Преглед на кода на Карибско море

{{Море
| име                  = Карибско море
| описание             = част от [[Атлантическия океан]]
| изображение          = Cayol2.jpg
| пояснение            = Плаж на Карибско море на остров [[Ларго дел Сур]], [[Куба]]
| координати           = {{coord|15|N|75|W|type:waterbody}}
| притоци              = 
| страни с излаз       = [[Карибско море#Политическа география|''вижте долу'']]
| дължина              = 
| ширина               = 
| площ                 = 2 754 000 km²
| средна дълбочина     = 2500 m
| максимална дълбочина = 7686 m
| обем                 = 6 860 000 km³
| соленост             = 
| часови зони          = 
| макс. температура    = 
| мин. температура     = 
| острови              = [[Големи Антили]]<br>[[Малки Антили]]
| градове              = 
| прилив               = 
| карта                = Карибски регион
| карта_описание       = Местоположение в Карибския регион
| бележки              = 
}}
[[Файл:Caribbean general map.png|мини|Карта на Карибско море]]
'''Карибско море''' ({{lang|es|Mar Caribe}}; {{lang|en|Caribbean Sea}}) е [[периферно море|периферно]] [[затворено море|полузатворено]] [[море]], част от [[Атлантическия океан]]. На запад граничи с [[Централна Америка]], на юг – с [[Южна Америка]], на север – с [[Големи Антили|Големите Антили]], а на изток – с [[Малки Антили|Малките Антили]]. На северозапад [[Юкатански пролив|Юкатанският пролив]] го свързва с [[Мексикански залив|Мексиканския залив]], а на югозапад изкуственият [[Панамски канал]] го съединява с [[Тихи океан|Тихия океан]].

Карибско море се намира между 9° и 22° с. ш. и между 89° и 60° з. д., като площта му е 2 753 000 km². На юг водите му мият бреговете на [[Венецуела]], [[Колумбия]] и [[Панама]], на запад – с [[Коста Рика]], [[Никарагуа]], [[Хондурас]], [[Гватемала]], [[Белиз]] и [[Мексико|мексиканския]] полуостров [[Юкатан]], на север – с [[Куба]], [[Хаити]] и [[Доминиканската република]], а на изток – със страните на Малките Антили (виж [[Карибски държави]]).

== Геология ==
Карибско море е разположено върху Карибската [[Тектоника на плочите|тектонична плоча]]. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез [[хребет]]и и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина – 7686 m. Между [[Мексико]] и [[Куба]] е разположен Юкатанският провлак, който отделя Карибско море от [[Мексиканския залив]].

Районът около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни [[земетресение|земетресения]], които понякога образуват опустошителни вълни [[цунами]]. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7,5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е [[Земетресение в Хаити (2010)|земетресението на 12 януари 2010 г.]], поразило [[Хаити]].

== Фауна ==
Морската фауна на региона е с произход от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], попаднали в Карибско море в периода преди възникването на [[Панамски провлак|Панамския провлак]], преди около 4 млн. години. В Карибско море се срещат около 450 вида риба,<ref name="nature">{{cite web|url=http://www.nature.org/wherewework/southamerica/venezuela/work/art5339.html|title=Southern Caribbean Basin of Venezuela|publisher=The Nature Conservacy|accessdate=24 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/611ZL64mp|archivedate=18 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110816211204/http://www.nature.org/ourinitiatives/regions/southamerica/venezuela/index.htm}}</ref> в това число [[акули]] ([[Бича акула]], [[Тигрова акула]], [[копринена акула]] и [[карибска рифова акула]]), [[Летящи риби]], [[Манта]], ''[[Acanthurus bahianus]]'', [[Ангелски риби]] (''Pomacanthus''), ''[[Chaetodon ocellatus]]'', [[Каменен костур голиат]] (''Epinephelus itajara''), [[Тарпон]] (''Megalops)'' и [[мурени]] (''Muraena)''. В целия карибски регион се извършва промишлен риболов на [[лангусти]], [[сардина]], [[риба тон]]. Риби като баракуди, [[марлин]] и [[уаху]] (''Acanthocybium solandri'') са обект на спортен риболов.

