Преглед на кода на Ладински език (ибероромански)

{{други значения|еврейския език|ретороманския|ладински език (реторомански)|техния прародител|латински език}}
{{език
|име = Ладински
|родно име= Ladino/Djudeo-espanyol
|страна= [[Израел]], [[Турция]], [[Гърция]], [[САЩ]]
|район= Източна Европа, Близък изток
|говорещи= 100 000 в Израел (1985) <br>8000 в Турция<br>1000 в Гърция<br>300 в САЩ
|сем1=Индоевропейски
|сем2=Италийски
|сем3=Романски
|сем4=Итало-западноромански
|сем5=Западноромански
|сем6=Гало-иберийски
|сем7=Ибероромански
|сем8=Западноиберийски
|сем9=Кастилски|сем9 връзка=Кастилски езици
|сем10=Испански
|официален= 
|регулатор= [[Национален орган на ладинския език]]
|iso639-1= lad
|iso639-2= lad
|SIL=
|карта= 
|
}}
'''Ладинският''', още '''шпаньолският''' или '''ладино''' (самоназвание: ''ladino'' или ''djudeo-espanyol''), е [[романски езици|романски език]], произлязъл от [[староиспански език|староиспанския]], говорен от [[сефаради|сефарадските]] [[евреи]], заселили се по света след изгонването им от Испания в 1492 година.

Като [[еврейски езици|еврейски език]], ладинският е повлиян значително от [[иврит]] и [[арамейски език|арамейски]], както и от [[арабски език|арабски]], [[турски език|турски]] и в по-малка степен от гръцки, български и други, в зависимост от географското положение на говорещите го.

Подобно на много други еврейски езици, ладинският е заплашен от [[мъртъв език|изчезване]]. Повечето говорещи ладино като майчин език са възрастни и след емиграцията на повечето в Израел, езикът не е предаден на следващите поколения. Езикът преживява леко възраждане в сефарадските общности, особено в музиката.

== Име ==
В Израел езикът е най-често наричан ''ладино'' (לאדינו), което произхожда етимологически от [[латински език|''латински'']], макар много да смятат тази употреба за некоректна. Езикът също така е наричан юдеоиспански: ''judeo-espagnol'', ''judeo-español'',<ref name="DRAE">[http://buscon.rae.es/draeISrvltGUIBusUsual?LEMA=judeoespañol&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado Real Academia Española, статия: Judeo-Español] in the [[Diccionario de la Real Academia Española]] (DRAE).</ref> ''sefardi'', ''djudio'', ''dzhudezmo'', ''judezmo'', и ''spanyol'' или ''español sefardita''; ''[[хакития]]'' (от арабското ''ħaka'' حكى) обозначава северноафриканския диалект, особено този в [[Мароко]]. Диалектът на [[Оран (провинция)|Оран]] в Алжир се нарича ''тетуани'', тъй като Оранските евреи идват главно от [[Тетуан]]. На иврит езикът се нарича ''спаньолит''.
[[Файл:Almanac Israelite, Thessaloniki 1923.jpg|мини|„Еврейски алманах“ на ладински, Солун, 1923 г.]]
Според [[Етнолог (издание)|„Етнолог“]]:

{{цитат|Името 'Judezmo' се използва от еврейски лингвисти и турските и американските евреи; 'Judaeo-Spanish' от романските филолози; 'Ladino' от обикновените хора, особено в Израел; 'Hakitia' от мароканските евреи, 'Spanyol' от някои други.<ref>{{cite web |url=http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lad |title=Ladino |accessdate=25 септември 2008 |author=Gordon, Raymond G., Jr. |year=2005 |work=Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition |publisher=SIL International }}</ref>}}

Произходът на името ''ladino'' е сложен. В периода преди изгонването (1492) в Испания думата означава или литературен кастилски, като противопоставен на другите диалекти, или общо романски, противопоставен на арабски.<ref>{{икона|es}} [http://buscon.rae.es/draeI/SrvltGUIBusUsual?LEMA=ladino&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado#0_2 DRAE: Ladino, 2nd sense]. Buscon.rae.es. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> (Първият речник и граматика на кастилски го нарича ''ladino'' или ''ladina''. В Средните векове думата ''латински'', често се използва в значението просто на ''език'' и в частност ''разбираем език'', a ''latiner'' или ''latimer'' означава ''преводач''.) След изгонването евреите разбират под ''ladino'' традиционния устен превод на Библията на кастилски. Чрез разпростиране на значението то започва да означава и изобщо ''кастилски''.<ref>[[Historia 16]], 1978</ref>

