Направо към съдържанието

Комил Яшин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Комил Яшин
Komil Yashin
Роден12 декември 1909 г. (стар стил)
Починал25 септември 1997 г. (87 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, общественик, политик
Националност Руска империя
 СССР
 Узбекистан
Активен период1930 – 1997
Жанрдрама, исторически роман, биография, документалистика
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиСталинска премия 1951
Орден „Ленин“ 1950 Орден „Ленин“ 1970 Орден „Ленин“ 1974 Орден на Октомврийската революция 1979 Орден Червено знаме на труда, СССР 1950 Орден Червено знаме на труда, СССР 1951 Орден Червено знаме на труда, СССР 1965 Орден „Дружба между народите“, СССР Орден „За честта“, СССР 1937 Орден „За честта“, СССР 1945 Орден „За честта“, СССР 1957 Медал За трудово отличие, СССР Медал „В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин“, СССР Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Тридесет години от победата във Великата отечествена война Четиридесет години от победата във Великата отечествена война Петдесет години от победата във Великата отечествена война
СъпругаХалима Носирова
Комил Яшин в Общомедия

Комил Яшин (на узбекски: Komil Yashin) е узбекски писател, поет, драматург, сценарист и общественик. Автор е на произведения в жанра социална драма, лирика, исторически роман и биография.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Комил Яшин, с рождено име Комил Нугманов, е роден на 12 декември 1909 г. в Андижан, Ферганска област, Туркестански край, Руска империя.[1] В периода 1921 – 1925 г. учи в руска гимназия.[2] След завършване на средното си образование следва в Ленинградския лесотехнически институт, но три години по-късно поради заболяване е принуден да се върне в Андижан. През 1925 г. приема псевдонима Яшин и започва своята литературна дейност.[3]

В продължение на няколко години преподава литература и физика в гимназията. В периода 1930 – 1936 г. Комил Яшин ръководи литературния отдел на Узбекския държавен музикален театър.[4][5] През този период пише пиесите „Другари“ (1930), „Да горим“ (1931), „Чест и любов“ (1935) и в сътрудничество с М. Мухамедов музикалната драма „Гюлсара“ (1935).[3]

В предвоенните години той пише либретото за първите узбекски национални опери „Буран“ и „Канал Гранде“, пиесата „Хамза“ в сътрудничество с Амин Умари, филмовия сценарий „Асал“ и музикалната драма „Нурхон“ (посветен на актрисата Нурхон Юлдашходжаева).[5] По време на Втората световна война пише пиесите „Смърт на окупаторите“, „Генерал Рахимов“ и музикалната драма „Офтобхон“. Преработва за сцената пиесите на писателя Хамза Хакимзаде Ниази „Тайните на бурката“, „Бай и селският работник“, както и произведението на Алишер Навои „Фархад и Ширин“, които са поставени с голям успех на сцените на театрите в Узбекистан. Автор е на много стихотворения. Освен като драматург, той е и сценарист на игралните филми „Асал“, „Хамза“, „Генерал Рахимов“, „Без страх“, „Салом, Бахор“ и др.[3]

От 1943 г. е член на Комунистическата партия на Съветския съюз.[1] В периода 1958 – 1980 г. е председател на Съюза на писателите на Узбекистан. В периода 1969 – 1980 г. е и главен редактор на списание „Узбек тили ва адабийоти“ („Узбекски език и литература“). От 1969 г. е академик на Академията на науките на Узбекската ССР. В периода 1966 – 1984 г. е член на Върховния съвет на СССР.[1] През 1959 г. е секретар на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР.[5]

За творческата му и обществена дейност е удостоен с множество отличия. През 1951 г. получава Сталинската награда трета степен, през 1958 г. получава държавната награда „Хамза“, през 1969 г. е обявен за Народен писател на Узбекската ССР, през 1974 г. е обявен за Герой на социалистическия труд, отличен е с ордени в чест на Октомврийската революция, ордени на честта, за приятелство между народите, както и други.[5]

Женен е за народната артистка на СССР Халима Носирова.[6]

Комил Яшин умира на 25 септември 1997 г. в Ташкент, Узбекистан.[5]

  1. а б в Депутаты Верховного Совета СССР. Т. 7. Издателство "Известия Советов депутатов трудящихся СССР", 1966. с. 325.
  2. Samatov, M. Буюк эдип ве джмаат арбабы // Ленин байрагъы. 25 април 1972 г. с. 3.
  3. а б в Ўзбек совет адабиёти тариҳи. Ўқитувчи, 1990. с. 304.
  4. Nasyrov, Erkin. Писатели советского Узбекистана: библиографический справочник. Издательство литературы и искусства имени Гафура Гуляма, 1977. с. 243.
  5. а б в г д Яшин Комил // Oʻzbekiston milliy ensiklopediyasi. Т. 10. Tashkent, Oʻzbekiston milliy ensiklopediyasi, 2005. (на узбекски)
  6. Камиль Яшен // Narodnoye Slovo. 26 септември 1997 г. с. 3.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яшен, Камиль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​