Преглед на кода на Картоф

{{Taxobox}}
'''Картофите''' (''Solanum tuberosum'') ([[Диалект|диалектно]] са известни като '''компири''', ''барабой'' и ''пата̀ти'') са [[Многогодишно растение|многогодишни растения]] от род [[Кучешко грозде]] на семейство [[Картофови]] (''Solanaceae''), отглеждани обикновено заради техните съдържащи [[скорбяла]] [[Видоизменен корен|грудки]] (клубени). Картофите са най-широко отглежданите сред [[кореноплодни култури|клубеновите растения]] в света и са на четвърто място по обем на суровата продукция (след [[ориз]]а, [[пшеница]]та и [[царевица]]та){{hrf|Rhodes|2009}}, но това челно място се дължи на високото съдържание на [[вода]] в клубените в сравнение с другите [[Културно растение|култури]].

Картофът произлиза от [[Южна Америка]], вероятно от района, заеман от днешните [[Перу]], [[Боливия]] и [[Чили]]{{hrf|Spooner|2005|14694 – 14699}}{{hrf|Miller|2008}}. Картофите съставляват важна част от културата на [[Анди]]те и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Те се разпространяват в останалата част на света след [[Колумбов обмен|контакта на европейците с Америка]] в късния [[15 век|XV]] и ранния [[XVI век]]. В [[Южна Америка]] се срещат над 200 диворастящи вида.

== Наименование ==
Думата за ''картоф'' на [[кечуа]] е „папа“. През [[XVI век]] картофът е донесен в [[Испания]] (първи сведения от [[Севиля]] около [[1570]] г.) и оттам в останалата част на Европа, Северна Америка, Африка и Азия. Името „картоф“, както и руското „картофель“ и немското „Kartoffel“, идва от италианското наименование „tartufoli“, което е дадено на картофите, тъй като са били оприличени на [[трюфел]]ите – [[гъби]], растящи под земята.

Английското „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“ (''Ipmoea batatas''). [[Сладък картоф|Сладкият картоф]] е донесен много по-рано – самият [[Христофор Колумб]] го донася от Карибите. Картофът има много далечна връзка със сладкия картоф, но тъй като частта от двете култури, която става за ядене, е подземен орган (''корен'' в случая със сладкия картоф), те често са били обърквани.

''Пата̀ти'' на български език идва чрез гръцката дума ''πατάτα'', която от своя страна идва от испанската дума ''patata''.

Друго често срещано наименование е „земна ябълка“ ({{lang|fr|pomme de terre}}; {{lang|nl|aardappel}}; {{lang|he|תפוח אדמה}} – „тапуах адама“ (често сбивано в една дума „תפוד“, „tapud“); и ''Erdapfel'' на [[австрийски немски език|австрийски немски]]. На френски от 16 век „pomme“ е означавало [[плод]] или [[зеленчук]] и „pomme de terre“ (плод на земята) вероятно е преведено буквално, когато картофът е усвояван от други народи. На [[Полски език|полски]] картофите се наричат „ziemniaki“ от думата за „земя“ или „почва“.

Немската дума ''Grundbirne''(Grumbeer) също означава картоф и буквално звучи като ''земна круша'', а от там идва думата ''krumpir'' на [[хърватски език]], както и думата ''krompir, кромпир'' на босненски, словенски и сръбски език, и ''компир'' на български.

Друг често срещан подход е свързан с произхода на картофа: „чужда грудка“, „батавска грудка“ на [[японски език|японски]], от Батавия (сега [[Джакарта]]) на остров [[Ява]]. На [[чешки език]] картофите се наричат „brambory“ от името на немския град [[Бранденбург]]. От там идва диалектната дума на [[румънски език]] ''baraboi'' и диалектната дума на български ''барабой''. В [[Бразилия]] се използва името „batata“, но пълното наименование е „batata inglesa“ (английски картоф). В [[САЩ]] хората все още понякога говорят за „ирландски картоф“ (''Irish potato''), което показва източника, от който са въведени картофите в британските северноамерикански колонии. Наименованието „ирландски картоф“ улеснява разграничението от [[сладък картоф|сладкия картоф]], но сладкият картоф често е наричан в САЩ [[ямс]], което от своя страна е съвсем различна култура.