== Екология ==
9% от кораловите рифове в света се намират в Карибско море, съсредоточени главно по карибските острови и брега на Централна Америка. Общата площ на рифовете е 52 000 km².

В последните години, необичайно топлите карибски води заплашват рифовете. Рифовете представялват един от най-разнообразните [[морски хабитати]], но също така са неустойчиви екосистеми. Когато тропическите води станат необичайно топли за по-продължителен период от време, загиват микроскопични растения, които са в симбиоза с кораловите тъкани. Тези растения осигуряват храна на коралите и им придават цвят. Резултатът от смъртта и разпиляването на тези растения се нарича коралово обезцветяване и може да доведе до унищожаването на големи площи рифове.

Туристически дейности като подводно гмуркане и риболов носят между 3 и 5 милиарда долара годишно на карибските нации. Туристите са привлечени от уникалните хабитати, оцеляващи благодарение на рифовете. Разрушаването на рифовете би навредило сериозно на икономиката на региона. През 1986 е приет протокол за защита и развитие на морската природа в карибския регион, който забранява някои човешки дейности, които биха навредили на рифовете. Към настоящия момент, протоколът е ратифициран от 15 държави. Също така няколко благотворителни организации са се заели с опазване на морските създания.

== История ==
Първите хора, които пресичат Карибско море и се заселват на Антилските острови, са [[таино]], уседнали племена, които се прехранват със земеделие и риболов. Те говорят на езици от [[Аравакски езици|аравакското семейство]] и пристигат на островите от [[Южна Америка]] в началото на I хилядолетие пр.н.е. По-късно таино са изтласкани или подчинени от [[кариби]]те, които идват от областта около река [[Ориноко]]. Когато в края на XV век първите европейци достигат до Карибския регион, островите са заселени главно от кариби, които дават и името на морето.

За първи път европейците достигат до Антилските острови още с първата експедиция на [[Христофор Колумб]] през 1492 година. Те са и сред първите части от [[Америка|Новия свят]], колонизирани от европейците. Още през 1495 година [[Испания|испанските]] владетели дават разрешение на всички свои поданици, които имат желание, да заминат за новооткритите земи. През следващите десетилетия Карибско море се превръща в средоточие на испанските завоевателни експедиции към различни части на Америка, както и на транспортните и търговски пътища и на свързаното с тях [[пиратство]]. Засилващата се заплаха от пиратството довежда до изграждането на първите укрепления в ключови испански пристанища, като [[Картахена (Колумбия)|Картахена]] и [[Хавана]]. Нуждата от работна ръка за мините и селското стопанство в новите колонии дава тласък на вноса в Карибския регион на голям брой [[Робство|роби]] от [[Африка]].

През първите десетилетия след откриването на Америка Карибско море е под пълния контрол на Испания. Не след дълго обаче натам се насочват интересите и на други европейски държави, като [[Англия]] и [[Франция]]. Французите успяват да завладеят [[Мартиника]] и [[Гваделупа]], а англичаните – [[Антигуа]], [[Монсерат]], [[Барбадос]] и [[Ямайка]], лишавайки испанците от някои от техните най-ценни владения в региона. През 1625 година английските и френски пирати и [[буканиер]]и създават своя база на остров [[Тортуга]], откъдето до края на столетието организират нападения срещу испански кораби и дори пристанищни градове по карибското крайбрежие. През втората половина на XVII век друга важна пиратска база е [[Порт Роял]] в Ямайка.

