Преглед на кода на Марк Випсаний Агрипа

{{към пояснение|Агрипа|Агрипа}}
{{Държавник инфо
|име                               = Марк Випсаний Агрипа
|име-оригинал                      = Marcus Vipsanius Agrippa
|портрет                           = Agrippa pushkin museum.jpg
|длъжност                          = [[Консул (Древен Рим)|Консул]] на [[Римската република]]
|мандат_нач                        = [[37 пр.н.е.|37]] – [[36 пр.н.е.]] и [[28 пр.н.е.|28]]
|мандат_край                       = [[27 пр.н.е.]]
|длъжност2                         = [[Консул (Древен Рим)|Консул]] на [[Римската империя]]
|мандат_нач2                       = 27 пр.н.е.
|мандат_край2                      = [[26 пр.н.е.]]
|роден_дата                        = ок. [[63 пр.н.е.]]
|роден_място                       = [[Римска република]]
|починал_дата                      = [[12 пр.н.е.]]
|починал_място                     = [[Кампания]], [[Римска империя]]
|погребан                          =
|националност                      = [[Римска република|римлянин]]
|партия                            = 
|партия2                           =
|подпис                            = M•AGRIPPA•L•F
|съпруг                            = (1) [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]]<br>(2) [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия Марцела]]<br>(3) [[Юлия Стара|Юлия Старша]]
|деца                              = {{collapsible list|{{resize|[[Випсания Агрипина]]<br>[[Випсания (съпруга на Хатерий)|Випсания Атика]]<br>[[Випсания Марцела]]<br>[[Випсания Марцела (съпруга на Лепид)|Випсания Марцела (2)]]<br>[[Гай Цезар]]<br>[[Юлия Младша]]<br>[[Луций Цезар]]<br>[[Агрипина Старша]]<br>[[Агрипа Постум]]}}}}
|родства                           = [[Луций Випсаний Агрипа (конник)|Луций Агрипа]] (баща)<br>[[Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)|Луций Агрипа]] (брат)<br> [[Випсания Пола]] (сестра)
|преданост                         = [[Римска република]]<br> [[Римска империя]]
|род войски                        = [[Римска армия]]
|години на служба                  = [[45 пр.н.е.]] – [[12 пр.н.е.]]
|звание                            = [[Генерал]]<br>[[Адмирал]]
|войсково поделение                =
|командвания                       =
|войни                             = '''[[Гражданска война на Цезар]]'''<br> – [[Битка при Мунда]]<br>'''[[Мутинска война]]'''<br>'''[[Освободителна гражданска война|Война на либераторите]]'''<br> – [[Битка при Филипи]]<br>'''[[Перузинска война]]'''<br>'''[[Сицилианска гражданска война|Сицилианска война]]'''<br> – [[Битка при Миле (36 пр.н.е.)|Битка при Миле]]<br> – [[Битка при Наулох]]<br>'''[[Война между Октавиан и Антоний|Война срещу Антоний]]'''<br> – [[Битка при Акциум]]<br>'''[[Кантабрийска война]]'''<br>'''[[Панонска война]]'''
|отличия                           = 
|портал                            = 
}}
'''Марк Випсаний Агрипа'''{{efn|Агрипа не използва ''[[Римски имена|nomen]]'' ''Випсаний'' през по-голямата част от кариерата си и в официалните надписи, а се нарича просто '''Марк Агрипа''' (Marcus Agrippa) или '''М. Агрипа''' (M. Agrippa), вероятно за да прикрие скромния си произход.{{Hrf|Reinhold|1933|6 – 8}}}} ({{lang|la|Marcus Vipsanius Agrippa}}) е [[древноримски]] държавник и генерал, вторият най-могъщ човек през ранната [[Римска империя]].{{Hrf|Conlin|1997|3}} Избран е за [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[37 пр.н.е.|37]], [[28 пр.н.е.|28]] и [[27 пр.н.е.]] Той е приятел, дясна ръка и най-важният генерал на [[Октавиан Август]]. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценният от които е победата в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]] срещу армиите на [[Марк Антоний]] и [[Клеопатра VII|Клеопатра]].

Марк Агрипа е зет на император Октавиан Август, тъст на император [[Тиберий]], дядо по майчина линия на император [[Калигула]], негова [[Агрипина Младша|внучка]] е съпруга на император [[Клавдий]] и е прадядо по майчина линия на император [[Нерон]].

== Произход и ранни години ==
Агрипа произлиза от богато провинциално семейство,{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/ част 1]}} което не било известно в римския политически живот.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#96 глави 96], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#127 127]}} Роден е между 64 и 62 пр.н.е.,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28.3 кн. 54, глава 28.3]||''Дион Касий посочва датата на смъртта на Агрипа през късния март на 12 пр.н.е''}}{{Hrf|Плиний Стари||loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#46 глава 46]||''посочва, че той умира „на петдесет-петдесет и една години“. Според Плиний, дата на раждането на Агрипа е в периода между март 64 и март 62 пр.н.е.''}}{{hrf|Reinhold|1933|2 – 4}}{{hrf|Roddaz|1984|23 – 26||'' в календар от [[Кипър]] или от [[Сирия]], се посочва месец който е кръстен на Агрипа – започва от 1 ноември, което може да значи, че това е месеца на раждането му''}} мястото на раждането му не е сигурно.{{hrf|Reinhold|1933|9}}{{hrf|Roddaz|1984|23}} Името на баща му вероятно е [[Луций Випсаний Агрипа (конник)|Луций Випсаний Агрипа]].{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Pantheon.html 382 – 386]||''надпис на пантеона в Рим: M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT''}}{{efn| Има '''недоказана''' теория, че Агрипа е незаконен син на Юлий Цезар. Виж: Wright, "Marcus Agrippa: Organizer of Victory".{{Hrf |Wright|1937 |9 – 11}}}} Има по-възрастен брат, който също се казва [[Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)|Луций Випсаний Агрипа]] и сестра на име [[Випсания Пола]].{{Hrf|Powell|2015|3}} Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в младежките си години стават близки приятели.{{hrf|Roddaz|1984|32 – 33}}{{hrf|Cosme|2005|15}}{{Hrf|Wright|1937|7 и 9}} Въпреки че Агрипа се асоциира със семейството на [[Юлий Цезар]], неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в [[Гражданска война на Цезар|гражданската война през 40-те години пр.н.е.]], като се сражава под командването на [[Катон Млади|Катон]], биейки се срещу Цезар в [[Африка]]. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.{{hrf|Cosme|2005|15}}{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 7}}

