Илзе Тилш

Илзе Тилш
Ilse Tielsch
	Илзе Тилш Ilse Tielsch
Родена	20 март 1929 г. Хустопече, Чехия
Починала	21 февруари 2023 г. (93 г.)
Професия	писателка
Националност	Австрия
Жанр	стихотворение, роман, разказ,есе, радиопиеса
Награди	„Награда Андреас Грифиус“ (1989); „Награда Антон Вилдганс“ (1989); „Награда Айхендорф“ (1998); „Награда Франц Теодор Чокор“ (2017)

Илзе Тилш (на немски: Ilse Tielsch) с рождено име Илзе Фелцман е австрийска писателка, авторка на стихотворения, романи, разкази, есета и радиопиеси.

Биография

Илзе Тилш е родена през 1929 г. в чешкия град Хустопече. Баща ѝ е лекар и музиколог. Учи в гимназията на Микулов.

През април 1945 г. бяга от приближаващия фронт през Втората световна война и намира прием в австрийско селско стопанство в Шлирбах.

От септември 1945 г. продължава гимназиалното си образование в Линц, а през 1948 г. полага матура във Виена.

През 1949 г. Илзе получава австрийско гражданство и се жени за лекаря Рудолф Тилш, с когото имат четири деца. Две от децата си загубват рано.

Илзе Тилш следва журналистика и германистика във Виенския университет и през 1953 г. защитава докторска теза на тема „Седмичникът Ди Цайт като огледало на литературния и културния живот във Виена от началото на века“.

Работи в различни ежедневници и седмичници, а от 1955 до 1964 г. преподава във виенско професионално търговско училище.

Оттогава живее във Виена като писателка на свободна практика.

Илзе Тилш пише поезия, романи и проза. Член е на Австрийското литературно дружество и на австрийския ПЕН клуб.

Под впечатление на омразата и нетърпимостта между народите създава романова трилогия. В нея разглежда темата за загубата на отечеството и историята на немскоезачна Моравия.

Творби на песателката са преведени на 20 езика и са публикувани в 22 страни.

Библиография

Поезия

1964: In meinem Orangengarten
1967: Herbst mein Segel
1970: Anrufung des Mondes
1975: Regenzeit
1981: Nicht beweisbar
1986: Zwischenbericht
1998: Lob der Fremdheit
2004: Ausgewählte Gedichte
2010: Dorn im Fleisch. Ausgewählte Gedichte – Cierń w ciele
2011: Manchmal ein Traum, der nach Salz schmeckt. Gesammelte Gedichte

Проза

1969: Südmährische Sagen
1974: Begegnungen in einer steirischen Jausenstation, Erzählungen
1977: Ein Elefant in unserer Straße, Erzählungen
1979: Erinnerung mit Bäumen, Erzählung
1980: Die Ahnenpyramide (Romantrilogie I)
1982: Heimatsuchen (Romantrilogie II)
1984: Fremder Strand, Erzählung
1987: Der Solitär, Erzählung
1988: Die Früchte der Tränen (Romantrilogie III)
1991: Die Zerstörung der Bilder
1999: Eine Winterreise, Prosa

Зимно пътуване, изд.: Пик, В. Търново (2001), прев. Екатерина Клайн

Завръщане при Катрин, Разкази и стихотворения, изд.: Пик, В. Търново (1999), прев. Екатерина Клайн

2000: Der August gibt dem Bauern Lust, Geschichten
2006: Das letzte Jahr, Roman (2017: Neuauflage)
2009: Unterwegs. Reisenotizen und andere Aufschreibungen
2014: Von der Freiheit schreiben zu dürfen

Есета

1991: Aus meinem Ägyptischen Tagebuch
1993: SchriftstellerIn? Um Gottes Willen! Vom Schreiben und vom Vorlesen

Радиопиеси

1970: Der Zug hält nicht in Bevignon
1971: Ein Licht im Nebel
1971: Begräbnis eines alten Mannes
1996: Gespräch mit dem Lehrer Leopold H.

Награди и отличия

1964: Förderungspreis der Theodor-Körner-Stiftung
1971: Boga-Tinti-Lyrikpreis des Presseclubs Concordia
1971: Würdigungspreis des Landes Niederösterreich f. Literatur
1975: Erzählerpreis des Autorenkolloquiums u. Preis d. Schülerjury Neheim-Hüsten
1972: Ehrengabe zum Andreas Gryphius-Preis
1981: Südmährischer Kulturpreis
1983: Sudetendeutscher Kulturpreis
1987: Preis der Harzburger Literaturtage
1989: „Награда Андреас Грифиус“
1989: „Награда Антон Вилдганс“
1989: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
1995: Wolfgang Amadeus Mozart-Preis der Goethe-Stiftung Basel
1998: Schönhengster Kulturpreis
1998: „Награда Айхендорф“
2000: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien
2017: „Награда Франц Теодор Чокор“ за цялостно творчество^[1]

Бележки

↑ Ankündigung auf der Website des Österreichischen PEN^{[неработеща препратка]}

Външни препратки

[1] Ankündigung auf der Website des Österreichischen PEN^{[неработеща препратка]}

[1]