[[Файл:Carte antilles 1843.jpg|мини|ляво|200px|Френска карта на ''Антилско море'' и островите, 1843 г.]]
От началото на XIX век започва процесът на получаване на независимост от повечето страни в Карибския регион от европейските си метрополии, макар че и до днес там има няколко френски, британски и нидерландски владения. В резултат на [[Хаитянска революция|въстанието на робите]], френската колония Сен Доменг първа получава [[независимост]] през 1804 г. Останалата част от Еспаньола е завоювана от хаитяните през 1821 г., но през 1844 г. на тази територия е [[История на Доминиканската република|образувана Доминиканската република]]. След [[Война за независимост на Куба|серия от войни]], Куба ([[Испано-американска война|при намесата на САЩ]]) получава независимост от Испания през 1898 г., а остров [[Пуерто Рико]] преминава към Съединените американски щати, които започват да играят доминираща роля в региона. През 1903 г., при участието на САЩ след отделянето на [[Панама]] от Колумбия, е започнат строежа на [[Панамски канал|Панамския канал]], свързващ Карибско море с [[Тихи океан|Тихия океан]]. Той е открит на 15 август 1914 г. и се намира под американско управление до 31 декември 1999 г. През 1917 г. Дания продава на САЩ владенията си, които получават името [[Американски Вирджински острови]]. В периода от 1958 до 1962 г. голяма част от контролираните от Великобритания острови са отделени във [[Федерация Западна Индия|Западноиндийска федерация]], която скоро се разпада на отделни държави.

На 12 декември 2001 г. държавните глави и правителствата на страните членки на [[Асоциация на карибските държави|Асоциацията на карибските държави]] се събират на остров [[Маргарита (остров)|Маргарита]] (Венецуела) и подписват „Маргаритската декларация“, която признава Карибско море за общо наследство и безценен актив, и задават курс на сътрудничество на страните по въпросите за търговията, туризма, транспорта и ликвидирането на последствията от стихийни бедствия.<ref>{{cite web|date=December 11 – 12, 2001|url=http://www.acs-aec.org/Summits/III_summit/English/Declaration_eng.htm|title=Declaration of Margarita|publisher=Association of Caribbean States|accessdate=12 март 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8au8A5|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2010-11-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101117205955/http://acs-aec.org/Summits/III_summit/English/Declaration_eng.htm}}</ref> На 29 юли 2005 г., на среща в град [[Панама (град)|Панама]], членовете на асоциацията потвърждават намеренията си.

=== История на изследванията ===
[[Файл:Waldseemuller map Caribbean.jpg|мини|150px|Фрагмент от картата на [[Мартин Валдземюлер]], отбелязваща Карибския регион, 1507 г.]]
Основните географски характеристики на региона са изучени от Христофор Колумб в хода на неговите пътешествия. По време на първите му две експедиции (1492 и 1493 г.) са открити Бахамските, Големите Антилски и северните острови на Малката Антилска дъга. Третата експедиция (1498 г.) открива остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] и залива [[Пария (залив)|Пария]]. Четвъртата експедиция, която продължава от 1502 до 1504 г. и е последна за Колумб, се отправя още по на запад, в опит да намери проход към [[Индийския океан]]. По време на това пътешествие са изследвани бреговете на Хондурас, [[Москитовия бряг]], тези на Коста Рика и [[Панамски провлак|Панамския провлак]], както и залива [[Москитос]] и северната част на [[Дариенски залив|Дариенския залив]].<ref>{{cite book|author =Washington Irving.|title =A History of the Life and Voyages of Christopher Columbus: In Four Volumes |url =http://books.google.com/books?id=V0i3w-c9__cC |publisher =G. & C. Carvill |year =1828 |page =399}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/127070/Christopher-Columbus|title=Christopher Columbus (Italian explorer)|work=Britannica Online Encyclopedia|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8bdUhp|archivedate=13 август 2011}}</ref> [[Хуан де ла Коса]], командващ [[Санта-Мария (карака)|един от корабите]] от първата експедиция, по данни от пътешествията на Колумб, [[Америго Веспучи]] (1497 и 1498 г.), [[Джон Кабот|Джон]] и [[Себастиан Кабот]] (1497 и 1498 г.) съставя през [[1500]] г. първата карта на Новия свят.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/delacosa.php|title=First Map Showing the Gulf of Mexico, 1500|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8cilxC|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110820231954/http://gulfbase.org/exploration/delacosa.php}}</ref>