== Ботаническо описание ==
Картофените растения растат ниско и имат бели до виолетови [[цвят (ботаника)|цветове]] с жълти [[тичинка|тичинки]].

Повечето разновидности на картофа имат [[двуполови цветове]], съдържащи както мъжки, така и женски полови органи. Цветовете най-често се опрашват кръстосано с други картофени растения, но има и значително количество [[самоопрашване]]. Всички разновидности на картофа могат да се размножават и вегетативно чрез засяване на парчета от клубени, нарязани така, че да имат поне едно „око“. Някои търговски разновидности картофи въобще не произвеждат [[семе]]на (те имат [[еднополови цветове]]) и се размножават само чрез парчета от клубени.

След като картофените растения разцъфнат, някои разновидности образуват плод, приличащ на малък зелен [[домат]], който има семена. Всеки плод може да съдържа до 300 семена. Плодовете на картофа съдържат [[отрова|отровни вещества]] и не бива да се ядат. Някои градинари продават присади, получени чрез [[Присаждане (растениевъдство)|присаждане]] на доматено растение върху картофено растение. Тези присади могат да дават както картофи, така и домати, годни за ядене.

== Токсични съединения в картофите ==
[[Файл:Potato plants.jpg|мини|Картофени растения]]
[[Файл:Potato EarlyRose sprouts.jpg|мини|Картоф за семе с кълнове <br/>Сорт „Ранен розов“]]
Картофите съдържат [[гликоалкалоид]]и – токсични съединения, от които преобладаващи са [[соланин]]ът и [[чаконин]]ът. Готвенето при високи температури (над 170°C - [[Градус Целзий|градуса по Целзий]]) отчасти ги разрушава. Концентрацията на гликоалкалоиди в дивите картофи е достатъчна, за да предизвика токсичен ефект у хората. Гликоалкалоидите присъстват в големи концентрации точно под кожата на клубена и се увеличават с остаряването и излагането на [[светлина]]. Те могат да предизвикат [[главоболие]], [[диария]], [[гърч]]ове, а в отделни случаи [[кома]] и смърт. [[Отрова|Отравянията]] от картофи обаче са много редки. Излагането на светлина причинява също позеленяване, давайки по този начин информация кои части на картофа са станали по-токсични. Това не е съвсем сигурен признак, защото позеленяването и натрупването на гликоалкалоиди могат да настъпват независимо едно от друго. Някои разновидности на картофа съдържат по-големи концентрации на гликоалкалоиди от други.

Култиваторите се опитват да държат соланиновите нива под 0,2 mg/g (0,2 тегловни [[‰]]). Дори такива сортове при позеленяване могат да достигнат концентрации от 1 mg/g (1 тегловен ‰). В същото време при повечето нормални картофи нивото на соланин е много по-ниско, обикновено между 0,007 и 0,187 mg/g.{{hrf|Friedman|2003|2964 – 2973}}

Някои изследвания твърдят, че 200 mg соланин би могъл да съставлява опасна доза. Такава доза би се получила от изяждането на 1 средноголям развален картоф или 4 до 9 добри картофа (над 1,4 kg) наведнъж. Националната токсикологична програма в САЩ предполага, че средният американец консумира 12,5 mg/човек/ден соланин от картофи. Д-р Дъглас Л. Холт, специалист по безопасност на храната в [[Университет на Мисури — Колумбия|Университета на Мисури – Колумбия]], отбелязва, че през последните 50 години няма докладвани случаи на соланиново отравяне от картофи и че повечето случаи са свързани с ядене на зелени картофи или пиене на чай от картофени листа.

Соланин има и в други растения, особено в смъртоносната [[беладона]]. Тази отрова засяга нервната система и предизвиква слабост и объркване. За повече информация виж [[соланин]].

== История ==
=== Произход ===
[[Файл:Arachnida Teoph.png|мини|ляво|Изображение на картофено растение в ''Rarorium Plantarum Historia'' от 1601 г.]]
Има около 200 диворастящи вида картофи. Те растат от [[Югозапад (САЩ)|югозападните щати на САЩ]] през планините на [[Мексико]], [[Централна Америка]] и [[Анди]]те до [[Аржентина]], [[Уругвай]] и [[Чили]]. Най-голямо видово разнообразие има в [[Мексикански трансвулканичен пояс|Мексиканския трансвулканичен пояс]] (близо до [[Мексико Сити]]) и в Южните Централни Анди (от средно [[Перу]] до [[Боливия]]).