Не е известно дали Агрипа е воювал срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46 – 45 пр.н.е. срещу [[Гней Помпей (младши)|Гней Помпей Младши]], с кулминация [[битка при Мунда|битката при Мунда]].{{hrf|Reinhold|1933|13 – 14}}{{hrf|Roddaz|1984|34 – 35}} Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в [[Аполония Илирийска|Аполония]] с [[Егейска Македония|македонските]] [[легион]]и.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#94.12 глава 94.12]}}{{hrf|Cosme|2005|18}} По това време Агрипа и Октавиан се срещат с [[Астрология|астрологът]] Теоген, който предсказва блестяща кариера на Агрипа, преди да се поклони пред изключителната съдба на Октавиан.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#94.12 глава 94.12]}}{{hrf|Cosme|2005|18 – 19}}

На шестия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за [[Юлий Цезар#Убийство|покушението]] над Цезар.{{hrf|Cosme|2005|19}} Агрипа и другия му приятел генерала [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]], съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.{{Hrf|Reinhold|1933|15}} Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия придружен от двамата си приятели и малка свита.{{Hrf|Reinhold|1933|15}}{{hrf|Cosme|2005|20}} Възможно е съветът на Агрипа и Руф да не продиктуван единствено от младежката им нетърпеливост и плам, но и от политическите им амбиции, като двамата искат да се възползват от ситуацията за да се издигнат в йерархията за сметка на аристократите участващи в убийството на Цезар.{{hrf|Roddaz|1984|36 – 37}}{{hrf|Cosme|2005|21}}

== Втори триумвират ==
След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#59.5 глава 59.5]}}{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глави 16 – 17}} Агрипа и Руф не са пасивни наблюдатели, те подтикват приятеля си да пренебрегне съвета на майчиното си семейство{{efn|Майката на Октавиан [[Ация Балба Цезония]] и вторият ѝ съпруг [[Луций Марций Филип (консул 56 пр.н.е.)|Луций Марций Филип]] съветват Октавиан да се откаже от осиновяването и наследството оставено от мъртвият диктатор и да не се изправя срещу Антоний.{{Hrf|Wright|1937|22}}}} и да приеме наследството оставено от Цезар.{{Hrf|Cosme|2005|21 – 22}} Агрипа придружава Октавиан в Рим, когато той отива да поиска тържествено наследството на Цезар от магистратите отговарящи за изпълнението на завещанието на убитият диктатор.{{Hrf|Cosme|2005|33}} Октавиан получава три четвърти от състоянието на Цезар, което Антоний отказва да му даде, както и фамилното му име.{{Hrf|Cosme|2005|22}} Октавиан приема името ''Цезар'', въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период.

[[Марк Антоний|Антоний]], който е консул, успява въпреки атмосферата на напрежение, да постигне компромис със заговорниците, които участват в убийството на Цезар. Първоначално това е голям успех за него, като по този начин успява да успокои ветераните, да помири Сената и да се прояви в очите на заговорниците като техен защитник и гарант за гражданският мир.{{Hrf|Powell|2015|21}}{{Hrf|Инар|2000|827}} Пристигането на Октавиан, който иска да отмъсти на убийците на Цезар,{{Hrf|Wright|1937|29}} поставя Антоний в сложна ситуация: въпреки че забавя признаването на Октавиан за наследник на Цезар,{{Hrf|Инар|2000|833}}{{Hrf|Wright|1937|23}} сега трябва да изясни политическата си позиция, тъй като има опасност да изгуби поддръжниците си, които симпатизират на Октавиан.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/45*.html#11 кн. 45, глава 11]}}{{hrf|Syme|1939|118}} Също така Антоний се опитва да си осигури управлението [[Цизалпийска Галия]] за следващата година, която в момента е управлявана от [[Децим Брут]].{{Hrf|Cosme|2005|36}}

В Сената Антоний има множество врагове, а техният водач [[Цицерон]], който вижда в лицето на Октавиан по-малкото зло държи пламенни речи срещу него.{{Hrf|Powell|2015|26}} Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в [[Кампания]]. Агрипа вероятно е сред преговарящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 30}}{{Hrf|Reinhold|1933|16||''има спекулации, но няма преки доказателства за това''}} При тези преговори изглежда Октавиан за пръв път е придружен от [[Гай Цилний Меценат|Меценат]], чиито умения на дипломат, допълват военните умения на Агрипа.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 30}}{{Hrf|Wright|1937|27}}{{hrf|Syme|1939|131}} През ноември 44 пр.н.е. Марк Антоний напуска Рим в посока Северна Италия, Брут отказва да отстъпи командването на Цизалпийска Галия и окупира Мутина,{{Hrf|Powell|2015|28}} след което е обсаден от Антоний.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#10 глава 10]}}

=== Мутинска война ===
{{основна|Битка при Форум Галорум|Мутинска война}}
Сената праща двамата новоизбрани [[консул]]и [[Гай Вибий Панза Цетрониан|Панза]], [[Авъл Хирций|Хирций]] и Октавиан, който получава пълномощията на [[пропретор]]{{hrf|Syme|1939|167}} на север да се притичат на помощ на Брут.{{Hrf|Powell|2015|28}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#51 кн. 3, глава 51]}} Не се знае какви длъжности са заемали Агрипа и Руф, но вероятно са били втори по ранг в армията на Октавиан.{{Hrf|Wright|1937|29}} Тъй като Хирций е консул, два от легионите на Октавиан минават под негово командване.{{Hrf|Wright|1937|29}} Антоний оставя брат си да обсажда Мутина и потегля да пресрещне консулите. При Форум Галорум успява да направи засада на Панза, който пътува с армията си да се присъедини към Хирций и Октавиан. В последващата [[Битка при Форум Галорум|битка]] войските на Антоний побеждават, а Панза е смъртно ранен.{{Hrf|Powell|2015|29}}{{hrf|Syme|1939|174}} Антоний няма време за празнуване, тъй като пристигналите войски на Хирций успяват да го хванат неподготвен. Войниците на Антоний се бият храбро, но в крайна сметка след като търпи тежки загуби решава да отстъпи към Мутина.{{hrf|Syme|1939|174}} Октавиан през това време защитава лагерът на сенатските войски в близост до града.{{hrf|Syme|1939|174}}

