Ледена коса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Детайл от явлението ледена коса
Ледена коса върху клонка
Хидравличната мощност изтласкват ледените нишки при капилярното замръзване

Ледената коса (известна още и като ледена въ̀лна или замръзнала брада)[1] е вид лед, който се образува върху мъртво дърво и приема формата на фина, копринена коса.[2] Донякъде е необичайно и се среща най-вече на ширини между 45 и 55 ° с.ш. в широколистни гори.[2][3] Метеорологът и откривател на континенталния дрейф, Алфред Вегенер, описва ледената коса върху мокро мъртво дърво през 1918 г.[4], приемайки някои специфични гъби като катализатор, теория, потвърдена най-вече от Герхарт Вагнер и Кристиан Матцлер през 2005 г.[5][6][7] През 2015 г. гъбата Exidiopsis effusa е определена като ключова за образуването на ледена коса.[2]

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Ледената коса се образува върху влажна, гниеща дървесина от широколистни дървета, когато температурите са малко под 0 °C и въздухът е влажен.[2] Изглежда, че космите се вкореняват в устието на дървесни лъчи (никога върху кората) и тяхната дебелина е подобна на диаметъра на каналите за дървесни лъчи.[2] Парче дърво, което веднъж произвежда лед за коса, може да продължи да го произвежда в продължение на няколко години.[2]

Всеки от гладките, копринени косми има диаметър около 0,02 mm и дължина до 20 cm.[2] Космите са чупливи, но имат формата на къдрици и вълна. Те могат да поддържат формата си в продължение на часове, а понякога и дни.[2] Този дълъг живот показва, че нещо пречи на малките ледени кристали да прекристализират в по-големи, тъй като рекристализацията обикновено се случва много бързо при температури близо до 0 °C.[2]

През 2015 г. немски и швейцарски учени определиха гъбата Exidiopsis effusa като ключова за образуването на ледена коса.[2] Гъбичките бяха открити във всяка проба ледена коса, изучена от изследователите, и деактивирането на гъбичките с фунгицид или гореща вода предотврати образуването на нова ледена коса.[2] Гъбичките оформят леда на фини власинки по несигурен механизъм и вероятно го стабилизират чрез осигуряване на инхибитор на прекристализация, подобен на антифризните протеини.[2][3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български названия
  2. а б в г д е ж з и к л м Evidence for biological shaping of hair ice. // Biogeosciences 12 (14). 2015. DOI:10.5194/bg-12-4261-2015. с. 4261 – 4273.
  3. а б European Geosciences Union. Press Release: Fungus shapes hair ice – Researchers identify fungus responsible for peculiar ice filaments that grow on dead wood // 22 July 2015. Посетен на 24 July 2015.
  4. Alfred Wegener: Haareis auf morschem Holz. Die Naturwissenschaften 6/1, 1918. S. 598 – 601.
  5. Gerhart Wagner: Haareis – eine seltene winterliche Naturerscheinung. Was haben Pilze damit zu tun? SZP/BSM 2005.
  6. Gerhart Wagner, Christian Mätzler: Haareis auf morschem Laubholz als biophysikalisches Phänomen. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. Forschungsbericht Nr. 2008-05-MW. Universität Bern. 2008. (PDF-Download Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.)
  7. Gerhart Wagner, Christian Mätzler: Haareis – Ein seltenes biophysikalisches Phänomen im Winter. Naturwissenschaftliche Rundschau 62(3), S. 117 – 123 (2009), ISSN 0028 – 1050
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hair ice в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​