Предшественикът на съвременния култивиран картоф е опитомен в [[Анди|Андите]]. Нови [[Генетичен анализ|генетични анализи]] показват, че картофът е култивиран от един прародител в една област в южно Перу и че културният вид се е разпространил оттам.{{hrf|Spooner|2005|14694 – 14699}} Растението обаче би могло да е използвано в други части на света и изглежда, че туземните жители на Америка са ги събирали и дори култивирали в днешно [[Ню Мексико]], САЩ. Археологически свидетелства подсказват, че хората от Андите са отглеждали културно картофи в продължение на поне 7000 години. В [[Доколумбова Америка|доколумбови времена]] те са широко отглеждани в Андите (на големи височини, където е прекалено студено за царевицата) и в части от Чили (особено [[Чилое (архипелаг)|остров Чилое]]).

[[Файл:Patates.jpg|мини|Перуански картофи]]

А. Хаят Верил в книгата си „Храните, които Америка даде на света“ (''Foods America Gave the World'') пише:

{{цитат|Не вярвам, че някой знае колко много разновидности картофи има в Перу, но за човек, свикнал с нашите обикновени, използвани всеки ден ''компири'', сергиите за картофи на перуанските пазари са просто объркващи. Има клубени с бяло, жълто, розово, сиво и лилаво „месо“; с бяла, розова, червена, жълта, кафява, зелена, пурпурна, оранжева, черна, петниста, на ивици с различни цветове; картофи с всички възможни форми и големини, някои гладки и лъскави като домат, други – грапави и пъпчиви като жаба.|}}

=== Испания ===
Европейците откриват картофа по време на Испанското [[Конкиста|завоюване]] на [[Империя на инките|Инкската империя]] от [[Франсиско Писаро]] през [[1521]] – [[1523]] г. Първите европейски писмени свидетелства за картофите идват през [[1537]] г. от испанския [[конкистадор]] Кастелянос. След като картофът е пренесен в [[Испания]], той постепенно се разпространява в [[Европа]]. Първоначално на храната е гледано с недоверие и е смятана за нездравословна и дори нехристиянска. Това предотвратява широкото ѝ приемане за определен период, въпреки че започват да я рекламират като лечебно растение.

През периоди на война картофът се оказва полезен. [[Зърнено-житни култури|Зърнените храни]] биха могли да бъдат изгорени и запасите от тях – конфискувани от преминаващите армии, но картофите са под земята и по принцип не стават жертва на [[Грабеж|заграбване]]. Това довело до увеличено използване на картофи от [[Селянин|селяните]] в някои области на Германия, които са били особено силно засегнати от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].

=== Великобритания ===
[[Файл:Basket of Potatoes by Vincent Van Gogh.jpg|мини|„Кошница картофи“, [[Винсент ван Гог]], 1885 г.]]
Една популярна легенда дълго време приписва на сър [[Уолтър Роли]] донасянето на картофа във [[Великобритания]]. Историята предлага сър [[Франсис Дрейк]] като по-вероятен кандидат. През [[1586]] г., след като воювал с испанците в [[Карибски регион|Карибите]], Дрейк спира в [[Картахена]] в [[Колумбия]] да зареди с провизии, включително с [[тютюн]] и картофи. Преди връщането си във Великобритания той спира на остров [[Роаноук (колония)|Роаноук]], където първите [[Англичани|английски]] и [[Шотландци|шотландски]] заселници са се опитали да основат колония. Пионерите се връщат във Великобритания с Дрейк, заедно с картофите. Земеделците в Европа скоро установяват, че картофите са по-лесни за отглеждане и култивиране от други основни храни като [[пшеница]]та и [[овес]]а. Картофите дават повече [[Калория|хранителна енергия]], отколкото всяка друга култура на същата земна площ и за събирането им е нужна само [[лопата]].