Неформално и особено в Израел, много говорещи използват ''ладино'' за обозначаване на езика. Така например той е регулиран от организация, наречена ''Autoridad Nasionala del Ladino'' ([[Национален орган на ладинския език]]). Но по-стриктно терминът е органичен до стила при превод. В [[България]] се среща мнението, че с името ''шпаньолски език'' се обозначава народният и говорим език, който има много български елементи, а ладино предствлява по-обработена и чиста реч, която се използва предимно в писмото.<ref>Български език, том 29, Българска академия на науките, София, 1979, стр. 141.</ref> Според уебсайта на Солунския еврейски музей:

{{цитат|Ладински не се говори, а е продукт на буквален дума по дума превод на ивритските или арамейски библейски или литургични текстове, правен от равините в еврейските училища в Испания. В тези преводи отделна ивритска или арамейска дума винаги кореспондира на една и съща испанска дума, освен ако не пречат някакви [[Екзегеза|егзегетични]] съображения. С други думи ладински е просто иврит облечен в испански или испански с ивритски синтаксис. Известният ладински превод на Библията [[Ферарска Библия|Biblia de Ferrara]] (1553), вдъхновява серия испански християнски Библии.<ref name="Thessaloniki Museum">[http://www.jmth.gr/web/thejews.htm Jewish Museum of Thessaloniki]. Jmth.gr. Посетен на 19 октомври 2011.</ref>}}

Така ''ладино'' означава този специален стил с многобройни ивритски и арамейски заемки и тенденция за буквално предаване на ивритския словоред (''ha-laylah ha-zeh'', означаващо ''тази нощ'', е предавано като ''la noche la esta'' вместо нормалното испанско ''esta noche''<ref>[http://www.cryptojews.com/clearing_up_ladino.htm "Clearing up Ladino, Judeo-Spanish, Sephardic Music"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130815205918/http://www.cryptojews.com/clearing_up_ladino.htm |date=2013-08-15 }} Judith Cohen, HaLapid, winter 2001; [http://www.wzo.org.il/en/resources/view.asp?id=1596 Sephardic Song] Judith Cohen, Midstream July/August 2003</ref>). Към времето на изгонването обаче ежедневният език на евреите на полуострова се различава малко, ако изобщо се различава, от този на християнските им съседи.

Днес ''ladino'' е испанско (кастилско) прилагателно,<ref>2001 ''Dictionary of the Royal Spanish Academy of the spanish tongue, Diccionario de la lengua española de la Real Academia Española'', Espasa.</ref> което означава ''хитър'', силно отдалечено от историческото значение.

== История ==
[[Файл:El Avenir Ladino Newspaper.jpg|мини|250п|Солунският вестник на ладински с еврейска писменост „[[Авенир (вестник)|Авенир]]“]]
Ладино е изнесен в Османската империя – Балканите, Северна Африка и Близкия изток след експулсирането на испанските евреи с [[декрет от Алхамбра|декрета от Алхамбра]] в 1492 година.<ref>[http://www.sephardicstudies.org/quickladino.html "Ladinoikonunita: A quick explanation of Ladino (Judeo-Spanish)]. Sephardicstudies.org.</ref>

Контактът между евреите в различните иберейски райони и езици – кастилски, леонски и португалски, води до създаване на единен диалект, който в някои аспекти се отличава от кастилската норма, формираща се паралелно в районите известни днес като Испания. Това смесване се случва още на полуострова и продължава и след изгонването. Езикът в Османската империя е известен като ''яхудиче'' – еврейски. В края на XVIII век [[Фазил бин Тахир Ендруни]] пише в своето „[[Зенаннаме]]“:

{{цитат|Кастилците говорят еврейски, но не са евреи.}}

Близостта и взаимното разбиране между ладино и кастилски подпомага търговията между сефарадите – от Османската империя до Нидерландия и конвертите на Иберийския полуостров.

След изгонването на евреите, предимно от португалски произход, от Холандска Бразилия в 1654 година, ладино-говорещи евреи оказват едно от влиянията върху афророманския креол [[папиаменто]] на островите [[Аруба]], [[Бонайре]] и [[Кюрасао]].

С времето на ладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на XVII век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в XVIII век се появява литература на народния език (ладино), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на XIX век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладино започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове – над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.
[[Файл:Bitolya Ladino Jewish club.jpg|мини|Обява на битолския еврейски клуб, 1917]]
При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици – гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. Ладинският също повлиява лексикално околните езици: например думата ''palavra'', ''дума'' ([[народен латински]] = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънски<ref name="DER">''[http://dexonline.ro/search.php?cuv=palavra&source=12 palavră]'' в ''[[Румънски етимологичен речник]]'', [[Александру Чорънеску]], [[Университет на лагуната]], [[Тенерифе]], 1958 – 1966: ''Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp''.</ref> със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.

