Константа на тънката структура

Константата на фината структура, означавана обикновено като $\alpha$, е една от фундаменталните физически константи, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие. Тя е въведена за първи път през 1916 г. от Арнолд Зомерфелд, за да се направят релативистки поправки при описанието на атомните спектрални линии в рамките на модела на атома на Бор. Наричат я също константа на Зомерфелд.

Константата на фината структура е безразмерна величина и числената ѝ стойност не зависи от избраната система единици. Препоръчва се да се използва следната стойност:

$\alpha =7{,}297\;352\;537\;6(50)\times 10^{-3}={\frac {1}{137{,}035\;999\;679(94)}}.$

В системата СИ тя може да бъде определена като:

$\alpha ={\frac {e^{2}}{\hbar c\ 4\pi \varepsilon _{0}}}={\frac {e^{2}}{2\varepsilon _{0}hc}},$

където $\ e$ – е елементарният електричен заряд,

$\hbar =h/2\pi$ – константа на Дирак (или редуцирана константа на Планк)

$\ c$ – скорост на светлината във вакуум,

$\varepsilon _{0}$ – диелектричната проницаемост на вакуума.

В система сантиметър-грам-секунда (CGS) единицата за електрически заряд е определена така, че диелектричната проницаемост на вакуума е равна на единица. Тогава константата на фината структура се определя като:

$\alpha ={\frac {e^{2}}{\hbar c}}.$

Константата на фината структура може да бъде определена и като квадрата на отношението на елементарния електричен заряд към заряда на Планк.

$\alpha =\left({\frac {e}{q_{p}}}\right)^{2}.$

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Постоянная тонкой структуры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​