=== Ирландия ===
[[Файл:Potato blossom.JPG|мини|Картофени цветове]]
„Картофът става толкова важна храна за ирландците, че една популярна представа автоматично ги свързва в наши дни, но неговата ранна история в Ирландия остава неясна. Според една спекулация картофът може би е доплувал в Ирландия от претърпели корабокрушение галеони от [[Испанска армада|Испанската армада]] (1589). Друга история приписва донасянето на картофа в Ирландия на [[Уолтър Рали|сър Уолтър Ралей]], който финансирал трансатлантически експедиции, поне една от които акостирала в [[Смеруик]], [[Окръг Кери|Кери (окръг)]] през октомври 1587 г., но няма конкретни свидетелства за това какви ботанически образци би могла да е донесла тя и дали те са намерили почва в Ирландия. Някои истори разказват, че сър Уолтър първо е засадил картоф в имението си до [[Корк (град)|Корк]]. Един източник от 1699 г. (повече от век след събитието) казва, че картофът е донесен първо от [[Вирджиния]] от сър Уолтър Ралей. Като спрял в [[Ирландия (остров)|Ирландия]], бил засаден там, където растял добре и свършил добра работа, защото в три последвали войни, когато всичката царевица над земята била унищожена, той ги хранил, защото войниците, освен ако не изкопаели всичката земя, където те растяли и едва ли не да я пресеят, не биха могли да ги унищожат.“{{hrf|Mac Tomas|2003}}

Какъвто и да е източникът, картофите станали популярни в [[Ирландия]] както заради продуктивността си, така и заради предимствата на растежа и съхранението, скрити под земята. Английските земевладелци също поощрявали отглеждането на картофи от ирландски [[Аренда|арендатори]], защото искали да произвеждат повече пшеница – ако ирландците можели да оцелеят, изхранвайки се с култура, изискваща по-малко земя, това би освободило по-голяма площ за производство на пшеница. Към [[1650]] г. картофите станали основна храна в Ирландия и започнали да изместват пшеницата като основна култура и на други места в Европа, служейки за храна както на хората, така и на животните.

Едно разорително събитие обаче се откроява в ирландската история на картофите – [[Голям глад (Ирландия)|Ирландския картофен глад]]. Голяма епидемия на картофена чума, [[Болести по растенията|болест по растенията]], преминава през Европа, унищожава картофите в много страни. Ирландската [[Пролетариат|работническа класа]] живеела основно на безвкусния, но плодовит „лъмпър“ и когато чумата достигнала Ирландия, тяхната главна основна храна изчезнала.

Въпреки че Ирландия отглеждала разнообразни култури по това време, повечето се изнасяли за Европа, за да бъдат продадени на по-високи цени. Всъщност по време на ''Картофения глад'' Ирландия си остава нетен износител на хранителни продукти, защото цените на произвежданите там храни останали твърде високи за самите ирландци. Историците продължават да спорят за ролите, които изиграли английското управление и европейските пазарни цени за причиняване на глада.

[[Глад|Гладът]] предизвиква смъртта на повече от един милион души и последвалата [[емиграция]] на още милиони ирландци (виж [[ирландска диаспора]]). Емиграцията от германските страни също нараства, въпреки че [[Централна Европа]] не страда от масовото гладуване, което спохожда Ирландия.

=== Континентална Европа ===
[[Файл:Van-willem-vincent-gogh-die-kartoffelesser-03850.jpg|мини|„[[Селяни, ядящи картофи]]“, [[Винсент ван Гог]], Нюнен, април 1885 г.]]
Към XVII век картофът се установява като основна храна на бедните в Европа, карайки по-богатите да го презират, въпреки че това постепенно се променя, когато [[Антоан Огюстен Парментие]] убеждава крал [[Луи XVI]] в ценността на културата, с която е бил хранен в [[Прусия]] като затворник по време на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Супата „[[потаж Пармантие]]“ и овчарският пай ''[[аше Пармантие]]'' носят името на великия [[Градинарство|градинар]]. Към края на XVIII век картофът става популярен във [[Франция]] благодарение на застъпничеството на Пармантие. Заради недостига на хранителни продукти по време на [[Френската революция]] в Париж, със специален декрет е организирано засаждането на картофи в парковете на двореца [[Тюйлери]] и [[Люксембургска градина|Люксембургската градина]].<ref>{{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789 – 1799 | publisher = Народна просвета |location=София|page = 214 }}</ref>{{rp|163}}

Картофи растат широко във Великобритания, Германия, Чехия, Полша, Русия и други северни или източноевропейски държави, благодарение на способността си да растат в студени, влажни климати. Картофите участват в много национални [[Ястие|ястия]] в тези райони. Тъй като картофът расте толкова добре в Северна Европа, той може да е допринесъл за бързото увеличаване на населението ѝ през XIX век, но не и в други векове.