Още в XV век част от испанските евреи емигрират в Османската империя, посрещнати благосклонно от турците. Първоначално се заселват по крайбрежието, в Цариград и Солун, но след това проникват и във вътрешността.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 119.</ref> Наречието на испанските евреи започва да се говори непрекъснато в градовете на европейската част на Османската империя. Ладинският повлиява и на местните езици, като например някои думи от ладински минават в българския език.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 508.</ref> Ладинският е общият език в [[Солун]] през османската епоха. След 1912 година градът попада в гръцки ръце и въпреки [[Солунски пожар|големия пожар]], икономическия натиск от гръцките власти и масовото заселване на гърци бежанци, езикът се говори широко в града до депортацията и избиването на 50 000 солунски евреи по време на Холокоста. Според преброяването от 1928 година в Гърция има 62 999 души с майчин език ладински. Числото пада до 53 094 в 1940, но още 21 094 души говорят ладински „понякога“.<ref>[http://www.greek-language.gr/greekLang/studies/guide/thema_c6/04.html Συγκριτικός πίνακας των στοιχείων των απογραφών του 1928, 1940 ΚΑΙ 1951 σχετικά με τις ομιλούμενες γλώσσες στην Ελλάδα.] – Μεινοτικές γλώσσες στην Ελλάδα Κωνσταντίνος Τσιτσελίκης (2001), Πύλη για την Ελληνική Γλώσσα</ref>

Ладинският е езикът и на [[дьонме]] ритуалите – например ''Sabbatai Tsevi esperamos a ti''.

От XVII до XIX век ладинският е основният еврейски език в Светите земи, макар местният диалект да е различен от този, говорен в Гърция и Турция. Някои сефарадски семейства са живели в Йерусалим векове и все още пазят ладински. През XX век броят говорещи ладински пада рязко – цели общности са избити в Холокоста, докато мнозинството от останалите носители на езика емигрира в Израел и приема иврит, който е налаган от новата държава. По същото време ладинският привлича вниманието на филолозите, тъй като пази форми и литература, съществуващи отпреди стандартизацията на кастилския.

Създадената в 1909 година [[Социалистическа работническа федерация]] защитава ладинския език от [[Ционизъм|ционистите]], които налагат [[иврит]] и от [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]], който налага [[френски език]].<ref>{{lang|fr|Les AA (''auteurs'') montrent comment en défendant la langue judéo-espagnole (contre les sionistes partisans de hébreu ou les francophones de l'Alliance) les socialistes internationalistes de la Fédération restaient en dernière analyse assez proches du monde juif traditionnel: ils représentaient une forme d'occidentalisation qui impliquait pas l'assimilation}}, Löwy Michael, ''[http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/assr_0335-5985_1994_num_86_1_1443_t1_0265_0000_4 Benbassa (Esther) Rodrigue (Aron) Juifs des Balkans. Espaces judéo-ibériques XIV-XXe siècles]'' (review), Archives des sciences sociales des religions, 1994, vol. 86, n° 1, pp. 265 – 266.</ref>

== Фонетика ==
[[Файл:Nuevo Silibaryo Espanyol Ladino textbook Salonica 1929.jpg|мини|Учебник по ладински, Солун, 1929 г.]]
Граматиката на ладинския и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', [[астурски език|астурското]] ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', астурските ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.

Ладинското произношение на ''s'' като ''ш'' пред ''к'' и в края на определени думи (като ''seis'', ''шест'', произнасяно {{IPA|[seʃ]}}) също е общо с португалския поргугалски и не с испански. Въпреки това има прилики и със съвременното испанско явление [[йеисмо]]: ''eya'' {{IPA|[ˈeja]}} (ладински) and ''ella'' {{IPA|[ˈeʝa]}} (съвременен испански).

Архаичните черти запазени от ладинския са:
* Съвременното испанско ''z'' (''c'' преди ''e'' или ''i''), произнасяно ''s'' или {{IPA|[θ]}} според диалекта, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''ç'' (''c'' пред ''e'' или ''i''), произнасяно ''ц'' и ''z'' (във всички позиции), произнасяно ''дз''. Тази разлика е запазена в ладински, където двете фонеми се произнасят съответно ''с'' и ''з'': ''korason''/''coraçon'', ''сърце'' (съвременен испански ''corazón'') срещу ''dezir'', ''казвам'' (съвременен испански ''decir''). ([[Седил]]ът в буквата ''[[ç]]'' е измислен в испански, за да представя първата от двете фонеми, но не се използва в съврменния испански).
* Съвременното испанско ''j'', произнасяно {{IPA|[x]}}, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''x'', произнасяно {{IPA|[ʃ]}} (българско ''ш''), и ''j'', произнасяно {{IPA|[ʒ]}} (българско ''ж''). Отново разликата е запазена: ''basho''/''baxo'', ''долен'' (съвременен испански ''bajo'') срещу ''mujer''/''muger'', ''жена'', ''съпруга''.
* В съвременния испански, употребата на буквите ''b'' и ''v'' се определя отчасти на базата на по-ранни форми на езика, отчасти на базата на латинската етимология. И двете букви се произнасят като една и съща [[билабиална съглсна|билабиална фонема]], реализирана или като {{IPA|[b]}} или като {{IPA|[β]}} според мястото в думата. В староиспанки и ладински изборът е фонетичен: ''bivir'' {{IPA|[biˈviɾ]}}, ''живея'' (съвременен испански ''vivir''). В ладински ''v'' е [[лабиодентална съгласна|лабиодентално]], а не билабиално.

