Лу Андреас-Саломе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лу Андреас-Саломе
Lou Andreas-Salomé
германска психоаналитичка и писателка
Около 1897 г., Ателие „Елвира“, Мюнхен
Родена
Починала
5 февруари 1937 г. (75 г.)
ПогребанаГьотинген, Федерална република Германия

Националност Русия,  Германия
Научна дейност
ОбластПсихология
ПовлиянаФридрих Ницше
Зигмунд Фройд
Барух Спиноза
Семейство
СъпругФридрих Карл Андреас
ПартньорРайнер Мария Рилке[1]
Подпис
Лу Андреас-Саломе в Общомедия

Лу Андреас-Саломе (Lou Andreas-Salomé, на руски: Луиза Густавовна Саломе) е германско-руска психоаналитичка и писателка.

Нейните разнообразни интелектуални интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности, като Ницше, Вагнер, Фройд и Рилке.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Лу Андреас-Саломе в Гьотинген

Саломе е профилиран творец и написва днес малко познати новели, пиеси и есета. Тя е автор на „Химн на живота“, който толкова дълбоко впечатлява Ницше, че той го причислява към музиката. Литературата и аналитичните изследвания на Саломе стават на мода в Гьотинген, където тя живее в последните си години. Малко след като умира от уремия през 1937 г., Гестапо „разчиства“ библиотеката ѝ от работите на евреи (тя е била ученичка на Зигмунд Фройд и негов сътрудник в създаването на психоанализата).

През последните си дни Саломе казвала: „Наистина не съм направила нищо, освен да се трудя цял живот, труд... защо?“ А в предсмъртните си часове споделяла: „Ако оставя моите мисли да странстват, няма да открия нищо. Най-доброто, в края на краищата, е смъртта.“[2]

С Фридрих Ницше и Паул Ре (1882)

Саломе написва повече от дузина романи, като („Im Kampf um Gott“, „Рут“, „Родинка“, „Ма“, „Fenitschka – eine Ausschweifung“), а също научни изследвания като „Henrik Ibsens Frauen-Gestalten“ (1892), изследване върху женските характери у Ибсен и прочута книга за своя приятел Фридрих Ницше „Friedrich Nietzsche in seinen Werken“ (1894), една от най-информативните книги на 19. век върху дейността на Ницше.

Също редактира мемоарна книга на своя близък приятел през целия си живот (а отначало и любовник), поета Райнер Мария Рилке след неговата смърт през 1926 г. Сред нейните произведения е също и „Lebensrückblick“ – книга, която тя написва по време на последните си години, основана на спомените ѝ като свободна жена.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Im Kampf um Gott, 1885
  • Henrik Ibsens Frauen-Gestalten, 1892
  • Friedrich Nietzsche in seinen Werken, 1894
  • Ruth, 1895
  • Jesus der Jude, 1895
  • Aus fremder Seele, 1896
  • Fenitschka. Eine Ausschweifung, 1898
  • Menschenkinder, 1899
  • Ma. Ein Porträt, 1901
  • Im Zwischenland, 1902
  • Die Erotik, 1910
  • Elisabeth Siewert, 1912
  • Vom frühen Gottesdienst, 1913
  • Zum Typus Weib, 1914
  • „Anal“ und „Sexual“, 1916
  • Psychosexualität, 1917
  • Drei Briefe an einen Knaben, 1917
  • Narzißmus als Doppelrichtung, 1921
  • Das Haus. Eine Familiengeschichte vom Ende des vorigen Jahrhunderts, 1921
  • Die Stunde ohne Gott, 1922
  • Der Teufel und seine Großmutter, 1922
  • Rodinka. Eine russische Erinnerung, 1923
  • Rainer Maria Rilke (Buch des Gedenkens), 1928
  • Mein Dank an Freud. Offener Brief, 1931

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.lou-andreas-salome.de // Посетен на 12 февруари 2022 г.
  2. Peters, 'My Sister, My Spouse', p. 300

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lou Andreas-Salomé в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​