В [[Русия]] картофите отначало били посрещнати със съмнение – хората ги наричали „дяволски ябълки“, заради фолклора около нещата, които растат под земята или се свързват с мръсотия.

=== САЩ ===
Картофите били наричани първоначално „картофи на Вирджиния“ от ранните английски ботаници. Първото споменаване на картофи в [[Северна Америка]] идва в разказ на шотландско-ирландски заселници в Лъндънбъри, [[Ню Хампшър]] през [[1719|1719 г.]] Картофите били използвани за храна и за [[фураж]]. Първите картофи били засадени в [[Айдахо]] през [[1836]] г., но едва след култивирането на сорта Ръсет от [[Лутър Бърбанк]] картофите стават основна култура за Айдахо, в началото на XX век. Въпреки че картофи се отглеждат промишлено в поне 35 щата, повечето картофи се отглеждат на север. Айдахо отглежда 30% от цялото производство на САЩ, [[Вашингтон]] – други 20%. [[Мичиган]], [[Уисконсин]], [[Северна Дакота]], [[Колорадо]] и [[Орегон]] са останалите важни производители.

== Култивиране ==
=== Разпространение ===
{{Agricultural production box
|year=2012
|plant=Картофи
|country1={{Китай}}
|amount1=85,8
|country2={{Индия}}
|amount2=45,0
|country3={{Русия}}
|amount3=29,5
|country4={{Украйна}}
|amount4=23,2
|country5={{USA}}
|amount5=19,1
|country6={{Германия}}
|amount6=10,6
|country7={{Полша}}
|amount7=9,1
|country8={{Бангладеш}}
|amount8=8,1
|country9={{Беларус}}
|amount9=6,9
|country10={{Нидерландия}}
|amount10=6,7
|world=364,8
}}

Тъй като произлизат от ниските райони на Андите, картофите растат най-добре в хладни климати с достатъчно валежи или напояване, като например в [[Западна Европа]]. Те се отглеждат широко и в субтропическите низини на [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангската равнина]] в [[Южна Азия]] (като зимна култура), както и във високите части на югозападен [[Китай]] (например провинциите [[Съчуан]] и [[Юнан]]) и в екваториалните високи части на остров [[Ява]].

Според [[Организация за прехрана и земеделие|Организацията за прехрана и земеделие на ООН]] през 2012 г. производството на картофи в света е около 364 милиона тона.{{hrf|faostat.fao.org}} Годишната диета на средния жител на Земята през първото десетилетие на XXI век включва 33 kg картофи, но тяхното значение силно варира географски и във времето. В [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]] картофите остават важен хранителен продукт, като в този регион производството им на човек от населението е най-високото в света. В същото време отглеждането на картофи нараства най-бързо в [[Южна Азия|Южна]] и [[Източна Азия]]. В по-общ план производството на картофи се измества от по-богатите към по-бедните части на света.{{hrf|potato2008.org}}

През 2012 г. Китай, най-големият производител на картофи в света, добива около 85 милиона тона или 1/5 от световната продукция. Други големи производители са [[Индия]] (45 милиона тона), [[Русия]] (29 милиона тона) и [[Украйна]] (23 милиона тона). През същата година в [[България]] са произведени 194 200 тона картофи.{{hrf|faostat.fao.org}}

През 2013 г. в рамките на [[Европейския съюз]] са добити над 51 милиона тона картофи. Сред водещите производители са [[Германия]] (9,7 милиона тона), [[Франция]] (7 милиона тона), [[Нидерландия]] (6,8 милиона тона), [[Полша]] (6,3 милиона тона) и [[Обединеното кралство]] (5,6 милиона тона). Добивът в България за същата година е 170 хиляди тона.<ref>[http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tag00108&plugin=1 Eurostat] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140519153410/http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tag00108&plugin=1 |date=2014-05-19 }}.</ref>

=== Технология ===
Обичайно картофите се отглеждат от очичките на друг картоф, а не от семена. Домашните градинари често засяват парче картоф с 2 – 3 очички в купчинка почва. Промишленото отглеждане става от картофи за семе, млади растения или дребни картофи и при него най-често е издигнат целият ред.