== Морфология ==
Ладинският се отличава от другите испански диалекти по следните черти:

* При местоименията ползва ''tú'' като второ лице, единствено число, неформално, ''vos'' като второ лице, единствено число, формално и ''vosotros'' като второ лице множествено число. ''Usted'' и ''ustedes'' не съществуват.
* При глаголите [[претерит]]ът показва, че дадено действие, предприето в миналото е и завършено в миналото. Това е противоположно на [[имперфект]]а, който се отнася до всяко продължително, обичайно, незавършено или повтаряемо действие в миналото. Така ''Вчера ядох фалафел'', ще е с претерита ''komí'', докато ''Когато живеех в Измир, бягах по пет мили сутрин'', ще е с имперфекта ''koría''. Макар част от морфологията да се е променила, употребата е като в стандартния кастилски.

Правилно спрежение в презенс:
{|class="wikitable"
! || -ar глаголи (avlar „говоря“) || -er глаголи (komer „ям“) и -ir глаголи (bivir „живея“)
|-
|''yo'' || -o (avlo) || -o (komo) (bivo)
|-
|''tu'' || -as (avlas) || -es (komes) (bives)
|-
|''el'', ''eya'' || -a (avla) || -e (kome) (bive)
|-
|''mozotros'' || -amos (avlamos) || -emos (komemos), -imos (bivimos)
|-
|''vozotros'' || -ásh (avlásh) || -ésh (komésh),-ísh (bivísh)
|-
|''eyos'', ''eyas'' || -an (avlan) || -en (komen) (biven)
|}

Правилно спрежение в претерит:
{|class="wikitable"
! || -ar глаголи (avlar) || -er глаголи (komer) и -ir глаголи (bivir)
|-
|''yo'' || -í (avlí) || -í (komí) (biví)
|-
|''tu'' || -ates (avlates) || -ites (komites) (bivites)
|-
|''el'', ''eya'' || -ó (avló) || -yó (komyó) (bivyó)
|-
|''mozotros'' || -imos (avlimos) || -imos (komimos) (bivimos)
|-
|''vozotros'' || -atesh (avlatesh) || -itesh (komitesh) (bivitesh)
|-
|''eyos'', ''eyas'' || -aron (avlaron) || -yeron (komyeron) (bivyeron)
|}

== Правопис ==
Използвани или предлагани са следните системи за писане на ладински:

* Традиционно, особено в религиозни ладински текстове, ладинският се изписва с [[еврейска писменост]] (особено с [[Раши шрифт]]), практика, която е много разпространена, дори може би универсална до XIX век (и наричана ''[[алхамядо]]'', по аналогия с еквивалентната употреба на арабския [[абджад]]). Това понякога е практика и днес, особено в религиозна употреба. За всекидневните записи се използва [[солитрео]] – полукурсивен шрифт, подобен на Раши, променящ се към квадратни букви за ивритските и арамейските думи. Солитрео е ясно различаващ се от ашкеназкото [[еврейско ръкописно писмо]], използвано днес в Израел, макар то също да е свързано с Раши.
* [[Гръцка азбука|Гръцката азбука]] и [[Кирилица]]та са използвани в миналото,<ref>''Verba Hispanica'' X: [http://hispanismo.cervantes.es/documentos/smidX.pdf Los problemas del estudio de la lengua sefardí] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080407074136/http://hispanismo.cervantes.es/documentos/smidX.pdf |date=2008-04-07 }}, Katja Šmid, Ljubljana, pages 113 – 124: ''Es interesante el hecho que en Bulgaria se imprimieron unas pocas publicaciones en alfabeto cirílico búlgaro y en Grecia en alfabeto griego. [...] Nezirović (1992: 128) anota que también en Bosnia se ha encontrado un documento en que la lengua sefardí está escrita en alfabeto cirilico''. Nezirović, M., ''Jevrejsko-Španjolska književnost''. Institut za književnost, Svjetlost, Sarajevo, Bosnia 1992.</ref> но това е рядко и не същестува днес.
* В Турция, ладински най-често се пише с [[турска азбука|турския вариант]] на латиницата. Това може би е най-разпространената употреба днес, тъй като след избиването на сефарадските общности на Балканите и в Източна Европа по време на [[Холокоста]], най-многобройни от говорещите ладински остават турските евреи. Но ладинската страница на турския еврейски вестник „[[Шалом (турски вестник)|Шалом]]“ днес използва израелската система.
* Израелският Национален орган на ладинския език поддържа фонетична транскрипция на латиница от традиционното ивритско изписване и не прави отстъпки в посока на испанския правопис, която използва в изданието си [[Аки Йерушалаим]]. Песните ''Non komo muestro Dio'' и ''Por una ninya'', по-долу, и текстът в параграф [[#Примери|Примери]], са написани с употребата на тази система.
* Публикациите в Испания обикновено използват стандатния правопис на съвременния кастилски, за да са по-лесни за четене от съвременните испанци.<ref>Вижте предговора от [[Якоб Хасан]] към Romero, ''Coplas Sefardíes'', Cordoba, pp. 23 – 24.</ref> Тези издания често използват диакритични знаци, за да покажат къде ладинското произношение се различава от днешното испанско.
* Най-консервативното и малко популярно е предложението на някои, включително Пабло Карвахал Валдес, ладинският да използва правописа, използван по времето на изгонването от Испания (1492). Тази система е използвана в транскпипцията на песента ''Adio querida''. ''Quando el melekh Nimrod'' е смесица от тази и израелската система.