При Мутина Антоний решава да не влиза в директна битка с армиите на Хирций и Октавиан, а тактиката му е да ги тормози с кавалерията си, докато чака изтощеният от глад Брут да се предаде.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Сенатските армии се насочват към част от обсадата, която е по-слаба поради характеристиките на терена. Антоний първоначално се опитва да избегне всеобща битка и да отговори на предизвикателството само с кавалерията си, но когато кавалерийските части на врага оказват съпротива, за да предпази обсадните си линии от разрушаване, нарежда на два от своите легиони да спрат настъплението на легионите на Хирций и Октавиан.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Започва ожесточена битка. Марк Антоний прехвърля допълнителни сили, за да посрещне атаката. Според Апиан силите на Антоний се оказват затруднени поради бавното пристигане на подкрепления от легионите, които са разположени далеч от района, където се водят най-важните сблъсъци.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Превъзхождана по численост армията на Антоний търпи загуба и е принудена да бяга към [[Нарбонска Галия]], където да се обединят със силите на [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]] и [[Луций Мунаций Планк|други генерали]] лоялни на Цезар.{{Hrf|Powell|2015|29}}{{hrf|Syme|1939|174}} В тази битка е убит консулът Хирций.{{hrf|Syme|1939|174}}

=== Издигане към властта ===
След загубата му, в Рим обявяват Антоний и поддръжниците му за врагове на държавата. Цицерон се хвали в Сената, че цезарианците са на изчезване и не могат да се сравняват с патриотичните републиканци.{{hrf|Syme|1939|174}} Със славната победа на републиканската армия и с [[Източни провинции|Източните провинции]] в ръцете на [[Гай Касий Лонгин|Касий]] и [[Марк Юний Брут|Брут]], изглежда републиката печели по всички фронтове. Цицерон и неговите сподвижници обаче не са преценили добре, нито военния ресурс на Антоний, нито политическата зрялост на Октавиан, което ще им коства много.{{hrf|Syme|1939|175}} Скоро става ясно, че Цицерон не е в състояние да контролира Октавиан, който се насочва с победоносните си войски към Рим и заставя Сената да го назначи за консул.{{Hrf|Powell|2015|30}} За да избегне гражданска война, през 43 пр.н.е. в [[Болония|Бонония]] Октавиан сключва пакт с Антоний и Лепид, известен като [[Втори триумвират]].{{Hrf|Wright|1937|32}}{{hrf|Syme|1939|188}} През цялото това време Агрипа е негов доверен приятел, генерал и съветник.{{Hrf|Reinhold|1933|15}}

Октавиан и неговия колега консул [[Квинт Педий Балб]] уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#69.5 глава 69.5]}}{{Hrf|Плутарх|1918|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Brutus*.html#27.4 глава 27.4]}} Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на [[трибун|народен трибун]], което му гарнира място в [[Сенат]]а.{{Hrf|Сервий Хонорат||loc= кн. 8, ред 682||''споменато от Мавър Сервий Хонорат и от Вергилий, но е необходимо условие за заемане поста на градски претор през 40 пр.н.е.''}}{{Hrf|Roddaz|1984|41||''посочва датата – 43 пр.н.е''}}

Една от първите задачи на триумвирата е да се справят с убийците на Цезар, но има проблем – държавната хазна е празна. По подобие на [[Луций Корнелий Сула|Сула]] триумвирите въвеждат [[Проскрипция|проскрипции]], по този начин не само ще се напълни държавната хазна, но ще бъдат избити и враговете им. Цицерон е измежду първите убити, главата му е изпратена като подарък на [[Фулвия]].{{Hrf|Wright|1937|34}}{{efn|Цицерон, често нападал Антоний в речите си. След като получила главата, Фулвия започнала да дупчи с шило езикът на мъртвият Цицерон в знак на отмъщение срещу „острият език“ на оратора.{{Hrf|Wright|1937|34}}}} Кланетата продължават няколко седмици, като са убити около триста сенатора и две хиляди [[конник]]a.{{Hrf|Wright|1937|34}}{{efn|Древноримските историци дават различни цифри за избитите по време на проскрипциите. Ливий, Апиан и Плутарх посочват между 120 и 300 сенатора и до 2000 конника.{{hrf|Syme|1939|191}}}} Имуществото на проскрибираните се разпределя между триумвирата и техните поддръжници или е пуснато за продажба.{{hrf|Syme|1939|194 – 195}} На легионерите се обещава, че след края на войната срещу „[[Юлий Цезар#Убийство|освободителите]]“ между тях ще бъде разпределена земя в богатите региони на републиката.{{Hrf|Wright|1937|35}}{{hrf|Syme|1939|196}} Агрипа не взима участие в чистките, единствената известна информация за него през този ужасяващ период е, че успява да спаси проскрибиран, след като се застъпва за него пред Октавиан.{{Hrf|Wright|1937|35}}

=== Перузинска война ===
{{основна|Перузинска война}}
[[Файл:Mvt troupes Perouse -41.png|мини|дясно|Маневрите на Агрипа и Руф по времето на Перузинската война]]
През 42 пр.н.е. Агрипа участва в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]]{{Hrf|Плиний Стари||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#148 глава 148]}}{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} и вероятно заедно с Руф командват част от армията, като се има предвид, че Октавиан е сериозно болен през тази кампания.{{Hrf|Wright|1937|36}} След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на [[Луций Антоний]] и [[Фулвия|Фулвия Антония]] (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. [[Перузинска война]]. Луций и Фулвия се опитват да установят тяхното семейство на власт, като пречат на Октавиан да разпредели земя за победоносните си ветерани от Филипи.{{hrf|Reinhold|April 1933|180}}

Октавиан е отблъснат [[Норча|Нурсия]] и започва обсада на град [[Сентинум]]. Луций, който е в [[Пренесте]] потегля към Рим и побеждава Лепид, който защитва града.{{hrf|Reinhold|April 1933|180}}{{hrf|Syme|1939|209}} Научавайки за това Октавиан потегля по [[Виа Фламиния]] към Рим изпращайки инструкции на [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]], който пътува с шест легиона през [[Умбрия]] да продължи с обсадата на Сентинум.{{hrf|Reinhold|1933|17}} С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – [[Квинт Фуфий Кален]], [[Публий Вентидий Бас|Вентидий Бас]] и [[Гай Азиний Полион|Азиний Полион]] в Галия.{{hrf|Reinhold|1933|17}} Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.{{hrf|Reinhold|1933|17}}

Първият ход на Агрипа е да превземе [[Сутри]]ум – важен град за Луций Антоний намиращ се на [[Виа Касия]].{{hrf|Reinhold|1933|18}} Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия{{hrf|Roddaz|1984|50}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#13 кн. 48, глава 13]}} да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.{{hrf|Reinhold|1933|18}} Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.{{hrf|Reinhold|1933|18}} Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#32 кн. 5, глава 32]}}