При събиране градинарите често изкопават картофите с тризъба вила или вила за тор, но при големи площи [[плуг]]ът е най-бързият инструмент за вадене на картофи. Промишленото събиране обикновено става с големи [[комбайн]]и, специализирани в брането им ([[картофокомбайн]]и), които изгребват растението и заобикалящата го [[почва]]. То се пренася по пластинков транспортьор, широк 1 – 2 метра. При това част от пръстта се отделя. Растенията достигат място, на което се отделя останалата пръст. На това място се използват различни системи. Най-сложните използват резачки на стъблата и вибрационни сита заедно с вентилаторна система, за да разделят картофите от растението. Резултатът обикновено след това преминава между работници, които допълнително почистват растителните части, камъните и лошите картофи, преди картофите да се изсипят в каросерията или ремаркето на някакво транспортно средство. При разтоварването и складирането на картофите се провежда допълнитела инспекция, сортиране и разделяне.

Да се обработи земята, така че да е напълно почистена от плевели, е идеалният вариант при отглеждането на картофи, но в много сезони тези операции не могат да се изпълнят перфектно, без да се изпусне срокът за засяване, който никога не трябва да е след 1 май, ако условията позволяват. В повечето случаи е необходима трикратна [[оран]] с необходимите бранувания и ролирания, преди земята да достигне състояние, подходящо за засяване.

Важно е картофите да се съберат преди да настанат големи студове, защото замръзването на земята поврежда картофите, и дори само студеното време прави картофите по-чувствителни към натъртване и евентуално последващо разваляне, което бързо може да порази голямо складирано количество.

Картофите за семе в някои страни се сортират, за да се елиминират болните растения и тези от различен сорт.

=== Вредители ===
[[Файл:Tractors in Potato Field.jpg|мини|Картофена нива]]
Основен вредител по картофените растения е [[колорадски бръмбар|колорадският бръмбар]].

[[Картофен цистообразуващ нематод|Картофеният цистообразуващ нематод]] е микроскопичен [[червей]] ([[Кръгли червеи|нематод]]), който живее по корените и причинява повяхване на растението. Тъй като яйцата му могат да се запазят в почвата в продължение на няколко години, се препоръчва [[сеитбообращение]].

=== Основни сортове, отглеждани в България ===
* Аквила
* [[Бинте]] – нидерландски сорт
* [[Ерстлинг]]
* [[Ранна роза]]
* [[Самоков 729]]
* Саския

== Използване за храна ==
=== Хранителна стойност ===
{{Хранителна стойност
| usda_id = 3080
| име = Картоф<br /><small>Potatoes, flesh and skin, raw</small>
| kJ = 322
| въглехидрати = 17.49
| нишесте = 15.29
| захари = 0.82
| сукроза = 0.17
| глюкоза = 0.31
| фруктоза = 0.26
| лактоза = 0
| малтоза = 0
| галактоза = 0
| влакна = 2.1
| мазнини = 0.09
| насмас = 0.025
| трансмас = 0
| мономас = 0.002
| полимас = 0.042
| холестерол_мг = 0
| белтък = 2.05
| вода = 79.25
| пепел = 1.11
| витА_мкг = 0
| акаротин_мкг = 0
| бкаротин_мкг = 1
| тиамин_мг = 0.081
| рибофлавин_мг = 0.032
| ниацин_мг = 1.061
| пантотенова_мг = 0.295
| витВ6_мг = 0.298
| фолиева_мкг = 15
| витВ12_мкг = 0
| витС_мг = 19.7
| витД_мкг = 0
| витЕ_мг = 0.01
| витК_мкг = 2
| ликопен_мкг = 0
| калций_мг = 12
| желязо_мг = 0.81
| магнезий_мг = 23
| фосфор_мг = 57
| калий_мг = 425
| натрий_мг = 6
| цинк_мг = 0.3
| мед_мг = 0.11
| манган_мг = 0.153
| селен_мкг = 0.4
| триптофан = 0.021
| треонин = 0.067
| изолевцин = 0.066
| левцин = 0.098
| лизин = 0.107
| метионин = 0.032
| цистин = 0.024
| фенилаланин = 0.081
| тирозин = 0.048
| валин = 0.103
| аргинин = 0.101
| хистидин = 0.035
| аланин = 0.063
| аспарагинова = 0.48
| глутаминова = 0.351
| глицин = 0.057
| пролин = 0.063
| серин = 0.074
| холин = 0.0121
| алкохол = 0
| кофеин_мг = 0
| теобромин_мг = 0
}}
Картофите имат високо съдържание на [[въглехидрат]]и и съдържат [[Протеин|белтъчини]], [[Минерал|минерали]] (особено [[калий]]) и [[витамин]]и, включително [[витамин C]]. Прясно извадените картофи съдържат повече витамин С от съхраняваните дълго.