=== Аргументи за и против правописа от 1492 ===
Кастилският правопис към края на XV век е стандартизиран и по-късно чрез серия от правописни реформи (последната в XVIII век) се превръща в съвременния испански правопис. Ладинският пази част от произношенията, които по-късно стават архаични в стандартния кастилски. Така приемането на кастилския правопис от XV век (сходен със съвременния [[португалски правопис]]) ще пасне добре на ладинското произношение.

* Старият правопис ще отрази
** {{IPA|/s/}} (оригинално {{IPA|/ts/}}) – ''c'' (пред ''e'' и ''i'') и ''ç'' ([[седил]]), ''caça'',
** {{IPA|/s/}} – ''ss'', като в ''passo'', и
** {{IPA|/ʃ/}} – ''x'', като в ''dixo''.
* Буквата ''j'' ще бъде запазена, но само в положения като ''mujer'', където произношението на ладински е {{IPA|/ʒ/}}.
* Изписването на {{IPA|/z/}} (първоначално {{IPA|/dz/}}) като ''z'' ще бъде възстановено в думи като ''fazer'' и ''dezir''.
* Разликата между ''b'' и ''v'' ще се прави фонетично, като в староиспански, а не според латинската етимология като в съвременния испански. Например испанското ''debe'', отразяващо латинското ''debet'', ще се върне към староиспанския спелинг ''deve''.

Някои стари изписвания могат да се възстановят от исторически интерес, а не защото отразяват ладинската фонетика:
* Старите диграфи ''ch'', ''ph'' и ''th'' (днес ''c''/''qu'' – {{IPA|/k/}}, ''f'' – {{IPA|/f/}} and ''t'' – {{IPA|/t/}} в стандартен кастилски), премахнати формално в 1803 година, ще бъдат използвани в думи като ''orthographía'', ''theología''.
* Латинското/староиспанско ''q'' в думи като ''quando'', ''quanto'' и ''qual'' (съвременен испански ''cuando'', ''cuanto'' и ''cual'') също ще се използва.

Не е ясно как ще се третират звуци, които староиспанският спелинг не отразява.
* ''s'' между гласни, като в ''casa'', вероятно е произнасяно {{IPA|/z/}} в староиспански и е произнасяно така в ладински. Същото важи за ''s'' пред ''m'', ''d'' и други звучни съгласни като в ''mesmo'' или ''desde''. Вариантите за изписване са ''s'' и ''z''.
* Ладинското произношение на ''s'' като {{IPA|/ʃ/}} пред /k/ като в ''buscar'', ''cosquillas'', ''mascar'' и ''pescar'', или в окончанията ''is'' като в ''séis'', ''favláis'' и ''sois'', вероятно е под португалско влияние. Не е ясно дали е съществувало в староиспански. Вариантите за изписване са ''s'' и ''x''.
* Съществува спор за испанското ''ll'', което в ладинския, подобно на по-голямата част от Испания, се произнася ''y''. Според староиспанския правопис то трябва да е ''ll'', но често се пише ''y'', което отразява ивритското изписване. Консервативният вариант е да се следва етимологията: ''caballero'', но ''Mayorca''.<ref>Съвременното испанско изписване ''Mallorca'' е [[хиперкоректност]].</ref>
* При тази система не е ясно как ще се предават заемките от иврит и други езици.

