Направо към съдържанието

Каниаписко (река)

Каниаписко
Каньонът Итън на река Каниаписко
Каньонът Итън на река Каниаписко

Карта на водосборния басейн на река Коксоак и дясната съставяща я река Каниаписко (оцветен в жълто) и присъединената част от басейна ѝ към водосборния басейн на река Ла Гранд (оцветен в оранжево)
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинция Квебек)
Дължина737 km
Водосб. басейн47 711 km²
Начало
Мястоезерото Севъстър
Координати52°32′22.92″ с. ш. 68°01′14.87″ и. д. / 52.5397° с. ш. 68.0208° и. д.
Надм. височина652 m
Устие
Мястов река Коксоак (дясна съставяща)
Координати57°40′31.08″ с. ш. 69°28′55.92″ и. д. / 57.6753° с. ш. 69.4822° и. д.
Надм. височина14 m
Ширина520 m
Каниаписко в Общомедия

Каниаписко (на английски: Caniapiscau River) е река в Източна Канада, северната част на провинции Квебек, дясна съставяща на река Коксоак. Дължината ѝ е 737 км[1], която ѝ отрежда 33-то място в Канада.

Водопадът Лаймстоун

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Каниаписко изтича от езерото Севъстър, разположено в централната част на п-ов Лабрадор, на 52°32′23″ с. ш. 68°01′15″ з. д. / 52.539722° с. ш. 68.020833° з. д. и на 652 м н.в. В горното си течение до вливането си в язовира Каниаписко, реката тече на североизток, а след това на северозапад в широка и гориста ледникова долина, като минава последователно през девет проточни езера.

След като изтече от язовира се насочва на североизток, преминава през няколко каньона, най-впечатляващият от които е Итън 55°33′23″ с. ш. 68°12′15″ з. д. / 55.556389° с. ш. 68.204167° з. д. и завива на северозапад, а след това на север. След като премине през дългото и тясно езеро Камприан Каниаписко отново навлиза в поредица от четири каньона и водопади, по-големи от които са Шист, Пирит и Лаймстоун. На 57°40′31″ с. ш. 69°28′56″ з. д. / 57.675278° с. ш. 69.482222° з. д. и 14 м н.в. река Каниаписко се съединява отляво с река Ривиер о Мельоз и дава началото на река Коксоак, вливаща се в залива Унгава.

Водосборен басейн, хидротехнически съоръжения, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от осъществяването на проекта „Залив Джеймс“ бившите езера Каниаписко и Делорм са преградени с дълга преградна стена, като площта им се увеличава близо 9 пъти и достига до 4318 км2. Образувалият се язовир Каниаписко запълва ограмна депресия с ледников произход и около 45% от оттока на река Каниаписко се насочва на запад към басейна на река Ла Гранд за подхранвана на системата от ВЕЦ-ве по течението ѝ. В резултат от това басейнът на река Каниаписко се намалява с около 40% и става 47 711 км2.

Основни притоци на река Каниаписко са:

  • Сабъл (десен)
  • Гудвуд (десен)
  • Серини (ляв)
  • Понс (ляв)
  • Шуампи Бей (десен)
  • Ситуравиуп (десен)

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Максималният отток на реката е през юни и юли, а минималния през февруари-март. Снежно-дъждовно подхранване. От ноември до края на април-началото на май реката замръзва.

Етимология, откриване и изследване на реката

[редактиране | редактиране на кода]

В превод от езика на индианците кри обитаващи горното и средното течение на реката името на реката означава „планинско място“, а инуитското (ескимоско) название е Адлаит Куунга или Аллаит Куунга, което значи „Индианска река“.

През 1820 г. служителят на Компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи Джеймс Клоустън извършва първото спускане по реката и на изработената от него схематична карта я отбелязва под името Каниапуско (Caniapuskaw), а осем години по-късно друг сужител на Компанията Уилям Хендри я отбелязва като Канниапуско (Canniapuskaw).

За първи път реката е изследвана, топографски заснета и картирана през 1893 г. от канадския геолог Албърт Питър Лоу, който я отбелязва под сегашното ѝ название Каниаписко (Kaniapiskau)[2]. Сегашното английско изписване Caniapiscau River се утвърждава в средата на 20 век.

  1. atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-13.
  2. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 329.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Caniapiscau River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​