Младите картофи имат предимството, че съдържат по-малко токсични химикали. Тези картофи са чудесен хранителен източник. Обелени, дълго съхраняваните картофи имат по-малка хранителна стойност, въпреки че все още съдържат калий и витамин С.

От картофи могат да се произвеждат също [[нишесте]], [[брашно]], [[етанол|етилов алкохол]], [[декстрин]] и [[фураж]].

Картофите (особено [[картофено пюре]]) имат висок [[гликемичен индекс]], който ги изключва от много [[Диета|диети]].

=== Разновидности ===
[[Файл:Various types of potatoes for sale.jpg|ляво|мини|Различни видове картофи за продан]]
В зависимост от растежа си картофите се делят на първи ранни, втори ранни и основна реколта. Първите бързо образуват малки клубени, а последните по-бавно образуват големи клубени. Кожите на картофите могат да бъдат с кафяв, жълт, розов, червен и лилав (понякога наричан „син“) цвят. Месото им може да изглежда бяло или да съответства на цвета на кожата. Младите и ранните картофи не са предназначени за съхраняване, докато тези от основната реколта се съхраняват добре. Продавачите могат да обозначават картофите по различен начин:
* „за варене“ – запазват формата си при варене;
* „за печене цели“ – запазват формата си само при печене;
* „за печене“ – опечени, имат добър вкус;
* „салатни“ – годни за салата, стегнати и с подобно на [[восък]] месо след варене;
* „за пюре“ – при пюриране образуват гладко пюре, без влакна и зърна.

Картофите обикновено се сушат след събиране, за да стане кожата им по-дебела. Преди сушенето кожата е много тънка и нежна и картофите се наричат „млади“ и са много вкусни. Младите картофи често се събират от домашните градинари чрез опипване, т.е. изваждане на младите клубени, оставяйки растението на мястото му. По пазарите понякога за млади картофи се продават тънкокожи сортове.

[[Сладък картоф|Сладкият картоф]] не е истински картоф. Той е отделен [[Вид (биология)|вид]] и е част от друго растително семейство – ''[[Convolvulaceae]]''.

=== Ястия от картофи ===
[[Файл:Patatnik Ostrhodopen PD 2011.JPG|мини|ляво|Пататник]]
Картофите се приготвят за ядене по много начини: с кожа или белени, цели или нарязани, с или без подправки. Единственото изискване е да бъдат сготвени, за да се освободи нишестето от клетките и да стават за ядене. При готвене се разрушават също и пиритрините, които се съдържат в тях във високи концентрации. Поради риска за здравето, който носи консумацията на пиритрини, като стомашни оплаквания, прилошаване, ерозия на стомашната лигавица и рак на червата при продължителна консумация на лошо сготвени картофи, сурови картофи не бива да се ядат. Повечето консуматори ядат картофите горещи, но няколко основни рецепти с картофи включват готвене на картофите и последваща консумация студени – [[картофена салата]] и [[чипс]]. Една от често използваните форми на консумация е под формата на [[картофено пюре]] – обелените и сварени картофи се смачкват и сместват с масло, сметана и/или други добавки.

