхард II построява за нея от 1821 до 1823 г. дворец (Großes Palais) в Майнинген.

Тя умира на 30 април 1837 г. на 73 години в Майнинген, Тюрингия и е погребана там в „Английската градина“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург и Георг I Фридрих Карл фон Саксония-Майнинген имат децата:[3][4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • L. Hertel: Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde. Hildburghausen 1903.
  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Ludwig Hertel: Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart. In: Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde. 47. Heft, Hildburghausen 1904.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 8., Tafel 102.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenlohe 4, genealogy.euweb.cz
  2. Wettin 6, genealogy.euweb.cz
  3. Luise Eleonore Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg, thepeerage.com
  4. Luise Eleonore zu Hohenlohe-Langenburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. Louise Eleonore Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg , ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]