[[Файл:1500 map by Juan de la Cosa-North up.jpg|200px|мини|ляво|Карта на новите открития, съставена от Хуан де ла Коса през 1500 г.]]
Продължавайки изследванията на новите земи, испанският [[конкистадор]] [[Алонсо де Охеда]] открива през 1499 г. остров [[Кюрасао]] и езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]],<ref>[https://slovar.cc/enc/bse/2026511.html Охеда БСЕ]</ref> а експедиция под ръководството на [[Родриго де Бастидас]] и [[Васко Нунес де Балбоа]] изследва устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]] и около 1000 km крайбрежие, включително Дариенския залив и залива [[Ураба]].<ref>{{cite web|url=http://www.slovopedia.com/2/193/209533.html|title=Бастидас Родриго|work=Большой энциклопедический словарь|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dEsQ8|archivedate=13 август 2011}}</ref> През 1507 г. [[Мартин Валдземюлер]], по данни от дотогавашните изследвания, съставя [[карта на Валдземюлер|свой вариант на карта на света]], в която за първи път се появява името ''[[Америка]]''. Тридесет години по-късно, през 1538 г., фламандският картограф [[Герардус Меркатор]] издава карта, на която целият нов континент е наречен Америка.<ref name="gulf">{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/|title=Mexican Gulf Exploration History|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dxa9J|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110802235006/http://www.gulfbase.org/exploration/}}</ref>

Значителен принос в изучаването на природата на Карибско море в края на XVII век внася английският [[пират|буканиер]] и изследовател [[Уилям Дампир]].<ref name="britannica" /> Немският пътешественик и изследовател [[Александър фон Хумболт]] посвещава няколко години (1799 – 1804) на изучаването на географските, геологичните, климатичните и биологичните характеристики на региона.

През 1856 г. във френско навигационно ръководство се появява точна карта на Карибско море, включваща схема на преобладаващите течения.<ref>{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/kerhallet.php|title=Map by De Kerhallet, 1853|publisher=gulfbase.org|accessdate=1 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8ehX5t|archivedate=13 август 2011|lang=en|архив_дата=2011-08-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110817022855/http://gulfbase.org/exploration/kerhallet.php}}</ref> През 1873 г. Карибско море е изучавано в хода на британската експедиция на „Чалънджър“, след което в периода 1877 – 1889 г. този район е изследван по-подробно от американците.<ref name="britannica">{{cite web|author=Robert James Menzies, John C. Ogden.|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/95846/Caribbean-Sea|title=Caribbean Sea (sea, Atlantic Ocean)|work=Britannica Online Encyclopedia|accessdate=1 май 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fr6pF|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref> От 1872 до 1878 г. сътрудниците на [[NOAA]] провеждат точни [[хидролокатор|сонарни]] измервания и съставят първата съвременна [[Батиметрия|батиметрична]] карта на Карибско море и Мексиканския залив.<ref>{{cite web|url=http://oceanexplorer.noaa.gov/history/timeline/timeline.html|title=History of NOAA Ocean Exploration|publisher=[[NOAA]]|accessdate=1 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8fENqA|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref>

Датски и американски експедиции от 1913 до 1930-те години, включително изследвания през 1934 г., проведени от [[Океанографски институт в Уудс Хол|Океанографския институт в Уудс Хол]] с помощта на кораба „Атлантис“,<ref name="gulf" /> полагат началото на систематичното изучаване на басейна на Карибско море, което продължава и до наши дни. Появата на [[акваланг]]а и изследователските подводници довежда до засилване на научната активност през втората половина на XX век.<ref name="britannica" />

