Цайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Цайт“
Die Zeit
Die Zeit Pressehaus Hamburg.jpg
Логото на вестника върху зданието на главната редакция в Хамбург
Информация
Вид ежедневник

Начало 21 февруари 1946 г.
Собственик Zeit-Verlag Gerd Bucerius GmbH & Co. KG
Главен редактор Джовани ди Лоренцо (Giovanni di Lorenzo)
Език немски
Политически центризъм
Тираж 520 000 бр. (2013 г.)
Седалище
на управление
Хамбург (Speersort 1, D-20095)
Сайт zeit.de
Цайт в Общомедия

„Цайт“ (на немски: Die Zeit [Ди Цайт] – „Времето“) е германски седмичник, излязъл за пръв път на 21 февруари 1946 г.

Принадлежи на компанията Zeit-Verlag Gerd Bucerius GmbH & Co. KG, която е собственост на издателската група Georg von Holtzbrinck (от 1996 г.) и на Dieter von Holtzbrinck Media. Към 2018 г. Die Zeit има офиси във Франкфурт на Майн, Дрезден, Брюксел, Париж, Виена, Истанбул, Москва, Вашингтон, Ню Йорк, Пекин[1].

Излиза в така наречения нордически формат (570 × 400 мм) всеки четвъртък[2].

Тиражът на първото издание на вестник „Цайт“ възлиза на 25 000 броя. Всяка седмица по целия свят се продават повече от 500 000 бр. към 2009 г. Тиражът достига 520 000 бр. през първото тримесечие на 2013 г.[3]

С малко над 2 милиона читатели (по оценка) той е най-четеният германски седмичен вестник. Според читателскта си аудитория вестник „Цайт“ е считан за интелигентски[4]. Придържа се към центристски политически възгледи.

От 1978 до 1980 г. „Цайт“ публикува във всяко издание рецензии на книги, станали класика в литературата. По този начин се появява списък от 100 произведения, известен под названието ZEIT-Bibliothek der 100 Bücher ([Цайт-Библиотек дер 100 Бюхер] – 100-те книги от библиотеката на „Цайт“).

Както и много други съвременни издания, вестникът има свое онлайн-издание – „Цайт онлайн“. През 2008 г. то подкрепя кампанията Netz gegen Nazis („Мрежа против нацистите“), в която участват Германският футболен съюз, Олимпийската спортна конфедерация на Германия и мн. др.

В логото на вестника е изобразен гербът на Бремен, въпреки че издателството се намира в Хамбург. Причината за това е, че хаоса непосредствено след войната е било забранено да се използва гербът на Хамбург, но и след това гербът на Бремен остава като традиция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Andrea Shalal, German official voices concern over limits on foreign press in China, Reuters (May 7, 2018)
  2. Milton Hollstein. Springer-Germany's Most Remorselessly Criticized Publishing Giant. // Journalism & Mass Communication Quarterly 59 (1). March 1982. Посетен на 7 April 2015.
  3. Eric Pfanner. As One German Weekly Falters, Another Celebrates Big Gains. // The New York Times. Serraval, 29 April 2013. Посетен на 1 November 2014.
  4. Divided on unification. // The Economist. 4 October 2010. Посетен на 3 February 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]