Потсдамска конференция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дворец Цецилиенхоф – мястото, на което се провежда Потсдамската конференция
Потсдамска конференция: Уинстън Чърчил, Хари Труман и Сталин (от ляво надясно)

Потсдамската конференция се провежда в Потсдам, в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.

Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в Техеран (Иран) и в началото на 1945 г. на Ялта (Съветски съюз).

В конференцията участват главите на правителствата на три държави- президентът на САЩ Хари Труман (председателствал всички заседания), председателя на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Сталин и премиер-министъра на Великобритания Уинстън Чърчил (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник Клемент Атли).

Решения – петте „Д“-та[редактиране | редактиране на кода]

Съюзниците провъзгласяват нейната денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация и декартелизация. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия.

По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което съкращава територията и с 25 % в сравнение с 1937. Територията на изток от новата граница се състои от Източна Прусия, Силезия, Западна Прусия, и две трети от Померания. Това основно са селскостопански райони, с изключение на Горна Силезия, която се явява втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на Полша. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата Кьонигсберг (която на следващата година е преименувана на Калининград) влиза и една трета от Източна Прусия, на чиято територия е създадена Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област РСФСР. Неголяма част, включваща част от Куршская коса и град Клайпеда (Клайпедски или Мемелски край, т. н. „Мемелски сектор“), е предадена от ръководството на Съветския съюз през 1945 г. на Литовската ССР.

Съюзниците признават на Италия статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за България, но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на Ялтенската конференция за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.[1]

На Потсдамската конференция Сталин потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия, ще обяви война на Япония. Съюзниците подписват Потсдамската декларация, с която искат от Япония безусловна капитулация.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]