Октавиан, подобно на [[Юлий Цезар|Цезар]] [[Битка при Алезия|при Алезия]], обгражда Перузия с укрепления, за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.{{hrf|Reinhold|1933|17}}{{hrf|Cosme|2005|63}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#32 кн. 5, глави 32 – 33]}} Вентидий Бас, Азиний Полион и [[Луций Мунаций Планк|Мунаций Планк]] с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.{{hrf|Cosme|2005|63 – 64}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#35 кн. 5, глава 35]}} Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|16}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#35 кн. 5, глави 35 – 38]}} През този период Квинт Руф е главният генерал на Октавиан.{{hrf|Reinhold|1933|17 – 20}}

=== Градски претор ===
След Перузинската война Октавиан заминава за Галия и оставя Агрипа като [[претор|градски претор]]{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} в Рим със задача да защитава Италия от [[Секст Помпей]] (син на [[Помпей Велики]]). Бившия адмирал на морските сили на Рим и враг на триумвирата окупира Сицилия и създава пиратска държава, присъединявайки към себе си [[Корсика]], [[Сардиния]], [[Сицилия]] и [[Пелопонес]], като по този начин блокира снабдяването на Рим със стоки.{{hrf|Скрицкий|2003|18}} През месец юли 40 пр.н.е. докато Агрипа се занимава с организирането на ''Ludi Apollinares''{{efn|Ежегодни тържествени игри в чест на бог [[Аполон]], организирането им е част от служебните задължения на градските претори.}} Секст започва нахлуване в Южна Италия. Агрипа напредва за да го пресрещне принуждавайки го да отстъпи.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#20 кн. 48, глава 20]}}{{hrf|Reinhold|1933|22}}

Въпреки това триумвиратът се оказва нестабилен и през месец август 40 пр.н.е. и Секст и Марк Антоний нападат Италия (но не като съюзници). Агрипа успешно успява да си върне [[Сипонто]] от Антоний, което помага да се сложи край на конфликта.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#28 кн. 48, глава 28]}}{{hrf|Reinhold|1933|23}} Агрипа е един от посредниците, чрез които Антоний и Октавиан се споразумяват за нов мир.{{hrf|Reinhold|1933|23}} По време на преговорите Октавиан научава, че Квинт Руф е имал намерение да го предаде в полза на Антоний, което довежда до преследването на Руф и смъртта му.{{hrf|Cosme|2005|68}}{{efn|Не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие.}} След смъртта на Руф, Агрипа става главният генерал на Октавиан.{{hrf|Reinhold|1933|23 – 24}}

Триумвирите избират консулите за 39 пр.н.е. [[Гай Калвизий Сабин (консул 39 пр.н.е.)|Гай Калвизий Сабин]] и [[Луций Марций Цензорин (консул 39 пр.н.е.)|Луций Марций Цензорин]]. Те са единствените сенатори, които се опитват да защитят Цезар на 15 март 44 пр.н.е.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 26}}{{hrf|Syme|1989|33}} Издигането им за консули от триумвирата се счита за признание за тяхната лоялност.{{hrf|Syme|1989|33}} За да се скрепи съюзът Антоний се жени за [[Октавия Младша]] – сестра на Октавиан.{{Hrf|Инар|2000|865}}{{efn|[[Фулвия]], третата съпруга на Антоний умира малко преди това в [[Гърция]].}} Помирението между триумвирите се празнува в цялата държава, като гражданите се надяват републиката да влезе в нова ера на мир.{{Hrf|Инар|2000|865}}

=== Управител на Галия ===
През 39 или 38 пр.н.е. Октавиан назначава Агрипа за управител на [[Трансалпийска Галия]],{{hrf|Cosme|2005|68}} на мястото на [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]]. Заради [[Гражданска война на Цезар|сътресенията в Римската република]] последвали след [[Галски войни|галските войни]], на Галия се обръща твърде малко внимание, което води до бунт на [[аквитани]]те – племена, които населявали земите на днешна [[Франция|Югозападна Франция]]. До края на 38 пр.н.е. Агрипа успява да сложи край на бунта.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|25}}

Агрипа става вторият римски военачалник след Цезар, който пресича река [[Рейн]].{{hrf|Reinhold|1933|25 – 29}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#49 кн. 48, глава 49]}} Той провежда кампания срещу [[свеби]]те, [[Германи|германско племе]], което се слави като изключително агресивно.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} След успешната кампания преселва племето [[уби]] на западния бряг на река Рейн и основава селището ''[[Кьолн|Ara Ubiorum]]''.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Агрипа строи и няколко нови пътя – един от [[Лугдунум]] до [[Аквитания]], един до Горен Рейн в североизточните части на провинцията и един от [[Лангър]] (столица на племето [[лингони]]) в северна посока, където пътя се разделя на две: на северозапад до [[Реймс]] и на север до [[Трир]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Намерени италиански [[Амфора|амфори]] за вино в градовете свързвани от тези пътища, показва, че освен за преминаване на римските легиони, пътищата са се използвали и за търговия.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Строежа на нова инфраструктура и победите на Агрипа, особено срещу аквитаните, имат голям принос за укрепването на властта на Октавиан.

През този период, или малко след това, Агрипа сключва брак с [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]], дъщеря на [[Тит Помпоний Атик]] – близък приятел на [[Цицерон]].{{hrf|Reinhold|1933|35 – 37}} Този брак е уреден от [[Марк Антоний]].{{Hrf|Непот|1886|loc= [https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm#Atticus Тит Помпоний Атик, глава XII]}} Освен че съпругата му е с благородно потекло, бракът има и финансова страна, бащата на Атика е човек от [[Конник|конническото съсловие]] и е изключително богат.

=== Консул ===
През 37 пр.н.е. Агрипа е повикан от Октавиан да се завърне в Рим за да стане за пръв път [[Консул (Древен Рим)|консул]],{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27}} въпреки че е далеч по-млад от минималните 43 години, които се изискват за поста. Завръщането му е продиктувано и заради това, че Октавиан е претърпял няколко много сериозни военноморски загуби от Секст Помпей и се нуждаел от своя приятел да осигури бъдещата стратегия.{{hrf|Cosme|2005|76}} Агрипа се отказва от полагащия му се [[триумф]] за подвизите му в Галия, тъй като смятал, че е неуместно да празнува докато приятелят му се намира в толкова трудна ситуация.{{hrf|Reinhold|1933|25 – 29}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#49 кн. 48, глава 49]}}{{hrf|Cosme|2005|77}} Той не губи време и се заема с подготовка за противодействие на пиратите.{{hrf|Cosme|2005|77}}

