Лантфрид
| Лантфрид | |
| херцог на алеманите | |
| Роден |
около 700 г.
|
|---|---|
| Починал | 730 г.
|
| Семейство | |
| Род | Етихониди[1] |
| Баща | Готфрид |
| Братя/сестри | Хуохинг Теудебалд Одило |
Лантфрид (на латински: Lantfridus, Lanfredus; на немски: Lantfrid, Lanfred) е алемански херцог (dux) от 709 до 730 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Готфрид и брат на Теудебалд.
След смъртта на баща му през 709 г. Лантфрид и брат му поемат службата алемански херцог. Вероятно Лантфрид управлява най-вече на север, а Теудебалд на юг. Двамата братя са в неприятелски отношения с франските майордоми и защитават независимостта на херцогството от меровингите и каролингите.
През 722/723 г. Карл Мартел води поход преди всичко против Теудебалд, който е изгонен за известно време от територията му. Лантфрид успява да запази севера на херцогството. През 724 г. манастирският епископ Пирмин под закрилата на Карл Мартел основава манастир Райхенау в алеманското херцогство, което предизвиква отново Лантфрид и Теудебалд. През 727 г. Теудебалд изгонва абат Пирмин, ob odium Karoli (от омраза към Карл Мартел) от манастир Райхенау и през 732 г. последникът му абат Хедо.
По времето на херцог Лантфрид алеманското племенно право е ново написано като Lex Alamannorum.
През 730 г. Карл Мартел води поход против херцозите Теудебалд и Лантфрид, който умира през същата година. Херцог Теудебалд поема след това сам херцогството Аламания. През следващите години алеманите са победени и отново присъединени към франкската кралска общност.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.wikitree.com // Посетен на 16 юни 2019 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Michael Borgolte: Lantfrid, Швейцарски исторически лексикон 2006
- Clausdieter Schott: Lex und Skriptorium. Eine Studie zu den süddeutschen Stammesrechten. Gerhard Dilcher, Eva-Marie Distler: Leges – Gentes – Regna, Berlin 2006, S. 257 – 290.
- Dieter Geuenich: Geschichte der Alemannen. Verlag Kohlhammer, Stuttgart 2004, ISBN 3-17-018227-7 / ISBN 3-17-012095-6
- Dieter Geuenich: Lantfrid. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 18, Walter de Gruyter, Berlin/New York 2001, ISBN 3-11-016950-9, S. 103 – 104. (online)
- Wilhelm Störmer: Lantfrid. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 13, Duncker & Humblot, Berlin 1982, ISBN 3-428-00194-X, S. 621 f. (Digitalisat).
- J. M. Wallace-Hadrill (1993). The Long-Haired Kings. Orig. publ. 1962, University of Toronto Press: Toronto. ISBN 0-8020-6500-7.
| |||||||
