Направо към съдържанието

Късно вечер с Конан О'Брайън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Късно вечер с Конан О'Брайън
Late Night with Conan O'Brien
Жанртокшоу
вариете
политическа сатира
Създател(и)Дейвид Летърман
Конан О'Брайън
Лорн Майкълс
АктьориАнди Рихтер (1993–2000)
РазказвачДжоел Годард
СтранаСАЩ
Езиканглийски
Сезони16
Епизоди2725
Продукция
Времетраене42–43 мин.
Разпространение
Картина480i (4:3 SDTV) (1993–2005)
1080i (16:9 HDTV) (2005–09)
Излъчване13 септември 1993 – 20 февруари 2009
Страница в IMDb
Късно вечер с Конан О'Брайън в Общомедия

Късно вечер с Конан О'Брайън (на английски: Late Night with Conan O'Brien) е американско късно вечерно токшоу, водено от Конан О'Брайън, което има излъчени 2725 епизода по Ен Би Си в периода 1993 – 2009 година. Шоуто интегрира разнообразен комедиен материал, интервюта със знаменитости и музикални и комедийни представления. Излъчва се от 00:37 източноамериканско/23:37 централноамериканско време. Анди Риктър е вторият водещ от 1993 до 2000 година; след напускането му О'Брайън се превръща в единствения акредитиран изпълнител в шоуто. Бендът на шоуто е Макс Уейнбърг 7, водено от барабаниста на И Стрийт Бенд Макс Уейнбърг.

Второто въплъщение на франчайза Late Night на Ен Би Си, О'Брайън дебютира през 1993 година след като Дейвид Летърман, водещ на първото въплъщение на Late Night, се мести в Си Би Ес, където води Късното шоу, конкурентно на Вечерното шоу. През 2004 година, като част от уговорка за осигуряване на нов контракт, Ен Би Си обявява, че О'Брайън ще напусне Късно вечер през 2009 г. и ще замени Джей Лено като водещ на Вечерното шоу.[1][2] Джими Фалън започва да води собствената си версия на Късно вечер на 2 март 2009 година.[3]

  1. Leno promises smooth transition to O'Brien // Today.com, 28 септември 2004. Посетен на 11 май 2008.
  2. Leno's last 'Tonight' announced // CNN, 21 юли 2008. Посетен на 21 юли 2008. Leno's last show will be Friday, May 29, and O'Brien will start the following Monday, June 1, NBC executives told a Television Critics Association meeting Monday.
  3. de Moraes, Lisa. For Jay Leno, Parting Is Such Sour Sorrow // The Washington Post. 22 юли 2008. Посетен на 7 май 2010.