Направо към съдържанието

Ксения Чумичева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ксения Чумичева
Общи данни
Родена
5 август 1987 г. (37 г.)
НационалностРусия
Швейцария
Физически характеристики
Мерки86,5 / 59,5 / 87,5 cm[1]
Цвят на очитесини
Цвят на косатаруса
Външни препратки
Официална уебстраница
IMDb
Ксения Чумичева в Общомедия

Ксения Чумичева (5 август 1987 г.) е модел, актриса, популярна блогърка и онлайн предприемач. С руски корени, израснала в Швейцария, понастоящем пребиваваща предимно в Англия и САЩ, Ксения владее пет езика (руски, италиански, английски, немски, френски).[2]

Ксения е родена на 5 август 1987 г. в Магнитогорск, Русия.[3] На шестгодишна възраст се премества със семейството си в Лугано, Швейцария.[3]

През 2010 г. завършва с бакалавърска степен по икономика университета в Лугано (Università della Svizzera italiana).[2]

Ксения започва кариерата си на модел на 12 години в родния си град. През 2006 г., на конкурса за Мис Швейцария, става едновременно първа подгласничка и „Мис фотогеничност“.[4] Но избирането ѝ като подгласничка подбужда обществен спор и организацията на конкурса взима безпрецедентното решение да възнагради Ксения с договор подобен на този на победителката.[2]

През май 2009 г. е избрана за „Най-добро тяло в бикини“ (Die beste Bikini-Figur) в гласуване на швейцарското списание Schweizer Illustrierte.[5]

През 2010 се появява с фотосесия и интервю в испанското издание на модното списание GQ.[6]

Публичен говорител

[редактиране | редактиране на кода]

Ксения често държи публични речи на конференции и в университети за своя онлайн бизнес, брандинг и женското лидерство.[7] Ксения е изнасяла и две речи на конференцията TEDx споделяйки своите виждания за сексуалната дискриминация и предразсъдъците в Интернет.[8]

През 2007 швейцарската марка часовници Candino използва Ксения като рекламно лице и създава рекламен клип с нейно участие.[9][10]

През ноември 2008 участва в късометражния филм Deti Pozora, les enfants de la honte излъчен през 2009 на филмовия фестивал NIFFF.[11]

През 2011 участва в късометражния филм Lines на Daniel Chamorro [12][13]; появява се и в американската комедия Without Men с участието на Ева Лонгория и Крисчън Слейтър.[13]

Ксения е писала месечна колонка за културното списание Schweizer Monats, както и за щатското списание Haute Living. [14]

През 2013 създава свой собствен онлайн бизнес и фешън блог Chic Overdose.[15]

  1. Fashion Model Directory: Xenia Tchoumitcheva // Посетен на 25.02.2016. (на английски)
  2. а б в xeniaonline.com: profile // Архивиран от оригинала на 2016-03-02. Посетен на 25.02.2016. (на английски)
  3. а б Düblin, Christian. Special Interview Style: Xenia Tchoumitcheva // Xecutives.net, 2011. Архивиран от оригинала на 2013-11-02. Посетен на 25.02.2016.
  4. La nouvelle Miss Suisse est tessinoise // Télévision Suisse Romande. tsr.ch, 9 септември 2006. Посетен на 25.02.2016. (на френски)
  5. Wer hat die beste Bikini-Figur? // Schweizer Illustrierte. schweizer-illustrierte.ch, 9 май 2009. Посетен на 25.08.2016. (на немски)
  6. Xenia Tchoumitcheva: Con más curvas que un circuito // iago davilla. gq.com, 10 май 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 25.08.2016. (на испански)
  7. Büsser, Harry. ex vize miss schweiz sexy keynesianerin // bilanz.ch, 5 Oct 2014. Архивиран от оригинала на 2016-03-17. Посетен на 25.02.2016. (на немски)
  8. How to overcome prejudice through the internet в
  9. Swiss Federation of Watch Manufacturers: Candino At Sixty – Swiss Made Quality At An Affordable Price // 25.04.2016. Посетен на 25.02.2016. (на английски)
  10. Publicité Candino avec Xenia Tchoumitcheva et Mari Giaquinto в
  11. Deti Pozora, les enfants de la honte d'Alain Margot // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 25.02.2016. (на френски)
  12. madrid.org: Lines // Посетен на 25.02.2016. (на английски)
  13. а б Ксения Чумичева в Internet Movie Database
  14. XENIA – 1968 MAGAZINE // 1968 Magazine. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 25.02.2016.
  15. chicOverdose.com: Xenia Tchoumitcheva wird erste Luxus-Bloggerin der Schweiz // happytimes.ch, 13 май 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 25.02.2016. (на немски)