== Политическа география ==
{| class="wikitable"
|+ Държави и зависими територии с излаз на Карибско море
|-
! colspan="2" | Държави
|-
| {{Антигуа и Барбуда}} || Островите [[Антигуа]], [[Барбуда]], [[Редонда]].
|-
| {{Барбадос}} || 
|-
| {{Белиз}} || Крайбрежието на континенталната част и островите [[Амбергрис Кей]], [[Кей Кокър]], [[Сейнт Джоджис Кей]], [[Кей Чиъпил]], [[Гофс Кей]].
|-
| {{Венецуела}} || Крайбрежието на континенталната част и островите [[Чиманас]], [[Борачас]], [[Пириту]], [[Ларга]], [[Маргарита (остров)|Маргарита]], [[Сан Педро де Коче]], [[Кубагуа]], [[Каракас (остров)|Каракас]], [[Монхес]], [[Авес]], [[Тестигос]], [[Фрайлес]], [[Херманос]], [[Сола]], [[Тортуга (Венецуела)|Тортуга]], [[Орчила]], [[Бланкиля]], [[Патос]], [[Рокес]], [[Сан Карлос (остров)|Сан Карлос]], [[Тоас]], [[Сапара]], [[Пахарос]].
|-
| {{Гватемала}} || 
|-
| {{Гренада}} || Остров [[Гренада (остров)|Гренада]] и по-малките острови [[Кариаку]], [[Ронд]], [[Малка Мартиника]].
|-
| {{Доминика}} || 
|-
| {{Доминиканска република}} || Крайбрежието на остров [[Хаити (остров)|Хаити]] и по-малките острови [[Саона]], [[Беата]], [[Каталина]], [[Алто Вело]].
|-
| {{Колумбия}} || Крайбрежието на континенталната част и островите [[Сан Андрес (остров)|Сан Андрес]], [[Провиденсия]], [[Санта Каталина]], [[Бахо Нуево]], [[Кайо Боливар]], [[Ронкадор]], [[Кайо Рокосо]], [[Кайо Сантандер]], [[Серана]], [[Сераниля]], [[Банко Кита Суеньо]], [[Тиера Бомба]], [[Коралес дел Росарио]], [[Сан Бернардо]].
|-
| {{Коста Рика}} || 
|-
| {{Куба}} || Остров [[Куба (остров)|Куба]] и по-малките острови [[Канареос]], [[Хардинес де ла Рейна]], [[Хардинес дел Рей]], [[Колорадос]].
|-
| {{Мексико}} || Крайбрежието на континенталната част и островите [[Контой]], [[Мухерес]], [[Косумел]], [[Холбош]], [[Банко Чинчоро]].
|-
| {{Никарагуа}} || Крайбрежието на континенталната част и островите [[Маис]], [[Кайос Мискитос]], [[Кайос Перлас]].
|-
| {{Панама}} || Крайбрежието на континенталната част и островите [[Колон (остров)|Колон]], [[Бастиментос]], [[Наргана]], [[Порвенир]], [[Верагуас (остров)|Верагуас]], [[Гранде]].
|-
| {{Сейнт Лусия}} || 
|-
| {{Сейнт Винсент и Гренадини}} || Остров [[Сейнт Винсент]] и по-малките острови [[Балисо]], [[Бекия]], [[Кануан]], [[Меро]], [[Мюстик]], [[Палм (остров)|Палм]], [[Малък Сейнт Винсент]], [[Тобаго Кейс]], [[Юнион]], [[Йънг (остров)|Йънг]].
|-
| {{Сейнт Китс и Невис}} || Островите [[Сейнт Китс]], [[Невис]].
|-
| {{Тринидад и Тобаго}} || Островите [[Тринидад (остров)|Тринидад]], [[Тобаго]], [[Чакачакаре]], [[Гаспар Гранде]], [[Гаспарильо]], [[Хуевос]], [[Монос]], [[Малък Тобаго]].
|-
| {{Хаити}} || Крайбрежието на остров [[Хаити (остров)|Хаити]] и по-малките острови [[Гонав (остров)|Гонав]], [[Тортуга]], [[Ваш (остров)|Ваш]], [[Кеемитски острови]].
|-
| {{Хондурас}} || Крайбрежието на континенталната част и островите [[Кайос Кочинос]], [[Сисне]], [[Ислас де ла Баия]].
|-
| {{Ямайка}} || Остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]] и по-малките острови [[Морант Кейс]], [[Педро Банк]], [[Порт Роял Кейс]].
|-
! colspan="2" | Зависими територии
|-
| {{nowrap|{{VIR}}}}<br/><small>([[Съединени американски щати]])</small> || Островите [[Сейнт Томас]], [[Сейнт Джон (остров)|Сейнт Джон]], [[Сейнт Крой]], [[Уотър Айлънд]].
|-
| {{Ангуила}}<br/><small>([[Великобритания]])</small> || Остров [[Ангуила (остров)|Ангуила]] и по-малките острови [[Ангуилита]], [[Прикли Пиър]], [[Скръб]], [[Сомбреро (остров)|Сомбреро]].
|-
| {{Аруба}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> || 
|-
| {{Бонер}}<br/><small>(Нидерландия)</small> || 
|-
| {{VGB}}<br/><small>([[Великобритания]])</small> || Островите [[Тортола]], [[Върджин Горда]], [[Анегада]], [[Йост Ван Дайк]].
|-
| {{Гваделупа}}<br/><small>([[Франция]])</small> || Остров [[Гваделупа (остров)|Гваделупа]] и по-малките острови [[Дезирад]], [[Петит Тер]], [[Сент (остров)|Сент]], [[Мари Галант]].
|-
| {{Кайманови острови}}<br/><small>([[Великобритания]])</small> || Островите [[Кайман Брак]], [[Голям Кайман]], [[Малък Кайман]].
|-
| {{Кюрасао}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> || 
|-
| {{Мартиника}}<br/><small>([[Франция]])</small> || 
|-
| {{Монсерат}}<br/><small>([[Великобритания]])</small> || 
|-
| {{Пуерто Рико}}<br/><small>(Съединени американски щати)</small> || Остров [[Пуерто Рико (остров)|Пуерто Рико]] и по-малките острови [[Кулебра]], [[Виекес]], [[Мона (остров)|Мона]], [[Монито]], [[Десечео]], [[Каха де Муертос]], [[Кабрас]].
|-
| {{Саба}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> || 
|-
| {{Сен Мартен}}<br/><small>([[Франция]])</small> || 
|-
| {{Сен Бартелми}}<br/><small>(Франция)</small> || 
|-
| {{Синт Йостатиус}}<br/><small>([[Нидерландия]])</small> || 
|-
| {{Синт Мартен}}<br/><small>(Нидерландия)</small> || 
|-
| {{Търкс и Кайкос}}<br/><small>([[Великобритания]])</small> || Островите [[Търкс]], [[Кайкос]].
|}

