Камен Поморски
| Камен Поморски Kamień Pomorski | |
| — град — | |
 | |
 Сградата на кметството | |
  Камен Поморски  Камен Поморски | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Западнопоморско войводство |
| Окръг | Каменски окръг |
| Община | Каменска |
| Площ | 10,74 km² |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 9 094[1] души (2011) |
| Кмет | Станѝслав Курѝло |
| Първо споменаване | 1176 г. |
| Пощенски код | 72 – 400 |
| Телефонен код | (+48) 91 |
| МПС код | ZKA |
| Официален сайт | www.kamienpomorski.pl |
| Камен Поморски в Общомедия | |
Ка̀мен Помо̀рски (на полски: 
Kamień Pomorski, местно произношение: Камин Поморски; на немски: Cammin in Pommern) е град в Северозападна Полша, Западнопоморско войводство. Административен център е на Каменски окръг, както и на градско-селската Каменска община. Заема площ от 10,74 km2.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен в северната част на историческата област Източна Померания, на границата между физикогеографските области Тшебятовско крайбрежие и Грифишка равнина. Застроен е край югоизточния бряг на Каменския залив, част от пролива Дживна, при устието на вливащата се в него река Швинец.[2] Центърът на града се намира на 7 километра от Балтийско море и има непряк достъп до морето чрез пролива Дживна.[3] Градът е разположен на около 10 метра надморска височина.[4] В него има солени извори и кални бани, а също така е и център за водни спортове и отдих.[3] Средната годишна температура в района е 8,7 °C. Най-топлият месец е юли и най-студеният е януари.[5] Максималната температура е в диапазона от 32.1 до 33.1 С, с минимум от -18,6 до -19,2 °С. Годишната валежи варират от 550 до 650 mm. Ветрове духат най-вече от югозапад и северозапад.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Камен Поморски е едно от най-старите селища в Померания (на полски: Pomorze; на немски: Pommern). Възниква през IX век като укрепено рибарско и пристанищно поселище в земите на славянското племе волиняни, част от племенния съюз на поморяните. През 967 г. земята на волиняните е превзета от полския княз Мешко I.[7][8]
През 1124 г. полският княз Болеслав III Кривоусти изпраща християнизаторска мисия в Померания начело с епископ Ото от Бамберг. Резидиращият в Камен първи исторически засвидетелстван померански княз Вартислав I (1106 – 1135) приема християнството и полага васална клетка към полския княз. След него са покръстени членовете на семейството му и жителите на града. В това време са изградени храмовете Св. Успение Богородично и Св. Йоан Кръстител.[7][8]
Вежен момент от историята на Камен е преместването на седалището на епископията от съседния град Волин. Това се случва през 1175/6 г. и е предизвикано от превземането на Волин от датчаните. Оттогава градът става църковна столица на Померания.[3][7][8]
В резултат на датските нападения в периода 1170 – 1185 г. Камен и цяла Померания силно пострадват. От ситуацията се възползва германския император, който в 1181 г. успява да получи васална клетва от померанския княз (херцог) Богуслав II. От 1186 г. в продължение на половин век Померания е васална територия на Дания. В този период Камен губи функцията си на княжеска столица. След оттеглянето на датчаните областта е присъединена трайно към Свещената Римска империя. Започва процес на заселване на немски колонисти и постепенна германизация на градското население.[7][8]
На 5 януари 1274 г. херцог Барним I (1264 – 1278) дарява града с Любешко градско право. В 1308 г. Камен е опожарен от бранденбургците, като катедралата е разрушена. С възстановяването на града се заема херцог Вартислав IV Вологошчки (1309 – 1326). Изградена е нова укрепителна система а територията около катедралата и епископския дворец е заградена с крепостна стена.[7]
След като получава право на самоуправление, в града започва да се развива по-сериозно и търговската дейност, която дотогава отстъпва на селското стопанство, риболова и занаятите като средство за препитание на местните. За това допринасят и тесните връзки, които Камен поддържа с Ханзата през XIV век.[7]
По време на Тридесетгодишната война (1618 – 1648) Камен е опожарен от отстъпващи императорски войски а в 1630 г. е превзет от шведите. През 1637 г. умира без мъжки наследник последния померански херцог Богуслав XIV, което води до разделянето на Померания между Швеция и Бранденбург-Прусия през 1648 г. с клауза във Вестфалския мирен договор. Камен попада в шведската част,[9] но в 1679 г. е присъединен към Бранденбург-Прусия[10] (Кралство Прусия от 1701 г., Германска империя от 1871 г.).[7]