=== Война срещу Секст Помпей ===
{{основна|Сицилианска гражданска война|Битка при Миле (36 пр.н.е.)|Битка при Наулох}}
[[Файл: Agrippa Neptunus coin.jpg|мини|Монета на Агрипа и бог [[Нептун (митология)|Нептун]]]]
Първата задача на Агрипа е да построи сигурно и безопасно пристанище за своя флот. За тази цел съединява [[Лукринско езеро|Лукринското езеро]] и езерото [[Аверно]] с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достигало до морето.{{hrf|Cosme|2005|77}}{{hrf|Reinhold|1933|29 – 32}} Новият пристанищен комплекс е кръстен „[[Порт Юлий]]“ в чест на Октавиан.{{hrf|Cosme|2005|77}}{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#16 глава 16.1]}} Пристанището се свързвало с два тунела с колонията [[Куме]],{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} по този начин Агрипа е в състояние да превозва провизии без риск за сигурността им.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} Агрипа освобождава около 20 000 роби, на които е позволено да служат като моряци.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27}}{{hrf|Cosme|2005|78}} Новосъздаденото пристанище му позволява да тренира новите попълнения и да строи нови кораби без да се притеснява от пиратски нападения.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} Генерала е отговорен и за технологичните подобрения, включващи по-големи кораби и подобрена форма на абордажна кука – [[харпакс]],{{Hrf|Апиан|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#106 кн. 5, глави 106], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#118 118 – 119]}}{{hrf|Reinhold|1933|33 – 35}}{{hrf|Cosme|2005|80}} собствено изобретение състоящо се от дървена греда дълга около 2,2 m. обкована с железни ленти. От двете си страни гредата имала дебели метални пръстени. На единия пръстен била прикрепена остра желязна кука, а на другия пръстен били закачени множество здрави въжета, които се свързвали с [[Балиста (оръжие)|изстрелваща машина]]. Харпаксът се изстрелвал към близкия борд на вражеският кораб в който се захващал, след което корабът е издърпван с лебедка и взиман на абордаж от римските войници. Ако куката се е закачила на далечния борд, вражеският съд дори е можел да бъде преобърнат. Също така устройството е можело да унищожи и такелажа на противникови кораб.{{hrf|Скрицкий|2003|19}}

През 36 пр.н.е. армиите на триумвирата започват тристранна атака срещу Секст Помпей, който контролира [[Сицилия]].{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} Октавиан атакува от север, сили под командването на лейтенанта му [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Статилий Тавър]] атакуват от изток, Лепид трябвало да атакува от запад.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} По това време се разразява буря, която нанася тежки щети на флота на Октавиан. Само Лепид успява да достигне Сицилия и обсажда един от лейтенантите на Помпей на име [[Луций Плиний Руф|Плиний Руф]] в [[Марсала|Лилибей]].{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} След провала на първата атака, Агрипа поема командването и нанася поражение на Попмей в [[Битка при Миле (36 пр.н.е.)|битка при Миле]].{{hrf|Cosme|2005|80 – 81}}{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} По-късно Агрипа печели решителната [[битка при Наулох]] с която се слага край на съпротивата на Секст Помпей. Срещу 300 римски кораба се сражават 300 съда пиратска флотилия, от които само 17 успяват да се спасят.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} Самият Секст Помпей бяга в Мала Азия, където по-късно е убит от хора на Антоний,{{hrf|Скрицкий|2003|19}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#18 кн. 49, глава 18]}} а част от силите му се присъединяват към Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} Плиний Руф, който командва осем легиона се насочва на изток към [[Месина|Месана]] следван от Лепид. Агрипа и Лепид достигат до града едновременно. Агрипа настоява силите им да изчакат Октавиан преди да предприемат някакво действие,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} но Лепид не се съобразява с искането му и започва преговори с Плиний Руф. След като силите на бившия лейтенант на Помпей се присъединяват към Лепид, под негов контрол са около 22 легиона.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}}

[[Файл: Augustus & Agrippa4.jpg|мини|[[Денарий]] на Агрипа с морска корона и Август с [[гражданска корона]]]]
[[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Лепид]] не е командвал по-голяма армия от години. Вероятно това е и причината да се възползва от силата на легионите си и да поиска контрола над цяла Сицилия,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и управлението на контролираната от него провинция [[Африка (римска провинция)|Африка]] за [[Нарбонска Галия]], [[Далечна Испания|Далечна]] и [[Близка Испания]], които са под контрола на Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Тези искания на Лепид, дават основание на Октавиан да обвини колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата [[Понтифекс максимус]], но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Самият Агрипа е награден за победата си над пиратите с морска корона, декорирана с корабни бордове ({{lang|la|corona navalis}}), изобразяван по-късно с нея на монети. По този повод историците отбелязват: „Това беше украшение недавано на никой преди или след това“.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#14.3 кн. 49, глава 14.3]}}{{Hrf|Ливий||loc= [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0150%3Abook%3D129 кн. 129]}}

С края на тази война Октавиан ефективно премахва опасността от Секст Помпей и конкуренцията на Емилий Лепид,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} но не всичко в [[Римска република|републиката]] е уредено. След години борбата за власт между Антоний и Октавиан ще прерасне в т.нар. [[Война между Октавиан и Антоний|последна война на Римската република]], в която Агрипа има решаваща роля.{{hrf|Reinhold|1933|57 – 58}}

=== Военни кампании през 35 – 34 пр.н.е. ===
През лятото на 35 пр.н.e. Агрипа заминава с Октавиан за [[Динарски планини|Динарските Алпи]] в Западните Балкани. По пътя подчиняват част от [[яподи]]те. След това Октавиан [[Илирийска война|умиротворява бреговете на Далмация]].{{hrf|Roddaz|1984|140 – 145}}{{hrf|Cosme|2005|93}}

Октавиан, който понякога ръководи лично армиите и участва в битките в [[Далмация (римска провинция)|Далмация]] близо до Италия се проявява не само като защитник на полуострова, но и се показва като военен.{{hrf|Cosme|2005|93 – 94}} Агрипа и [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Сталий Тавър]], които участват във военните кампании на Октавиан стоят настрани за да му оставят цялата слава и да не засенчват новият господар на Западът, като същевременно му осигуряват навременна и точна помощ.{{hrf|Roddaz|1984|140 – 145}}{{hrf|Cosme|2005|93}}

Начело на флота Агрипа ръководи първите операции от втората кампания в Далмация през 34 г. пр. н. е., защитавайки римските колонии срещу [[далмати]]те. Няколко негови морски и сухопътни успеха, правят възможно възстановяването на римски военни щандарти загубени от [[Авъл Габиний]] през 47 пр.н.е.{{Hrf|Инар|2000|893}} Агрипа се завръща в Рим през есента на 34 пр.н.е.{{hrf|Reinhold|1933|45 – 47}}