== Образование ==
Подобно на [[идиш]]<ref>Price, Sarah. (2005-08-25) [http://www.jewishjournal.com/articles/item/schools_to_teach_ein_bisel_yiddish_20050826/ Schools to Teach Ein Bisel Yiddish | Education]. Jewish Journal. Посетен на 19 октомври 2011.</ref><ref>[http://yiddish.haifa.ac.il/tmr/tmr11/tmr11010.htm The Mendele Review: Yiddish Literature and Language, Volume 11, No. 10]. Yiddish.haifa.ac.il (30 септември 2007). Посетен на 19 октомври 2011.</ref> ладинският се радва на леко възраждане на интереса в колежи в САЩ и Израел.<ref>[https://archive.is/20120729091613/www.ejpress.org/article/2998 EJP | News | Western Europe | Judeo-Spanish language revived]. Ejpress.org (19 септември 2005). Посетен на 7 ноември 2011.</ref> Но при етническата демография на американските евреи, повечето институции предлагат курсове по идиш, а не по ладински. Днес [[Пенсилвански университет|Пенсилванският университет]]<ref>[http://ccat.sas.upenn.edu/jwst/courses09c.htm#JWST231680 Jewish Studies Program] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121117204334/http://ccat.sas.upenn.edu/jwst/courses09c.htm#JWST231680 |date=2012-11-17 }}. Ccat.sas.upenn.edu. Посетен на 19 октомври 2011.</ref><ref>[http://www.jewishexponent.com/article/12032 Ladino Class at Penn Tries to Resuscitate Dormant Language] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110323123729/http://www.jewishexponent.com/article/12032 |date=2011-03-23 }}. The Jewish Exponent (1 февруари 2007). Посетен на 19 октомври 2011.</ref> и [[Университет Тъфтс|Университетът Тъфтс]]<ref>[http://ase.tufts.edu/grall/judaic/courses.asp Department of German, Russian & Asian Languages and Literature – Tufts University]. Ase.tufts.edu. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> предлагат курсове по ладински в САЩ.<ref>[http://www.jstandard.com/index.php/content/item/2617 For love of Ladino – The Jewish Standard] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120229133920/http://www.jstandard.com/index.php/content/item/2617 |date=2012-02-29 }}. Jstandard.com. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> Извън САЩ [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейският университет в Йерусалим]] също предлага курсове по ладински.<ref>[http://pluto.huji.ac.il/~msladino/courses.htm Courses – Ladino Studies At The Hebrew University of Jerusalem]. Pluto.huji.ac.il (30 юли 2010). Посетен на 7 ноември 2011.</ref>

== Примери ==
=== Сравнение с други езици ===
'''Ладински'''

<blockquote>El djudeo-espanyol, djudio, djudezmo o ladino es la lingua favlada por los sefardim, djudios ekspulsados de la Espanya enel 1492. Es una lingua derivada del espanyol i favlada por 150.000 personas en komunitas en Israel, la Turkia, antika Yugoslavia, la Gresia, el Maruekos, Mayorka, las Amerikas, entre munchos otros.
</blockquote>

'''[[Испански език|Кастилски]]'''

<blockquote>El judeo-español, ''djudio'', ''djudezmo'' o ladino es la lengua hablada por los sefardíes, judíos expulsados de España en 1492. Es una lengua derivada del español y hablada por 150.000 personas en comunidades en Israel, Turquía, la antigua Yugoslavia, Grecia, Marruecos, Mallorca, las Américas, entre muchos otros.
</blockquote>

'''[[Каталонски език|Каталонски]]'''

<blockquote>El judeocastellà, ''djudiu'', ''djudezmo'' o ''ladino'' és la llengua parlada pels sefardites, jueus expulsats d'Espanya al 1492. És una llengua derivada de l'espanyol i parlada per 150.000 persones en comunitats a Israel, Turquia, antiga Iugoslàvia, Grècia, el Marroc, Mallorca, les Amèriques, entre moltes altres.
</blockquote>

'''[[Астурски език|Астурски]]'''

<blockquote>El xudeoespañol, ''djudio'', ''djudezmo'' o ladino ye la llingua falada polos sefardinos, xudíos expulsados d'España en 1492. Ye una llingua derivada del español y falada por 150.000 persones en comunidaes n'Israel, Turquía, na antigua Yugoslavia, Grecia, Marruecos, Mayorca, nes Amériques, entre munchos otros.
</blockquote>

'''[[Галисийски език|Галисийски]]'''

<blockquote>O xudeo-español, ''djudio'', ''djudezmo'' ou ladino é a lingua falada polos sefardís, xudeos expulsados de España en 1492. É unha lingua derivada do español e falada por 150.000 persoas en comunidades en Israel, en Turquía, na antiga Iugoslavia, Grecia, Marrocos, Maiorca, nas Américas, entre moitos outros.
</blockquote>

'''[[Португалски език|Португалски]]'''