== Релеф ==
Повърхността на Карибската плоча е разделена на пет котловини: Гренадска (дълбочина 4120 m), Венецуелска (5420 m<ref name="bse">[http://bse.sci-lib.com/article059220.html БСЕ. Карибское море]</ref> или 5630 m<ref name="britannica" />), Колумбийска (4532 m<ref name="bse" /> или 4263 m<ref name="britannica" />), Кайманова (Бартлет, 7686 m) и Юкатанска (5055 m<ref name="bse" /> или 4352 m<ref name="britannica" />). Падините са разделени от подводните хребети (вероятно бивши островни дъги) Авес, Беата и Никарагуанското възвишение.

Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се простира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" />

В редицата на Големите Антилски острови има два дълбоки прохода: проливът [[Анегада (пролив)|Анегада]] и [[Наветрен пролив|Наветреният пролив]]. Дълбочината на Анегада се изменя от 1950 до 2350 m, а на Наветрения пролива – от 1600 до 1630 m.<ref name="britannica" /><ref>{{cite web|url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/ibcca/ibcca.html|title=International Bathymetric Chart of the Caribbean Sea and the Gulf of Mexico|publisher=[[NOAA]]|accessdate=23 април 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8hKaie|archivedate=13 август 2011|lang=en}}</ref>

