Манон 70
| Манон 70 | |
| Manon 70 | |
| Режисьори | Жан Аурел |
|---|---|
| Продуценти | Робърт Дорфман |
| Сценаристи | Жан Аурел Сесил Сен-Лоран |
| Базиран на | „Манон Леско“ на Абат Прево |
| В ролите | Катрин Деньов Жан-Клод Бриали Сами Фрей Елза Мартинели Робърт Уебър |
| Музика | Серж Генсбур Антонио Вивалди |
| Оператор | Едмон Ришар |
| Монтаж | Ан-Мари Котре |
| Филмово студио | Les Films Corona Transinter Films (Paris) Roxy Films (Munich) Panda Films (Rome) |
| Разпространител | Valoria Films |
| Жанр | драма |
| Премиера | 21 февруари 1968 |
| Времетраене | 105 минути |
| Страна |  Франция Италия ФРГ |
| Език | френски |
| Приходи | $ 3 253 380 |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Манон 70“ (на френски: Manon 70) е френско-италианско-германски филм от 1968 година,[1] драма на режисьора Жан Аурел.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Манон е аморална, свободна по дух млада жена, която използва секса, за да се обгради в относително луксозна обстановка. Журналистът Франсоа я вижда на летището и се влюбва в нея. След като пристигнат в Париж, той я следи и я открадва от мъта с когото тя пътува. Франсоа и Манон се влюбват, но братът на Манон иска да преживява от сестра си и им създава проблеми. Манон се опитва да бъде с един богат човек и едновременно с Франсоа...
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Катрин Деньов | Манон |
| Сами Фрей | Де Грие |
| Жан-Клод Бриали | Жан-Пол |
| Робърт Уебър | Раваджи |
| Елза Мартинели | Ани |
| Пол Хюбшмид | Симон |
| Клод Гения | Съпруга |
| Жан Мартин | човекът в хотела [2] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Манон 70“ // Internet Movie Database. Посетен на 26 февруари 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Манон 70“ в
Internet Movie Database - „Манон 70“ в
Allmovie - „Манон 70“ в Rotten Tomatoes
