Ласло Краснахоркаи
| Ласло Краснахоркаи Krasznahorkai László | |
| унгарски писател и сценарист | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Сегедски университет[1][2] Будапещенски университет[1][2] |
| Литература | |
| Период | 1985 - |
| Жанрове | роман, разказ, есе, сценарий |
| Направление | постмодернизъм |
| Известни творби | „Сатанинско танго“ (1985) „Меланхолия на съпротивата“ (1989) |
| Награди | „Лайош Кошут“ (2004) Man Booker International Prize (2015) |
| Семейство | |
| Съпруга | Анико Пелихе Дора Копчани |
| Деца | Ката, Агнес, Пани |
| Уебсайт | www.krasznahorkai.hu |
| Ласло Краснахоркаи в Общомедия | |
Ласло Краснахоркаи (на унгарски: Krasznahorkai László) е унгарски писател и сценарист, автор на „Сатанинско танго“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Дюла в семейството на адвоката Дьорд Краснахоркаи и социалната работничка Юлия Палинкас. Следва в юридическия факултет на Сегедския университет (1973 – 1976) и на Будапещенския университет (1976 – 1978). През 1983 г. завършва и филология в Будапещенския университет с дипломна работа върху творчеството на Шандор Мараи в емиграция. Пътешества много: през 1990 г. е в Монголия и Китай, през 1992 г. плава из Атлантическия океан, обикаля Европа и САЩ (1992 – 1998), бил е в Босна (1996) и Япония (1997, 2000, 2005).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- Sátántangó (1985)
Сатанинско танго. Превод от унгарски Светла Кьосева. София: Стигмати, 2001, 256 с.[3] - Az ellenállás melankóliája (Меланхолия на съпротивата, 1989)
- Az urgai fogoly (Пленникът на Урга, 1993)
- Háború és háború (Война и война, 1999)
- Északról hegy, Délről tó, Nyugatról utak, Keletről folyó (От север – планина, от юг – езеро, от изток – път, от запад – река, 2003)
- Rombolás és bánat az Ég alatt (Разруха и печал в Поднебесната империя, 2004)
- Seiobo járt odalent (Си-ван-му тук сред нас, 2008)
- Az utolsó farkas (Последният вълк, 2009)
Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]
- Kegyelmi viszonyok (Последната милост, 1986)
- Megjött Ézsaiás (1998)
- Állatvanbent (2010)
- Megy a világ (2013)
Сценарии[редактиране | редактиране на кода]
- 1988: Kárhozat, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, оригинален сценарий на Ласло Краснахоркаи
- 1994: Sátántangó, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа му Сатанинско танго
- 2000: Werckmeister harmóniák, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа му Меланхолия на съпротивата
- 2007: A Londoni férfi, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа на Жорж Сименон Човекът от Лондон
- 2011: A torinói ló, унгарски филм под режисурата на Бела Тар, оригинален сценарий на Ласло Краснахоркаи и Бела Тар
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Награда „Атила Йожеф“ (1987)
- Награда „Тибор Дери“ (1992)
- Preis der SWR-Bestenliste (1993) за Меланхолия на съпротивата
- Награда „Шандор Мараи“ (1998)
- Награда на фондация „Отворено общество“ (2003)
- Награда „Кошут“ (2004)
- America Award in Literature (2014)
- Награда „Виленица“ (2014)
- Международна награда „Ман Букър“ (2015)[4]
- Творческа награда АЕГОН (2017) за романа Барон Венкхайм се завръща у дома
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.krasznahorkai.hu // Посетен на 3 август 2015 г.
- ↑ а б pim.hu // Посетен на 3 август 2015 г.
- ↑ Симона Мирчева, „Сатанински роман“, рец. във в-к „Литературен вестник“, бр. 35, 24 октомври 2001 г.
- ↑ Hungarian writer wins Man Booker International Prize // The Times of India, 20 май 2015.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт
- „Не пиша на хартия“, интервю на Силвия Чолева, в-к „Култура“, бр. 35, 8 септември 2002
|
