Йоахим I фон Алвенслебен

Йоахим I фон Алвенслебен
Роден	7 април 1514 г. Халденслебен, Федерална република Германия
Починал	12 февруари 1588 г. Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Семейство
Баща	Гебхард XVII фон Алвенслебен
Деца	Гебхард Йохан I фон Алвенслебен Лудолф фон Алвенслебен (1574 – 1600)
Йоахим I фон Алвенслебен в Общомедия

Замък Еркслебен, ок. 1935

Йоахим I фон Алвенслебен (на немски; * 7 април 1514 в дворец Хундисбург в Халденслебен; † 12 февруари 1588 в замък Алвенслебен в Хое Бьорде) е благородник от род Алвенслебен в Саксония-Анхалт, господар на замък Еркслебен, хуманист, учен и реформатор.

Той е вторият син на Гебхард XVII фон Алвенслебен († 1541) и съпругата му Фредеке фон Венден (1488 – 1551), дъщеря на Лудолф фон Венден и Маргарета фон Велтхайм. Брат е на Лудолф X фон Алвенслебен (1511 – 1596), Магдебургски съветник.

Йоахим I фон Алвенслебен започва на 12 години през 1526 г. да следва в университета в Лайпциг, през 1534 г. се мести в университета във Витенберг, където слуша и Мартин Лутер, и през 1538 г. продължава следването си в Падуа и Париж. Когато баща му умира през 1541 г. той се връща обратно в родината си. Целта на обучението му е да може да се подготви да наследи чичо си Бусо X фон Алвенслебен (1468 – 1548) като епископ на Хавелберг.

От 1544 до 1546 г. той е архиепископски магдебургски дворцов съветник при кардинал Албрехт фон Бранденбург.

Йоахим живее в Еркслебен и в замък Алвенслебен. През зимата той често е в Магдебург, където си купува къща през 1556 г. От 1570 до 1582 г. той живее главно в Рогетц, понеже е опекун на малолетните деца на братовчед му Елиац I.

Той се грижи за имотите си и се занимава с науките, събира голяма библиотека и си кореспондира с водещите протестантски теолози и правни учени. Заради голямото си образование го наричат „Miraculum Saxoniae“. В Еркслебен той основава латинско училище и болница.

След смъртта на Лутер (1546), той пише „Glaubensbekenntnis“ със зет си Андреас фон Майендорф (* 1522; † 1583), съпругът на сестра му Емеренция фон Алвенслебен.

Йоахим се жени три пъти и общо 19 деца, от които само 11 остават живи. Йоахим I фон Алвенслебен умира на 73 години на 2 или 12 февруари 1588 г. в замък Алвенслебен. Неговият гробен камък се намира в дворцовата капела в Еркслебен. Показан е на колене пред трите му съпруги.

Фамилия

Гробният камък на Йоахим I фон Алвенслебен и трите му съпруги в дворцовата капела в Еркслебен

Гробният камък на Йоахим I фон Алвенслебен в дворцовата капела в Еркслебен

Гербът на род Алвенслебен

Йоахим I фон Алвенслебен се жени през февруари 1549 г. в Калбе за Анна фон Бартенслебен (* 1526; † 21 март 1555, Алвенслебен), дъщеря на Ханс фон Бартенслебен († 1542) и Анна фон Велтхайм (1499 – 1575). Те имат четири деца:

• Гебхард фон Алвенслебен (* 1550; † 20 април 1572, Йена)
• Ханс фон Алвенслебен (* 13 ноември 1552, Алвенслебен; † 3 февруари 1553, Алвенслебен)
• Фредеке фон Алвенслебен (* ок. 8 юни 1554, Оф, Калбе а.д.Милде; † 21 септември 1609, Найндорф, Саксония), омъжена на 7 февруари 1575 г. за Левин II фон дер Шуленбург (* 23 ноември 1528; † 20 октомври 1587, Магдебург)
• Лудолф фон Алвенслебен (* 11 март 1555, Алвенслебен; † юли 1610, Цихтау), женен на 2 март 1590 г. в Калбе за Елизабет фон дер Шуленбург (* 1 юни 1574, Беетцендорф; † 18 юли 1600, Еркслебен)

Йоахим I фон Алвенслебен се жени втори път на 30 ноември 1556 г. в Алвенслебен за Кунигунда фон Мюнххаузен (* 1534; † 3 декември 1565, Калбе), дъщеря на Ханс фон Мюнххаузен и Катарина фон Котце. Те имат седем деца;

• Ханс фон Алвенслебен (* ок. 1557/1558; † 9 март 1582, Алвенслебен)
• Анна фон Алвенслебен (* 1559; † млада)
• Катарина фон Алвенслебен (* 1560; † 3 април 1563)
• Бусе фон Алвенслебен (* 18 октомври 1561; † 19 октомври 1595, Генуа)
• София фон Алвенслебен (* 1562; † 1631, Пренцлау), омъжена 1582 г. за Бернд фон Арним († 1628)
• Емеренция фон Алвенслебен (* 8 декември 1563, Еркслебен; † 10 април 1620), омъжена на 26 август 1588 г. в Алвенслебен за Томас фон дем Кнезебек, господар в Тилзен († 1625)
• Гертрауд фон Алвенслебен (* 1564; † 1620), омъжена 1591 г. за Вернер III фон Арним († 20 февруари 1604)