Изграждането на пристанище в близкия град Швиноуйшче през XVIII век се отразява негативно на икономическото развитие на Камен.[11]
През XIX век основно препитание на населението са занаятчийството и селското стопанство като развитието на града е бавно, което подтиква част от жителите му да имигрират. Същевременно транспортните връзки се подобряват значително. През 1842 г. е открита корабна връзка между Камен и Шчечин а в следващите години са изградени нови пътища до Тшебятов, Грифице и Новогард. В 1892 г. е отворена железопътната линия до Шчечин.[11]
Най-голям принос за развитието на Камен допринасят откритите през 1876 г. минерални извори. Градът постепенно се превръща в балнеоложки център.[7]
На 5/6 март 1945 г. в Камен влиза Червената армия. С решение на Потсдамската конференция (17 юли – 2 август 1945), организирана след края на Втората световна война, градът е включен в даржавните граници на Полша, германското население е изселено и са заселени поляци.[7][11][12]
В резултата на войната градът е в руини и възстановяването му продължава три десетилетия. На 7 септември 1959 г. е обявен за балнеоложки център.[13]
В ново време икономиката на града залага на туризма, балнеолечението, промишлеността, селското стопанство и риболова. През 2005 г. Катедралният комплекс е обявен за „исторически паметник“.[7][14]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Развитие на населението
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Брой |
|---|---|
| 1740 | 1022[15] |
| 1782 | 1914[16] |
| 1791 | 1838,[17] |
| 1794 | 1870[16] |
| 1812 | 1969[16][18] |
| 1816 | 1965[16] |
| 1831 | 2886[16] |
| 1843 | 3486[16] |
| 1852 | 4736[16] |
| 1861 | 5178[16] |
| 1900 | 5911[19] |
| 1905 | 6000 |
| 1925 | 5660[20][21] |
| 1939 | 6070 |
| 2009 | 9124[22] |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Забележителности в Камен Поморски
-
„Баутор“, 36-метра висока късноготическа порта на замък -
Старото кметство (построено през 1350 г.) с вход от източната страна. Фронтонът от тази страна е изграден през XV век. Отзад вдясно – Каменският залив -
Старото кметство, задна страна. Фронтонът от западната страна е изграден в края на XVI век. Отзад вляво – Каменският залив -
Фахверкхаус на пазарния площад -
Епископският дворец в Камен Поморски, построена около 1300 г., престроен в ренесансов стил през 1568 г.
- Кметството: Късноготическа сграда разположена в средата на пазарния площад. Построена е в края на XIII – началото на XIV век. През 1969 г. е реставрирана, като и е върнат първоначалния готически вид.[23]
- Стар дом: Сградата е построена в началото на XVIII век. Градежът е чрез гредова конструкция (фахверк).[24] Разположена е на главния площад срещу кметството.
- Волинската порта и Пястовската кула: Късноготическа порта с кула от XIV век. През 2001 г. в нея е настанен музея на Камен Поморски.[25]
- Епископският дворец: Сградата се намира до катедралата и е построена през XIV век. Тя е служила като седалище на епископската курия на Каменската епархия, редом с построения епископски замък през 1385 г. През 1568 г. Херцог Йохан Фридрих престроява сградата в ренесансов стил. По-късно е разрушена. Използвана е като католически културен център и исторически музей на региона, преди тези институции да бъдат преместени в нова сграда.[26]
- Църква „Св. Николай“: Църквата е построена през XIV век, на мястото на поранен малък параклис към болница. Разположена е извън крепостните стени на стария град. Градежът е от тухли и малки камъни.[27]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Камен Поморски
[редактиране | редактиране на кода]- Йохан Хиеронимус Щауде (1615 – 1663), немски ориенталист и университетски преподавател
- Албрехт Имануел Дрийзентал (1724 – 1781), немски евангелистки теолог
- Адолф Ашер (1800 – 1853), немски търговец на книги, антиквар, издадел и библиограф
- Карл Вилхелм Емил Квант (1835 – 1911), немски евангелистки пастор
- Йоханес Майнхолд (1861 – 1937), немски теолог
- Карл Бернхард Бамлер (1865 – 1926), немски метеоролог, учител и пионер на пътуването с балон
- Едвин Ренатус Хазенйегер (1888 – 1972), немски комунален политик
- Гюнтер Шпилмайер (* 1925), немски юрист, съдия в социалния съд на републиката
- Клаусюрген Вусо (1929 – 2007), немски актьор
- Уве Йонсон (1934 – 1984), немски писател
- Мартин Вайер (* 1938), немски органист и музиколог
- Ерланд Ердман (* 1944), немски медик
Работили и творили в Камен Поморски
[редактиране | редактиране на кода]- Вартислав I (около 1100 – преди 1148), княз на Померания
- Ото от Бамберг (около 1060 – 1139), германски духовник, пристига в Камен Поморски през 1124 г. начело на християнизаторска мисия.