За първи път в историята на Рим флотът не е демобилизиран след битките, а запазен, поддържан и използван повторно в следващите военни кампании, по специално за тези кампании водени в Далмация.{{hrf|Cosme|2005|104}} Октавиан обогатява флотът с кораби наречени [[Либурна|либурни]], доставени от далматите и [[илири]]те, кораби които ще изиграят ключова роля при [[Битка при Акциум|Акциум]].{{hrf|Cosme|2005|93}}{{hrf|Roddaz|1984|168}}

=== Публична дейност ===
[[Файл:Relief Agrippa fontana di Trevi Roma.jpg|мини|дясно|Агрипа одобрява проекта за построяването на Аква Вирго, релеф на [[Фонтан ди Треви]]]]
След завръщането си от военните кампании, през 33 пр.н.е. Агрипа е назначен за [[едил]]. Една от първите мерки на Агрипа е да изгони гадателите, магьосниците и шарлатаните, често идващи от Изток, те са обвинявани, че подкопават основите на традиционната римска религия и представляват „[[пета колона]]“, подкрепяща интересите на Марк Антоний, като предсказват бъдещата му победа в зората на последната гражданска война на Римската република.{{Hrf|Инар|2000|896}}

Водоснабдителната система е остаряла и занемарена, тъй като преди неговото назначение за едил поддръжката ѝ е пренебрегвана заради граждански войни в републиката. Агрипа създава екип от над 200 роби за поддръжка на акведуктите, резервоарите и фонтаните. Този екип му помага при обновяването и изграждането на акведуктите в Рим до смъртта му, след което преминава под управлението на императорът.{{hrf|Cosme|2005|210}}{{hrf|Roddaz|1984|148 – 152}}{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#2.98 кн. 2, глава 98]}} Агрипа осигурява на града много точки за доставка на вода, което позволява почти всяка къща да има резервоар, тръба или чешма.{{Hrf|Инар|2000|896 – 897}} Започва реставрацията и строежа на много сгради и акведукти – [[Аква Юлия]]{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Julia.html 23 – 24]}} и ремонта на [[Аква Марция]], един от главните водопроводи на Рим.{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Marcia.html 24 – 27]}}{{Hrf|Rehak|2009|31}}

Започва ремонти на пътищата и подобрения на инфраструктурата на града. Разширява и почиства градската канализация ([[Клоака Максима|Cloaca Maxima]]),{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} издига [[терми|бани]], цветни градини и статуи, покровителства публичните изложби на произведения на изкуството.{{Hrf|Инар|2000|896 – 897}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#42 кн. 49, глави 42 – 43]}} Тези ремонти на Агрипа са придружени с пищни обществени тържества при които се раздават олио и сол, осигуряват се безплатни бръснари, при [[Циркус Максимус]] се оставят всякакви предмети и стоки, като се разрешава гражданите да грабят без пари. Това е действие за съблазняване и мобилизиране на римския [[Плебеи|плебс]] в полза на Октавиан.{{Hrf|Инар|2000|897}}

През 32 пр.н.е. [[Тит Помпоний Атик|Атик]], свекърът на Агрипа, който страда от тежко заболяване, събира приятелите си, включително неговия биограф [[Корнелий Непот]] и Агрипа, за да ги уведоми, че ще се остави болестта да го победи. Той умира на 31 март и погребението му по негова молба е скромно.{{Hrf|Непот|1886|loc= [https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm#Atticus Тит Помпоний Атик, глави XXI – XXII]}} След смъртта му Агрипа вероятно наследява част от огромното състояние на Атик.{{hrf|Cosme|2005|154}}

Назначението му за едил е необичайно, тъй като Агрипа е бивш консул, а в едно нормално развитие на кариерата ([[cursus honorum]]), бивши консули никога не са заемали по-нисшия пост едил. Това назначение показва, че Октавиан имал нужда от доверен и способен човек, който да се заеме с належащите проблеми на града.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}}

== Война срещу Марк Антоний ==
{{основна|Война между Октавиан и Антоний|Битка при Акциум}}
[[Файл:Actium battle map-bg2.png|мини|Разположение на силите при Акциум]]
През 32 пр.н.е. започва война между Октавиан и Антоний, което принуждава Агрипа да се завърне към военните си функции. Армията на Марк Антоний и Клеопатра наброява: 100 хиляди войници пехота, 12 хиляди конници и 370 кораба, с която те се насочват към Италия. Агрипа събира флота и превзема стратегически важният град [[Метони (Месения)|Метони]] в [[Месения]] разположен на югозапад от [[Пелопонес]], после се отправя на север и превзема [[Корфу|Коркира]]. След това Октавиан идва със силите си в Коркира и създава военноморска база.{{Hrf|Орозий|1889|loc=[http://www.attalus.org/latin/orosius6B.html#19 глава 19.6 – 7]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#11 кн. 50, глави 11.1 – 12.3]}}{{hrf|Reinhold|1933|53 – 54}} Антоний изтегля корабите и войниците си към Акциум, където Октавиан се отправя да го срещне. Междувременно Агрипа побеждава [[Квинт Насидий]], един от командирите на Антоний в морска битка при [[Патра]].{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#13.5 кн. 50, глава 13.5]}} Дион Касий разказва, че когато Агрипа се отправил да се присъедини към силите на Октавиан близо до Акциум налетял случайно на [[Гай Созий]] един от лейтенантите на Антоний, който провеждал изненадваща атака срещу [[Луций Тарий Руф|Луций Тарий]] – поддръжник на Октавиан.{{Hrf|Kuntz Gilliam|1965|179}}{{hrf|Broughton|1952|422 – 423}} Неочакваното пристигане на Агрипа обръща битката в полза на Тарий.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#84.2 глава 84.2]||''Агрипа... преди последния конфликт победи два пъти флотата на врага''}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#14 кн. 50, глава 14.1 – 2]||''Дион Касий допуска грешка с твърдението си, че Созий е убит, тъй като той всъщност се сражава и оцелява в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]]''}}{{Hrf|Reinhold|1933|14 и 54}}

Според [[Дион Касий]], когато наближила решителната битка Октавиан получил информация, че Антоний и Клеопатра ще се опитат да пробият блокадата и да избягат. Отначало Октавиан мислил да пропуснат командните им кораби да преминат, изтъквайки, че те ще могат да ги достигнат със своите леки съдове, а останалите вражески кораби щели да се предадат, когато видят малодушието на бягащите Антоний и Клеопатра. Агрипа възразява, че въпреки по-големите си размери корабите на Антоний могат да се движат по-бързо от тези на Октавиан, ако опънат платната си, а и сега имали прекрасна възможност за битка, защото флота на Антоний бил ударен от буря. Октавиан решава да последва съвета на приятеля си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#31 кн. 50, глава 31.1 – 3]}}