<blockquote>O judeo-espanhol, ''djudio'', ''djudezmo'' ou ladino é a língua falada pelos sefarditas, judeus expulsos da Espanha em 1492. É uma língua derivada do espanhol e falada por 150.000 pessoas em comunidades em Israel, na Turquia, na antiga Iugoslávia, Grécia, Marrocos, Maiorca, nas Américas, entre muitos outros.
</blockquote>

'''Български'''

<blockquote>Юдео-испански, джудио, юдезмо или ладински е език говорен от сефарадските евреи, изгонени от Испания в 1492. Той е език, произхождащ от испански и говорен от 150 000 души в общности в Израел, Турция и бивша Югославия, Гърция, Мароко, Майорка, Америките, между много други.
</blockquote>

=== Песни ===
Фолклористите събират ''романси'' и други народни песни, някои датиращи от времето преди изгонването. Много религиозни песни на ладински са преводи от иврит, обикновено с друга мелодия. Например ''[[Еин Келохейну]]'' изглежда така на ладински:

:Non komo muestro Dio,
:Non komo muestro Sinyor,
:Non komo muestro Rey,
:Non komo muestro Salvador.
:''т.н.''

Други песни са свързани със светски теми като любовта.

'''Adio, kerida'''

{{col-begin}}
{{col-2}}
Tu madre kuando te pario<br>
Y te kito al mundo,<br>
Korason ella no te dio<br>
Para amar segundo.<br>
Korason ella no te dió<br>
Para amar segundo.

Adio,<br>
Adio Querida,<br>
No kero la vida,<br>
Me l'amargates tu.<br>
Adio,<br>
Adio kerida,<br>
No kero la vida,<br>
Me l'amargates tu.<br>
{{col-2}}
Va, bushkate otro amor,<br>
Aharva otras puertas,<br>
Aspera otro ardor,<br>
Ke para mi sos muerta.<br>
Aspera otro ardor,<br>
Ke para mi sos muerta.

Adio,<br>
Adio kerida,<br>
No kero la vida,<br>
Me l'amargates tu.<br>
Adio,<br>
Adio kerida,<br>
No kero la vida,<br>
Me l'amargates tú.<br>
{{col-end}}

{|
|-
|'''Por una Ninya'''
|'''Per una Ninya''' ''(Староиспански)''
|'''За едно момиче''' ''(Превод)''
|-
|Por una ninya tan fermoza<br>l'alma yo la vo a dar<br>un kuchilyo de dos kortes<br>en el korason entro.
|Per una ninya tan fermoça<br>l'aima io la voi a dare<br>un cuiçilo de duos cortes<br>in il coraçon intro.
|За едно момиче така красиво<br>аз ще дам душата си<br>една кама<br>прониза сърцето ми.
|-
|No me mires ke'stó kantando<br>es lyorar ke kero yo<br>los mis males son muy grandes<br>no los puedo somportar.
|No mi mirares que istoi catando<br>is lorar que quero io<br>les mies males soni muelt grandes<br>no los puoso soportar.
|Не ме гледай, че пея,<br>да плача е, което искам<br>моите мъки са много големи<br>не мога да ги издържам.
|-
|No te lo kontengas tu, fijika,<br>ke sos blanka komo'l simit,<br>ay morenas en el mundo<br>ke kemaron Selanik.
|No te lo contengas tu, filia<br>que sos blanca come'l pane,<br>ay morenaças in el mondo<br>que quemaron Selanizia.
|Не се сдържай ти, момиче,<br>защото си бяла като хляб,<br>има брюнетки по света,<br>които изгориха [[Солун]].
|-
| 
|-
|'''Quando el Rey Nimrod''' ''(адаптация)''
|'''Когато цар Нимрод''' ''(превод)''
|-
|Quando el Rey Nimrod al campo salía<br>mirava en el cielo y en la estrellería<br>vido una luz santa en la judería<br>que havía de nascer Abraham Avinu.
|Когато цар [[Нимрод]] излизаше на полето<br>Той гледаше небето и звездите<br>Той видя свещена светлина в еврейския квартал<br>Че Авраам, нашият баща, трябва да се е родил.
|-
|Abraham Avinu, Padre querido<br>Padre barukh, la luz de Yisrael.
|Аврам Авину, скъпи татко<br>Блажени Отче, светлина на Израел.
|-
|Luego a las comadres encomendava<br>que toda mujer que preñada quedasse<br>si no pariera al punto, la matasse<br>que havía de nascer Abraham Avinu.
|По-късно на акушерките каза<br>Че всяка бременна жена<br>Която не роди веднага, ще бъде убита<br>Защото Авраам, нашият отец, ще се роди.
|-
|Abraham Avinu, Padre querido<br>Padre barukh, luz de Yisrael. '
|Аврам Авину, скъпи татко<br>Блажени Отче, светлина на Израел.
|-
|La mujer de Terach quedó preñada<br>y de día en día le preguntava<br>¿De qué teneix la cara tan demudada?<br>ella ya sabía el bien qué tenía.
|Жената на Терах беше бременна<br>и всеки ден той я питаше<br>Защо изгреждаш така разсеяна?<br>Тя вече добре знаеше какво има.
|-
|Abraham Avinu, padre querido<br>Padre barukh, luz de Yisrael.
|Аврам Авину, скъпи татко<br>Блажени Отче, светлина на Израел.
|-
|En fin de nueve meses parir quería<br>iva caminando por campos y viñas,<br>a su marido tal ni le descubría<br>topó una meara, allí lo pariría
|След девет месеца тя искаше да роди<br>Тя ходеше през полята и лозята<br>Съпруга си така и не откри<br>Намери един обор, там ще го роди.
|-
|Abraham Avinu, Padre querido<br>Padre barukh, luz de Yisrael.
|Аврам Авину, скъпи татко<br>Блажени Отче, светлина на Израел.
|-
|En aquella hora el nascido fablava<br>„Andávos mi madre, de la meara<br>yo ya topo quen me alexasse<br>mandará del cielo ken me acompañará<br>porque só criado de El Dio Barukh.“
|В онзи час новороденото говореше<br>'Излез от обора, майко<br>Ще намеря кой да ме изнесе<br>Ще изпрати от небето, който ще ме придружи<br>Защото аз съм слуга на Блажения Бог.'
|-
|Abraham Avinu, Padre querido<br>Padre barukh, luz de Yisrael
|Аврам Авину, скъпи татко<br>Блажени Отче, светлина на Израел.
|}