{|class="graytable"
|+ Карта на Карибско море, съставена въз основа на спътникови данни<br /><span class="subcaption">на [[НАСА]], 2008 г.</span>
| align="center" |<imagemap>
Image:Caribbean Sea labeled ru.jpg|center|750px|
poly 0 192 9 148 99 123 144 126 151 155 121 202 108 273 76 347 −1 262 [[Юкатан]]
poly 668 30 569 22 559 38 776 132 805 101 [[Бахамски острови]]
poly 153 45 137 58 139 86 175 131 232 118 [[Юкатански пролив]]
poly 267 421 245 549 263 551 284 427 [[Москитов бряг]]
poly 166 188 263 180 271 227 166 227 [[Юкатанска котловина]]
poly 247 95 343 58 448 80 567 141 670 181 633 201 527 202 547 179 539 167 512 170 487 150 482 126 460 134 398 109 358 109 342 92 254 115 [[Куба (остров)]]
poly 692 207 718 196 821 195 889 234 881 254 811 261 774 293 755 271 672 275 655 268 656 255 737 251 719 234 724 216 [[Хаити (остров)]]
poly 901 216 1021 217 1022 229 978 234 980 250 974 259 933 257 929 233 902 233 [[Пуерто Рико]]
poly 493 277 502 266 560 264 578 278 586 285 573 293 541 289 543 294 574 301 574 311 498 313 494 300 519 297 524 290 [[Ямайка (остров)]]
poly 321 373 539 378 538 405 321 412 [[Никарагуанско възвишение]]
poly 412 658 445 642 513 657 507 716 422 712 [[Панамски провлак]]
poly 521 478 649 479 655 513 636 538 528 533 [[Колумбийска котловина]]
poly 766 300 808 326 744 416 722 407 [[Хребет Беата]]
poly 840 476 835 503 1030 509 1033 474 [[Подветрени Антилски острови]]
poly 842 361 975 362 978 385 960 410 848 403 [[Венецуелска котловина]]
poly 1031 331 1055 327 1061 440 1034 434 [[Хребет Авес]]
poly 1078 310 1092 490 1104 487 1096 310 [[Гренадска котловина]]
poly 1096 270 1161 264 1170 486 1125 493 1108 471 1130 424 1125 363 1103 316 [[Малки Антилски острови]]
poly 1088 209 975 267 986 284 1101 221 [[Пролив Анегада]]
poly 111 290 174 374 58 370 85 348 [[Хондураски залив]]
poly 305 619 426 644 370 673 [[Москитос]]
poly 513 653 542 639 591 642 553 678 [[Дариенски залив]]
poly 791 510 830 512 821 524 828 543 780 566 760 548 788 534 [[Венецуелски залив]]
poly 774 585 753 612 772 639 790 628 787 616 792 611 [[Маракайбо (езеро)]]
poly 535 167 546 176 519 201 514 201 499 177 505 169 [[Гуаканаябо]]
poly 690 207 660 252 713 259 737 253 719 234 720 219 [[Гонав (залив)]]
poly 1115 517 1140 509 1149 521 1152 536 1111 542 [[Тринидад (остров)]]
poly 366 241 451 218 416 203 394 203 [[Кайманови острове]]
poly 268 272 454 230 475 267 280 304 [[Падина Кайман]]
poly 3 468 164 584 169 628 291 706 367 741 418 744 500 748 502 758 2 755 [[Тих океан]]
poly 667 1 679 29 873 125 900 181 1040 187 1172 249 1172 5 [[Атлантически океан]]
desc bottom-left
</imagemap>
|-
| align="center"|С цифри са обозначени: 1. [[Хондураски залив]] 2. Залив [[Москитос]] 3. [[Дариенски залив]] 4. [[Венецуелски залив]] 5. езеро [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]] 6. [[Гуаканаябо]] 7. залив [[Гонав (залив)|Гонав]] 8. остров [[Тринидад (остров)|Тринидад]] 9. [[Кайманови острови]]<br />''(При кликване върху някои от изобразените географски обекти, ще бъдете прехвърлени към съответната статия.)''
|}

=== Брегова линия ===
[[Файл:Guajirapeninsula1.png|мини|200px|Спътникова фотография на Венецуелския залив и езерото Маракайбо]]
Бреговата линия на Карибско море е силно насечена, някои брегове са гористи, на места – ниски ([[Прикарибска низина]]). В плитководните райони съществуват различни [[корал]]ови отлагания и многобройни [[риф]]ове. На континенталното крайбрежие (западната и южната част на морето) са разположени няколко залива, най-големите от които са [[Хондураски залив|Хондураския]], залива [[Москитос]], [[Дариенски залив|Дариенския]] и [[Венецуелски залив|Венецуелския]]. В северната част се намират заливите [[Батабано]], [[Ана Мария]] и [[Гуаканаябо]] (на южния бряг на остров Куба), както и заливът [[Гонав (залив)|Гонав]] в западната част на остров Хаити.

