Направо към съдържанието

Йосиф Ескапа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосиф Ескапа
יוסף איסקפה
еврейски духовник
Роден
1572 г.
Починал
1662 г. (90 г.)
Солун, Османска империя

Религияюдаизъм

Йосиф бен Саул Ескапа (на иврит: יוסף איסקפה) е еврейски духовник (равин) и писател от първата половина на XVII век в Османската империя.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Ескапа е роден вероятно в Скопие, чието име носи, тогава в Османската империя. Става равин и оглавява йешивата в Солун. По-късно заема същия офис в Смирна, където първоначално споделя равината с Йошуа Ашкенази Азария. След конфликт между тях по въпроси, свързани с ритуала, двамата се обръщат към солунските равини за арбитраж. След смъртта на колегата му, Ескапа остава единствен равин на Смирна до края на живота си. Давид Конфорте пише, че е видял Ескапа, когато той е бил на 100 години. Ескапа е известен с това, че е учител на Шабатай Цви, и че по-късно го отлъчва. Ескапа е авгор на важен труд, наречен „Рош Йосиф“ - тетайлен коментар и новели върху „Арба Турим“ на Яков бен Ашер. Част първа, която е публикувана, съдържа част от „Тур Орах Хаим“ (Смирна, 1658). Част втора върху „Хошен Мишпат“ е публикувана до 76 глава (Смирна, 1659). Той също така пише отговори, част от които са публикувани под заглавието „Тешубот Рош Йосиф“ (Франкфурт на Одер, 1709).[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ginzberg, Louis, M. Seligsohn. Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 14 април 2016.