== Библиография ==
* Съпоставително езикознание, том 17, Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1992, стр. 112 – 114.
* Списание на Българската академия на науките, том 119, броеве 1 – 6, БАН, София, 2006, стр. 26 – 32.
* Bunis, David M. ''Judezmo: an introduction to the language of the Sephardic Jews of the Ottoman Empire'', Jerusalem, 1999. ISBN 9654930244
* Габинский, Марк А. ''Сефардский (еврейско-испанский) язык. Балканское наречие'', Кишинёв: Штиинца, 1992.

== Външни препратки ==
* [http://www.ladino-authority.com/ Autoridad Nasionala del Ladino] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120322074956/http://www.ladino-authority.com/ |date=2012-03-22 }}
* [http://www.myladino.com Ladino] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180802102748/http://www.myladino.com/ |date=2018-08-02 }}
* [http://www.jmth.gr/web/thejews.htm Еврейски музей в Солун] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110721081700/http://www.jmth.gr/web/thejews.htm |date=2011-07-21 }}
* [http://www.ladino-biu.com Ladino Center] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081009032805/http://www.ladino-biu.com/ |date=2008-10-09 }}
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lad Ethnologue за ладински]
* [http://www.aki-yerushalayim.co.il/index.htm La pajina djudeo-espanyola de Aki Yerushalayim] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081109064418/http://www.aki-yerushalayim.co.il/index.htm |date=2008-11-09 }}
* [http://lingua.cc.sophia.ac.jp/diksionario-LK/ Diksionario de Ladinokomunita] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070512140125/http://lingua.cc.sophia.ac.jp/diksionario-LK/ |date=2007-05-12 }}
* [http://www.orbilat.com/Languages/Spanish-Ladino/index.html Ладински в Orbis Latinus] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111111144840/http://www.orbilat.com/Languages/Spanish-Ladino/index.html |date=2011-11-11 }}
* [http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=8989551 Socolovsky, Jerome. „Lost Language of Ladino Revived in Spain“], ''Morning Edition'', National Public Radio, 19 март 2007.
* [http://www.grijalvo.com/Matilda_Koen_Sarano/b_Matilda_Kuzina_kongreso.htm A randomly selected example of use of ladino on the Worldwide Web: La komponente kulinaria i linguístika turka en la kuzina djudeo-espanyola]
* [http://www.tapuz.co.il/tapuzforum/main/anashim.asp?forum=420&pass=1 Израелски ладински форум] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080218015707/http://www.tapuz.co.il/tapuzforum/main/anashim.asp?forum=420&pass=1 |date=2008-02-18 }}
* [http://www.jewishsf.com/content/2-0-/module/displaystory/story_id/7777/edition_id/147/format/html/displaystory.html Habla Ladino? Sephardim meet to preserve language] Friday 9 януари 1998
* [http://www.rtve.es/rne/ree/pnsefar/sefardi.htm Edición SEFARAD, Radio programme in Ladino from Radio Nacional de España]

== Бележки ==
<references />

{{Романски езици}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Ладински език (ибероромански)| ]]