- Евалд Георг фон Клайст (1700 – 1748), открива през 1745 г. Лайденската стъкленица
- Ернст фон Кьолер (1841 – 1928), от 1868 – 1887 депутат от община Камин ин Померн
Градове партньори
[редактиране | редактиране на кода]Към 6 януари 2017 г. Камен Поморски има договори за партьорство с градовете Брумьола в Швеция, Ковари в Полша, Порвоо във Финландия и германските градове Люнен и Торгело.[28]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.stat.gov.pl
- ↑ Информация на сайта „pwn.pl“ (посетен на 3 януари 2017 г.)
- ↑ а б в Kamien Pomorski, poland.travel, 5 януари 2017 г.
- ↑ Geographic coordinates of Kamien Pomorski, Poland, dateandtime.info, 5 януари 2017 г.
- ↑ Climate: Kamień Pomorski, en.climate-data.org, 5 януари 2017 г.
- ↑ Program Ochrony Środowiska dla Gminy Kamień Pomorski, Szczecin, октомври 2004 r.
- ↑ а б в г д е ж з и к Статия на сайта „www.kamienpomorski.pl“ Архив на оригинала от 2017-01-07 в Wayback Machine.. Посетен на 6 януари 2017 г.
- ↑ а б в г Статия на сайта „www.nid.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.
- ↑ Baltic Connections (3 vols.). Archival Guide to the Maritime Relations of the Countries around the Baltic Sea (including the Netherlands) 1450 – 1800, Brill, ISBN 978-90-04-16429-1, 2007, стр. 1788
- ↑ Die Hohenzollern und das Deutsche Vaterland, R. Graf Stillfried-Alcantara и Bernhard Kugler, egv, стр. 67
- ↑ а б в Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.
- ↑ Cammin Архив на оригинала от 2016-03-18 в Wayback Machine., prussianpoland.com, 5 януари 2017 г.
- ↑ Статия на сайта „www.kamienpomorski.pl“ Архив на оригинала от 2017-01-07 в Wayback Machine. (посетен на 6 януари 2017 г.); Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.
- ↑ Rozporządzenie prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 25 sierpnia 2005 r. w sprawie uznania za pomnik historii „Kamień Pomorski – zespół katedralny“. Посетен на 6 януари 2017 г.
- ↑ Flemming-Benz, S. 42.
- ↑ а б в г д е ж з Gustav Kratz: Die Städte der Provinz Pommern – Abriss ihrer Geschichte, zumeist nach Urkunden. Berlin 1865, S. 63..
- ↑ Christian Friedrich Wutstrack (Hrsg.): Kurze historisch-geographisch-statistische Beschreibung von dem königlich-preußischen Herzogtum Vor – und Hinterpommern. Stettin 1793, Übersichtstabelle auf S. 736.
- ↑ Aus der Geschichte der jüdischen Gemeinden im deutschen Sprachraum – Cammin (Hinterpommern); посетен на 24 декември 2016 г.
- ↑ Meyers Konversationslexikon. 6. Auflage, 10. Band, Biographisches Institut, Leipzig und Wien 907, S. 520.
- ↑ Der Große Brockhaus. 15. Auflage, 3. Band, Leipzig 1929, S. 610.
- ↑ Gunthard Stübs und Pommersche Forschungsgemeinschaft: Die Stadt Cammin i. Pom. im ehemaligen Kreis Cammin in Pommern Архив на оригинала от 2016-10-22 в Wayback Machine.. 2011.
- ↑ Ludność – Stan i struktura w przekroju terytorialnym. (PDF) Główny Urząd Statystyczny, Посетен на 31 декември 2009.
- ↑ Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11., архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309111214/http://kamienpomorski.pl/sites/default/files/informator_2015_pl.pdf, посетен на 19 януари 2017
- ↑ Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“ (посетен на 19 януари 2017 г.)
- ↑ Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11., архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309111214/http://kamienpomorski.pl/sites/default/files/informator_2015_pl.pdf, посетен на 19 януари 2017
- ↑ Europäische Route der Backsteingotik Архив на оригинала от 2016-12-24 в Wayback Machine.; Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11. Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine.
- ↑ Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11., архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309111214/http://kamienpomorski.pl/sites/default/files/informator_2015_pl.pdf, посетен на 19 януари 2017
- ↑ Информация на сайта „www.kamienpomorski.pl“ Архив на оригинала от 2017-01-07 в Wayback Machine. (посетен на 6 януари 2017 г.)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kamień Pomorski в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kamień Pomorski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||
|
