Луций Ветий
| Луций Ветий | |
| римски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 59 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Ветии |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
Луций Ветий (на латински: Lucius Vettius; † 59 пр.н.е.) e конник и доносчик, денунциант (denuntiare) на Цицерон и Гай Юлий Цезар, познат с „Ветий-Аферата“ през 1 век пр.н.е. по времето на Римската република.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произлиза от фамилията Ветии от Пиценум.
Служи като офицер по време на Съюзническата война (91 – 88 пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон. През 89 пр.н.е. e с войската на Страбон пред Асколи вероятно заедно с Луций Сергий Катилина, Цицерон и Помпей Велики.[1] По-късно е при Сула и забогатява по време на неговата проскрипция.[2]
През 64 пр.н.е. е привърженик на Катилина. През 63 пр.н.е. преди намеренията на Катилина за втори заговор се включва към Цицерон, при когото е index, даващ сведения, вероятно срещу заплащане.[3] Той издава множество от заговорниците и в началото на 62 пр.н.е. и тогавашния претор Гай Юлий Цезар. В тази му дейност му помагат квестор Новий Нигер, който приема обвинението на Ветий и от Квинт Курий (любовникът на Фулвия), който също дава обвинение против Цезар в Сената. Ветий съобщава също, че има едно писмо като доказателство от Цезар от кореспонденцията му с Катилина. Тогава Цезар е спасен от Цицерон. След това вземат имуществото на Ветий, той е набит от народа и затворен.[4]
През юли 59 пр.н.е. Ветий се появява отново. Този път в служба на Цезар, който е консул тази година. Той разкрива заплануван заговор против Помпей.
Той се обръща към младия Гай Скрибоний Курион, който открито е противник на Цезар и Помпей. Ветий му казва, че планува атентат против Помпей и го моли за подкрепа. Тогава Ветий е изправен пред Сената и набеждава няколко други сенатори. Ветий накрая е убит в затвора.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Gundel, RE, VIII A,2, 1844, 1850, Vettius 6
- Eduard Meyer: Caesars Monarchie und das Principat des Pompejus. Innere Geschichte Roms von 66 bis 44 v. Chr. 3. Aufl. J. G. Cotta’sche Buchhandlung Nachfolger, Stuttgart und Berlin 1922, S. 32f., 84 – 87.
- Rudolf Hanslik: Vettius A. I. 2. In: Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike in fünf Bänden. Band 5, München 1975, Sp. 1235f.
- William C. McDermott: Vettius ille, ille noster index. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 80, 1949, S. 351 – 367. (Digitalisat und Abstract bei JSTOR)
- Walter Allen, Jr.: The 'Vettius Affair' once more. In: Transactions and Proceedings of the American Philological Association 81, 1950, S. 153 – 163. (Digitalisat und Abstract bei JSTOR)
- Lily Ross Taylor: The Date and the Meaning of the Vettius Affair. In: Historia 1, 1950, S. 45 – 51.