На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний и Клеопатра със 170 кораба и 22 хиляди добре въоръжени войника решават да пробият морската блокада на Агрипа.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Флотът на Антоний се състои от тежки и неповратливи [[триера|триреми]], в същото време флотът на Агрипа бил организиран съвсем различно от времето, когато водил война със Секст Помпей. Основно се състоял от леки и бързоходни кораби ([[Либурна|либурни]] и [[Бирема|биреми]]), подобни на корабите използвани от пиратите.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Агрипа снабдил корабите си с допълнителна броня против тарани, също така с метателни оръжия и абордажните куки [[харпакс]].{{hrf|Скрицкий|2003|19}}

Бавно подвижните кораби на Антоний не успяват да противодействат на бързите кораби на Агрипа. По-голямата част от флота на Антоний е потопена или се предава, а самите Антоний и Клеопатра с леки кораби успяват да се изтеглят в Египет. Победата при Акциум дава на Октавиан цялата власт над териториите на Рим, тя е възможна благодарение най-вече на Агрипа.{{hrf|Reinhold|1933|57 – 58}}

== Агрипа и император Август ==
=== Завръщане от Акциум и управление на държавата ===
[[Файл: Augustus & Agrippa.jpg|мини|[[Денарий]] на Октавиан Август и Марк Агрипа]]
[[Файл: Augustus & Agrippa2.jpg|мини|Монета на Октавиан с гражданска корона и Агрипа с морска корона. На гърба крокодилът и палмата, символизират превземането на Египет благодарение на военните победи на двамата мъже]]
След победата при Акциум, Октавиан се подготвя за кампания срещу [[Елинистически Египет|Египет]]. Легионите на Антоний присъствали при Акциум се присъединяват към Октавиан. Половината армия е разпусната и се завръща в Италия. Агрипа е изпратен обратно в Рим за да се изправи срещу недоволството на ветераните, които все още не са получили никакви награди. При отсъствието на Октавиан, Агрипа и Меценат управляват временно държавата. Въпреки това, нито един от тях не заема официална длъжност или упражнява никаква магистратура. Престижът на двамата е достатъчен, за да утвърди техния авторитет и власт. И двамата мъже имат право да използват печата на Октавиан и да отварят, четат и променят съдържанието на писмата му до Сената.{{hrf|Cosme|2005|109 – 110}}{{hrf|Roddaz|1984|183 – 185}}

Агрипа изпитва големи трудности да овладее недоволството на ветераните и призовава приятеля си да се намеси. Октавиан решава да отложи кампанията срещу Египет и в средата на зимата се връща в [[Бриндизи]].{{hrf|Cosme|2005|110 – 111}} За по-малко от месец Октавиан успява да успокои недоволството на ветераните, като раздава пари и земя. Необходимата земя се набавя, като поддръжниците на Антоний се изгонват от Рим, а земята им се конфискува. На изгонените, както и на някои от ветераните на Антоний е предложена земя в [[Епир]], [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], [[Тесалия]] и [[Африка (римска провинция)|Африка]].{{hrf|Cosme|2005|111}}

Флотът първоначално е изпратен в „[[Порт Юлий]]“, вероятно с оглед на бъдещите операции на Иберийския полуостров и [[Бретан]], а по-късно е разпределен в [[Мизенум]] на [[Тиренско море]] и в Равена на [[Адриатическо море]]. Агрипа със сигурност играе важна роля по време на това преразпределение на републиканските военноморски сили.{{hrf|Cosme|2005|111}}{{hrf|Roddaz|1984|182}}

След като урежда нещата в Италия, за Октавиан идва времето окончателно да се разправи с Антоний и той се насочва към Египет. През 30 пр.н.е. се провеждат две сражения при Александрия, повечето от войниците на Марк Антоний дезертират и той няма достатъчно сили за да се бори с Октавиан.

Антоний изпада в отчаяние и се самоубива. Скоро след това Клеопатра е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан, които има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Египетската царица приспива бдителността на поставената ѝ охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива. Октавиан убива [[Цезарион]], за да е сигурен, че ще е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний – [[Марк Антоний Антил|Антил]]. Останалите деца на Клеопатра от Антоний са възпитавани от Октавия, заедно с нейните собствени деца от Антоний.

През цялото това време Агрипа и Меценат продължават да управляват Рим и Италия в очакване на завръщането на новия господар на републиката.{{hrf|Roddaz|1984|185}} През 29 пр.н.е. Октавиан се завръща в Италия, където в Рим му е устроен тридневен триумф заради победите му в Илирия, Акциум и Египет.{{hrf|Reinhold|1933|60}} Самият Агрипа получава небесно син [[вексилум]] – знак за изключителни заслуги заради победата си в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]].{{hrf|Reinhold|1933|60}}{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{Hrf|Maxfield|1981|82}} Многобройни алюзии на морските победи на Агрипа се появяват върху монети, статуи и сгради.{{hrf|Reinhold|1933|60}} Агрипа е между [[плебеи]]те, които са издигнати до [[патриций]] от Октавиан по силата на закона ''[[Закон на Сений|Lex Saenia]]'', приет предходната година.{{hrf|Reinhold|1933|61}}

През 29 пр.н.е. кариерата на Агрипа прави нова стъпка. В продължение на повече от десет години от [[Мутинска война|Мутина]], през [[Битка при Филипи|Филипи]], [[Перузинска война|Перузия]], Аквитания,{{efn|През 38 пр.н.е., докато е управител на Галия, Агрипа потушава бунт на [[аквитани]]те, което има голям принос за укрепването на властта на Октавиан.}} [[Сицилийска гражданска война|Сицилия]] и Акциум, Агрипа с военния си гений побеждава един след друг онези, които стоят на пътя на Октавиан. След битката при Акциум, на тридесет и две или три години, той най-накрая може да почива на лаврите си като най-великият генерал на своето време, непобеден по суша или море.{{hrf|Reinhold|1933|63}}{{Hrf|Wright|1937|155}} През следващото десетилетие времето му е заето да помага с организацията и управлението на новата Римска империя. Агрипа вероятно не е политик от калибъра на Октавиан или Меценат, но неговият гений за организация и администрация го прави безценен помощник в задачите, пред които се изправя Октавиан, след като се завръща в Рим през 29 пр.н.е. До този момент Агрипа е първият приятел на Октавиан; сега той става неофициално вторият човек в Римската империя.{{hrf|Reinhold|1933|63}}

==== Строителство на Марсово поле ====
[[Файл:Pantheon ThermesAgrippa SeptaJulia.png|мини|Макет от Итало Джисмонди на строежите на Агрипа на [[Марсово поле]]: [[Септа Юлия]] в горната част, [[Базилика на Нептун|Базиликата на Нептун]] в средата,
в ляво от нея [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]], в дясно от нея [[Терми на Агрипа|баните на Агрипа]]. В долната част са градините на Агрипа с езерото, което се намира в средата на градините]]
През 28 пр.н.е. става за втори път консул и заедно с Октавиан, правят преброяване на населението{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Syme|1939|306}} и прочистват [[Сенат]]а от „недостойните“ сенатори.{{hrf|Syme|1939|306}} През 27 пр.н.е. Агрипа получава трети консулски мандат.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|78}} В същата година Сената присъжда титлата [[император]] на Октавиан Август, която Октавиан приема въпреки съвета на Агрипа. Пълководецът посъветвал своя приятел да не унищожава републиканските порядки.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/52*.html#2 кн. 52, глава 2]}} Агрипа заедно с [[Гай Цилний Меценат|Гай Меценат]] активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на [[принципат]], която продължава чак до така наречената „[[Криза в Римската империя|криза на третия век]]“ и зараждането на формата на [[доминат]]а.