Йоахим I фон Алвенслебен се жени трети път на 9 ноември 1569 г. в Еркслебен за Маргарета фон дер Асебург (* 25 май 1541; † 24 декември 1606, Айхенбарлебен), дъщеря на Йохан фон дер Асебург († 1567) и Клара фон Крам († 1579). Те имат осем деца:

• Кунигунда фон Алвенслебен (* 29 ноември 1571, Рьогац; † 16 декември 1571)
• Клара фон Алвенслебен (* 19 юни 1572, Рьогац; † 24 юни 1572, Рьогац)
• Гизела фон Алвенслебен (* 19 юни 1572, Рьогац; † 19 юни 1572, Рьогац)
• Катарина фон Алвенслебен (* 29 октомври 1574, Рьогац; † 3 юли 1628, Брауншвайг), омъжена 1592 г. във Виделах за Хенинг фон Квитцов († 7 септември 1608)
• Клара фон Алвенслебен (* 1575, Рьогац; † 4 юни 1595, Айхенбарлебен)
• Гебхард Йохан I фон Алвенслебен (* 2 октомври 1576 в замък Рьогац/Рьогец в Саксония-Анхалт; † 27 юли 1631 в дворец Еркслебен), женен на 25 февруари 1610 г. за Гертруд фон Велтхайм (* 22 март 1585; † 11 ноември 1622)
• Мария фон Алвенслебен (* 26 ноември 1579, Рьогац; † 6 септември 1603), омъжена на 14 октомври 1599 г. в Айзенбарлебен за Георг Кристоф фон дер Шуленбург († 1631)
• Маргарета фон Алвенслебен (* 28 септември 1581, Алвенслебен; † 24 януари 1606, Айхенбарлебен)

Литература

• Berthold Heinecke und Reimar von Alvensleben: Lesen. Sammeln. Bewahren – Die Bibliothek Joachims von Alvensleben (1514 – 1588) und die Erforschung frühneuzeitlicher Büchersammlungen, Tagung auf Schloss Hundisburg vom 11. bis 13. September 2014, Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann, 2016 (Zeitschrift für Bibliothekswesen und Bibliographie: Sonderbände; 119) ISBN 978-3-465-04266-2.
• Joachim von Alvenslebens Christliches Glaubensbekenntnis nebst Approbation der vornehmsten Theologen seiner Zeit im Jahre 1566. Gedruckt in Stendal 1854, Nachdruck ergänzt um eine Lebensbeschreibung des Verfassers von Udo v. Alvensleben-Falkenberg sowie Erläuterungen und Biografien der Votanten von Wulf Piper, Freiburg 1986.
• Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Band II, Berlin 1819, S. 415 – 463.
• Fritz Schwerin: Fünf Edelleute aus den vorigen Tagen. Halle 1859, S. 126 – 131
• J.P. Meier: Die Meister des Alvenslebenschen Epitaphs in Erxleben von 1589. In Montagsblatt 1935, Jg. 77, Nr. 9
• Neue Deutsche Biographie, Band I. (1952), S. 233
• Marie-Luise Harksen: Die Kunstdenkmale des Kreises Haldensleben. Leipzig 1961, S. 268
• Werner Arnold: Adelsbildung in Mitteldeutschland: Joachim von Alvensleben und seine Bibliothek. In: Bibliotheken und Bücher im Zeitalter der Renaissance. Wolfenbütteler Abhandlungen zur Renaissanceforschung Bd. 16, 1997, Sonderdruck S. 167 – 194
• Martin Wiehle: Altmark-Persönlichkeiten. Biographisches Lexikon der Altmark, des Elbe-Havel-Landes und des Jerichower Landes (= Beiträge zur Kulturgeschichte der Altmark und ihrer Randgebiete. Bd. 5). Dr. ziethen verlag, Oschersleben 1999, ISBN 3-932090-61-6, S. 10 – 11.
• Udo von Alvensleben: Alvensleben, Joachim von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 233
• Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945, bearbeitet von Reimar von Alvensleben, Falkenberg August 2010 (180 S).
• Christoph Volkmar: Die Reform der Junker. Landadel und lutherische Konfessionsbildung im Mittelelberaum. In: Quellen und Forschungen zur Reformationsgeschichte Band 92, 359 S. Göttingen 2019.
• Reformation auf dem Lande. Das Glaubensbekenntnis des Joachim von Alvensleben. Ausstellung auf Schloss Hundisburg vom 30.4. bis 15.10.2017 – Begleitheft (27 S.). Herausgegeben von KULTUR-Landschaft-Haldensleben-Hundisburg e.V. Mai 2017.
• Ulrich Hauer: Die Bibliothek der Familie von Alvensleben. In: Katrin Dziekan, Ute Pott: Lesewelten – Historische Bibliotheken – Büchersammlungen des 18. Jahrhunderts in Museen und Bibliotheken Sachsen-Anhalts. Mitteldeutscher Verlag Halle 2011, S. 172 – 192.
• Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Band II, Berlin 1819, S. 415 – 463.
• Register Report descendants of Hans Heinrich von Hochberg 1639 – 1698 2000, Hoffmann, Ernst. 224
• Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 19:28, 32B

Външни препратки

• Joachim I. v. Alvensleben Архив на оригинала от 2021-01-27 в Wayback Machine., www.familie-von-alvensleben.de
• Familie v. Alvensleben e.V.