На източния бряг на [[Юкатан]] има няколко малки залива, в това число [[Асенсион (залив)|Асенсион]], [[Еспириту Санту (залив)|еспириту Санту]] и [[Четумал (залив)|Четумал]]. Хондураският залив завършва с по-малкия [[Аматике]], разположен на границата между Белиз и Гватемала. Северният бряг на Хондурас е слабо насечен, а в Москитовия бряг се врязват няколко [[Лагуна|лагуни]], сред които са [[Каратаска]], [[Бисмуна]], [[Перлас]] и заливът [[Блуфийлдс (залив)|Блуфийлдс]]. На изток от Панама е разположена голямата лагуна [[Чирики (лагуна)|Чирики]]. По бреговете на Южна Америка Дариенският залив завършва със залива [[Ураба]], а ограденият от полуостров [[Гуахира (полуостров)|Гуахира]] Венецуелски залив – с езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]]. На запад от остров Тринидад лежи заливът [[Пария (залив)|Пария]], който се счита за част от [[Атлантическия океан]].

=== Острови ===
{{основна|Списък на островите в Карибско море}}
[[Файл:El gran roque.jpg|мини|ляво|200px|Остров Гран Роке от архипелага [[Лос Рокес]] (Венецуела)]]
В понятието [[Западни Индии]] е прието да се включват [[Антилски острови|Антилските]] и Бахамските острови. Карибско море мие бреговете само на Антилските острови, които се делят на Големи и Малки Антилски острови. Големите Антилски острови определят северната граница на морето и включват следните четири големи острова: [[Куба (остров)|Куба]], [[Хаити (остров)|Хаити]] (по-рано наричан Испаньола), [[Ямайка]] и [[Пуерто Рико]], както и малките близки архипелази [[Лос Канареос]] (с най-голям остров [[Хувентуд]]) и [[Хардинес де ла Рейна]], лежащи край южните брегове на Куба.

Малките Антилски острови се делят на [[Наветрени острови|Наветрени]] и [[Подветрени острови]] (Южни Антилски острови), наричани така според разположението си спрямо северозападния [[пасат]]. Първата група лежи на източната граница на морето и се състои от около 50 острова, най-големите от които са [[Санта Крус (Вирджински острови)|Санта Крус]], [[Сейнт Томас]] ([[Вирджински острови]]), [[Ангуила]], [[Сен Мартин]], [[Сейнт Китс]], [[Барбуда]], [[Антигуа]] ([[Антигуа и Барбуда]]), [[Гранд Тер]] и [[Бас Тер (остров)|Бас Тер]] ([[Гваделупа]]), [[Доминика]], [[Мартиника]], [[Сейнт Лусия]], [[Сейнт Винсънт (остров)|Сейнт Винсънт]], [[Барбадос]], [[Гренада]], [[Тобаго]] и [[Тринидад (остров)|Тринидад]]. Южните Антилски острови са разположени край брега на Южна Америка и включват островите [[Аруба]], [[Кюрасао]], [[Бонайре]] ([[Нидерландски Антилски острови|владения на Нидерландия]]), [[Маргарита (остров)|Маргарита]], архипелазите [[Лас Авес]] и [[Лос Рокес]] (Венецуела) и редица други, по-малки по площ.

В западната част на Карибско море има няколко архипелага – [[Кайманови острови|Каймановите острови]], островите [[Тернеф]], [[Ислас де ла Баия]] и [[Мискитос]], както и други отделни острови като ([[Провиденсия (остров)|Провиденсия]], [[Сан Андрес (остров)|Сан Андрес]]) и рифове (Лайтхаус, Глоувър, Медия Луна и други).

== Източници ==
<references />

{{морета}}

[[Категория:Карибско море| ]]