В други ястия картофите се [[Печене|пекат]] цели, [[варене|варят]], готвят се на пара, [[печене|пекат]] се нарязани на фурна, [[пържене|пържат]] се, настъргват се и се правят на кюфтета или кнедли. Картофите, за разлика от много храни, могат лесно да се сготвят в [[микровълнова фурна]] и при това да запазят почти цялата си хранителна стойност, ако се покрият с надупчено фолио, за да се предотврати изпаряването на водата, иначе картофите стават като печени. Парчета картофи са често срещана съставка в различни [[Яхния|яхнии]].

В [[България]] картофите са важна съставка в много национални ястия – [[пататник]], [[гювеч]], [[мусака]].

Картофеното пюре е важна съставка в много традиционни ястия от [[Британски острови|Британските острови]]. Картофите често се задушават за гарнитура на други ястия. В континентална [[Европа]] картофите също са много популярни. В [[Италия]] от тях се приготвя вид [[Паста (кулинария)|паста]], наречена [[ньоки]] (''gnocchi''). Основна съставка са в различни видове супи в целия континент. В САЩ картофите са една от най-широко използваните за храна култури с различни методи за приготвяне и добавки. В [[Скандинавия]], особено [[Швеция]] и [[Финландия]], прясно изровените ранни картофи се смятат за [[деликатес]]. Сварени цели и сервирани с [[копър]], тези „нови картофи“ се ядат по традиция заедно с [[туршия]] от [[херинга]]. 

== В изобразителното изкуство ==
Картините „[[Селяни, ядещи картофи]]“ и „Кошница картофи“  на [[Винсент ван Гог]].

== Бележки ==
<references />

== Източници ==
{{дребно|
* {{cite web |url=http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx?PageID=567#ancor |title=FAOSTAT |publisher=faostat.fao.org |accessdate=26 февруари 2010 |архив_дата=2012-06-19 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120619130038/http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx?PageID=567#ancor }}
* {{cite web| last = Friedman| first = M| coauthors = J. N. Roitman, N. Kozukue| year = 2003| url = http://grande.nal.usda.gov/ibids/index.php?mode2=detail&origin=ibids_references&therow=728718| title = Glycoalkaloid and calystegine contents of eight potato cultivars| publisher = IBIDS| accessdate = 26 февруари 2010| ref = harv| архив_дата = 2009-02-11| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090211003132/http://grande.nal.usda.gov/ibids/index.php?mode2=detail&origin=ibids_references&therow=728718}}
* {{cite web| last = Mac Tomas| first = Proinsias| year = 2003| url = http://www.finnvalley.ie/irelandsown/spuds/potato.html| title = The Potato in Irish History| publisher = Ireland's Own| accessdate = 26 февруари 2010| ref = harv| архив_дата = 2015-09-24| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150924013203/http://www.finnvalley.ie/irelandsown/spuds/potato.html}}
* {{cite web |url=http://www.eurekalert.org/pub_releases/2008-01/uow-uds012908.php |title=Using DNA, scientists hunt for the roots of the modern potato |accessdate=10 септември 2008 |year = 2008 |last=Miller |first=N |publisher=American Association for the Advancement of Science}}
* {{cite web |url=http://www.potato2008.org/en/world/index.html |title=Potato World – World-wide potato production statistics |publisher=potato2008.org |accessdate=10 септември 2008}}
* {{cite web| last = Rhodes| first = David| year = 2009| url = http://www.hort.purdue.edu/rhodcv/hort410/potat/po00001.htm| title = Potatoes – Notes| publisher = Purdue University – Department of Horticulture and Landscape Architecture| accessdate = 26 февруари 2010| ref = harv| archive-url = http://web.archive.org/web/20090208150048/http://www.hort.purdue.edu:80/rhodcv/hort410/potat/po00001.htm| archive-date = 2009-02-08| архив_дата = 2016-03-09| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160309174952/https://hort.purdue.edu/rhodcv/hort410/potat/po00001.htm}}
* {{cite journal |title=A single domestication for potato based on multilocus amplified fragment length polymorphism genotyping |last=Spooner |first=DM |coauthors=et al. |journal=[[Proceedings of the National Academy of Sciences|PNAS]] |volume=102 |issue=41 |doi=10.1073/pnas.0507400102 |pages=14694 – 99 |year=2005 |issn = 0027-8424 }}
}}

{{кухня}}

{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Кучешко грозде]]
[[Категория:Кореноплодни зеленчуци]]