Йордан Русков
Йордан Русков | |
български поет и дисидент | |
Роден |
19 февруари 1926 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Университет по библиотекознание и информационни технологии |
Семейство | |
Съпруга | Виолета |
Деца | Петя Виолина |
Йордан Русков е български поет и дисидент от Пловдив.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Плевен през 1926 г. в семейство на бъчвар. Израства и живее в Пловдив, където завършва гимназия през 1944 г. Още като ученик сътрудничи на списанията „Детски живот“, „Светулка“, „Другарче“ и „Простори“. Първите си стихове за възрастни печата също като гимназист в сп. „Българска реч“, в. „Вечер“ и др. Работи като общински служител и библиотекар в градската библиотека.
Вдъхновен от бунта през 1956 г. в Унгария, написва стихотворението „Зов за свобода“, призоваващо към борба за демокрация. След двегодишно издирване през 1958 г. е арестуван и после е осъден на 7 г. затвор за подстрекателство към бунт и обида на държавата. Излежава само 3,5 г. от присъдата, но до 1989 г. не му е позволено да издава творбите си.
Години след прекъснатото му следване завършва Държавния библиотекарски институт и работи десетилетия като училищен библиотекар.
Умира през 2010 г. в Пловдив.[1]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на наградата „Пловдив“ за 1991 г.
- През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“.[2]
- Във връзка с 50-годишнината от бунта в Унгария е награден с най-високото унгарско отличие „Рицарски орден за храброст“ от Ласло Шойом.[3]
- Почетен гражданин на Пловдив (2001).
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]През май 2017 г. е открит барелеф в Пловдив.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Звярът в бабиния двор“ (за деца, весели случки, 1946, 2 издание - 1947)
- „Букви и книги“ (стихове за деца, 1948)
- „Баба Костенурка и нейната хурка“ (приказки за деца, 1954)
- „За работните е хляба“ (поема за деца, 1954)
- „Пъстро венче“ (стихотворения, гатанки, игрушки-римушки за деца, 1956)
- „Нов приятел“ (поема за деца, 1959)
- „Небивалици“ (весели стихове) (за деца, 1972)
- „Без ореол“ (сатира, 1991)
- „Съдбовни прозрения“ (лирика, 1992)
- „Гущер на курорт“ (приказки в стихове за деца, 1995)
- „Влюбени слънца“ (лирика, 1996)
- „Ден с очи засмени“ (стихотворения и небивалици за деца, 1999)
- „Цветя на злото. Из хербариума на ДС“ (документална, 2000)
- „Демокрация по шорти“ (2000)
- „Нектар от доброта“ (лирика, 2001)
- „Усмихната сълза. Поемки за деца“ (2002)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бай Йордан Русков си отиде самотен, plovdivmedia.com, 10 август 2010.
- ↑ Указ № 143 от 23 май 2001 г.
- ↑ Българин е отличен от унгарския президент с рицарски кръст, News.bg, 24 октомври 2006.
- ↑ Радко Паунов, Трима кметове на Пловдив откриха барелеф на поет дисидент, 24chasa.bg, 22 май 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Йордан Русков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Йордан Русков в Моята библиотека
- Йордан Русков в Decommunization.org
- Йордан Русков в Литературен свят
|