Йохан III фон Айх
| Йохан III фон Айх | |
| княжески епископ на Айхщет | |
 | |
| Роден |
1404 г.
|
|---|---|
| Починал | 1464 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил във | Виенски университет Падуански университет Хайделбергски университет |
| Йохан III фон Айх в Общомедия | |
Йохан III фон Айх (на немски: Johann III von Eych (von Aich; von Eich); * 1404, Айха, Хелдбург; † 1 януари 1464, Айхщет) е 50-ият княжески епископ на Айхщет (1445 – 1464) и хуманистически образован реформатор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той произлиза от рицарския франкски благороднически род, син на рицар Карл фон Айх и съпругата му Маргарета фон Хелтпург (Хелдбург), които го определят за катедралния капител в Айхщет.
Йохан III следва от 1423 г. във Виена и от 1429 г. в университета в Падуа, където става доктор по право и ректор 1433/34 и 1437/38 г.
Юристът Йохан III фон Айх започва служба при херцог Албрехт V и също при Албрехт VI от Австрия. В тяхната канцлай той се сприетелява с Енео Силвио Пиколомини, по-късният папа Пий II. Той прави добро име като пратеник на херцога през 1433 г. в концила в Базел, също и като пратеник на крал Албрехт II при съвещанията в Майнц през март 1439 г.
Около 1440 г. Йохан фон Айх става домхер в Айхщет. Там среща своя чичо Петер фон Хелтпург, ръководител на катедралното училище в Айхщет, който умира през 1441 г. През декември същата година Йохан е помазан за дякон. На 1 октомври 1445 г. е избран за епископ. На 1 януари 1446 г. архиепископът на Майнц Дитрих Шенк фон Ербах го конфирмира и на 13 март 1446 г. е помазан за свещеник и епископ от Петер фон Шаумберг, епископ на Аугсбург. Йохан прави реформации.
В края на март 1460 г. Лудвиг Богатия, херцог на Бавария-Ландсхут, завладява Айхщет и град Рот, където на 24 юни 1460 г. се сключва споразумението „Rother Richtung“. В Баварска война (1459 – 1463) той е неутрален.
На 31 май 1462 г. във Витербо той е избран за кардинал-свещеник. Последните си четири години той е болнав. Погребан е в основаната от него капела „Св. Алексиус“ при манастир „Св. Валбург“.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Mag. Hermann Schedel aus Nürnberg für seinen Dienstherrn Bischof Johann von Aich zu Eichstädt, 1453, in: Karl Sudhoff: Archiv für Geschichte der Medizin 14 (1923), S. 95
- Theodor Neuhofer: Die älteren Pirckheimer und Eichstätt, in: Sammelblatt des Historischen Vereins Eichstätt 64 (1971), Eichstätt 1972, insbesondere S. 85
- Ernst Reiter: Rezeption und Beachtung von Basler Dekreten in der Diözese Eichstätt unter Bischof Johann von Eych (1445 – 1464) , in: Von Konstanz nach Trient. Festgabe für August Franzen, 1972, S. 215 – 232
- Ernst Reiter: Johannes III. von Eych. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 483 f.
- Monika Fink-Lang: Eichstätter Geistesleben im Zeitalter des Humanismus, in: Sammelblatt des Historischen Vereins Eichstätt 77/78 (1984/85), Eichstätt 1986, S. 30 – 45
- Alois Schmid: Eych, Johann von, in: Erwin Gatz, unter Mitwirkung von Clemens Brodkorb: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches, 1448 bis 1648. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 1996, S. 173 f.
- Alfred Wendehorst: Das Bistum Eichstätt. Band 1: Die Bischofsreihe bis 1535. Reihe: Germania Sacra – Neue Folge 45. Berlin 2006. ISBN 978-3-11-018971-1. S. 202 – 220.
- Heide Dorothea Riemann: Der Briefwechsel Bernhards von Waging und Johannes von Eych (1461)–1463. Zur Kontroverse über Rang und Verdienst des aktiven und des kontemplativen Lebens. [Köln] [1985].
- Jürgen Dendorfer: Reform und früher Humanismus in Eichstätt. Bischof Johann von Eych (1445 – 1464) (= Eichstätter Studien. Bd. 69). Pustet, Regensburg 2015, ISBN 3-7917-2494-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- EYCH, Johann von Архив на оригинала от 2012-09-17 в Wayback Machine.. In: Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, fiu.edu, Florida International University
- Johann von Eych, Швейцарски исторически лексикон
- OPAC der Regesta Imperii