От 27 до 24 пр.н.е. Август е в Испания и командва [[Кантабрийска война|Кантабрийската война]]. През това време Агрипа и Меценат остават в Рим и в отсъствието на императора са начело на държавата.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Cosme|2005|148}} Агрипа започва нови строежи в Рим и продължава работата си от 33 пр.н.е. когато е едил. Той започва проекти на [[Марсово поле]], което е слабо урбанизирано, като дотогава там се извършват военни обучения и граждански дейности.{{hrf|Cosme|2005|152 – 153}} Агрипа преследва три цели: ''допринасяне за благосъстоянието на гражданите''; ''разкрасяване на Рим, чрез издигането на паметници''; ''празнуване славата и величието на Империята и Август''.{{hrf|Cosme|2005|153}}

С краят на гражданските войни, Агрипа е натрупал голямо състояние, след конфискуването на имоти на поставените извън закона привърженици на Марк Антоний, включително земя на Марсово поле и наследство от богатия си тъст Тит Помпоний Атик. Агрипа получава и много имоти в Сицилия след победата си над Секст Помпей, както и имоти в Египет, след смъртта на Антоний и Клеопатра.{{hrf|Cosme|2005|153 – 155}}{{hrf|Roddaz|1984|234 – 244}} Освен това той притежава много мини и фабрики, което улеснява проектите му, както и изобилие от работна сила и висококвалифицирани хора между робите си и освободените си роби. В антуража му има и много архитекти, инженери и строители, включително [[Луций Кокцей Ауктус|Ауктус]] и [[Витрувий]].{{hrf|Cosme|2005|154}}{{hrf|Roddaz|1984|244 – 252}}

Като начало Агрипа се впуска в завършването на проектите на Юлий Цезар, като заменя дървената ограда около мястото на [[Септа Юлия]], в която се помещават събранията на [[Комиция|комициите]] с мраморни стени и портик. Проекта е завършен с изграждането на правоъгълна сграда с [[колонада]] и украсена с много скулптури. Сграда която се превръща в предпочитано място за посещение от римляните.{{hrf|Cosme|2005|154 – 155}}{{hrf|Roddaz|1984|256 – 260}} Също така строи безплатни [[Терми на Агрипа|обществени бани]],{{hrf|Cosme|2005|155}}{{hrf|Roddaz|1984|278 – 291}} a на Марсово поле изгражда езеро.{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#1.22 кн. 1, глава 22]}} Водоснабдяването за двете се осигурява от построяването на нов акведукт – [[Аква Вирго]], който ще бъде завършен през 19 пр.н.е.{{Hrf|Платнър|1929|[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Thermae_Agrippae.html 518 – 520]}}{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#1.10 кн. 1, глава 10]}}

В памет на битката при Акциум, Агрипа построява сградата, която служи като „[[Пантеон]]“ до унищожаването ѝ през 80 г. Император [[Адриан (император)|Адриан]] използва модела на Агрипа за своя собствен [[Пантеон (Рим)|Пантеон]], който все още може да се види в Рим. Недалеч от сградата на Пантеона построява [[Базилика на Нептун|Базиликата на Нептун]] в чест на победите над Секст Помпей и Марк Антоний.{{hrf|Cosme|2005|156}}{{hrf|Roddaz|1984|265 – 278}}

Домът на Агрипа на хълма [[Палатин]], който преди това е собственост на Марк Антоний е унищожен от пожар през 26 или 25 пр.н.е., след което Агрипа е поканен да живее в императорската резиденция.{{hrf|Cosme|2005|153}}

В този период Агрипа организира и брачната церемония между [[Марк Клавдий Марцел (Юлиево-Клавдиева династия)|Марк Клавдий Марцел]] и дъщерята на Август, [[Юлия Стара|Юлия]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Cosme|2005|157 – 158}}

Императора жени Агрипа за своята племенница [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия]],{{efn|Съдбата на първата съпруга на Агрипа не е известна.}} като по този начин Агрипа става възможен наследник на Октавиан.{{Hrf|Плутарх|1920|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#87.2 глава 87.2]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/53*.html кн. 53, глава 1]}} През 24 или 23 пр.н.е. след завръщането си от Испания, Октавиан заболява тежко и очаквайки най-лошото в присъствието на най-изявените магистрати, [[Конник (Древен Рим)|конници]] и сенатори предава на своя съконсул, известният републиканец и противник на монархическото управление [[Гней Калпурний Пизон (консул 23 пр.н.е.)| Калпурний Пизон]] всички официални, военни документи и отчета за публичните финанси. По този начин декларира намерението си Пизон, като консул, да поеме функционирането на държавата за продължителността на консулството си. Въпреки това Октавиан дава пръстена си с императорския печат на Агрипа като показва, че генералът ще го наследи в случай на неговата смърт.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/53*.html#30 кн. 53, глава 30]}}

=== Губернатор на Източните провинции ===
В крайна сметка за изненада на всички с помощта на доктора си [[Антоний Муса]] императорът се възстановява от болестта си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/53*.html#30 кн. 53, глава 30]}} Влиянието на Агрипа над императора е причината за ревност от страна на Марк Клавдий Марцел (племенник на Октавиан), ревност вероятно подклаждана от интригите на третата съпруга на Октавиан – [[Ливия]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Традиционно се твърди, че в резултат на тази ревност Агрипа напуска Рим.{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} Август прави свой приемник племенника си, а Агрипа привидно е изпратен като губернатор в Сирия – един вид „благородно изгнание“,{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} но той заминава от Рим за остров [[Лесбос]], от където управлява провинцията чрез [[легат]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}}{{hrf|Cosme|2005|173}}

Въпреки че ако се поставят събитията в контекста на политическата криза от 23 пр.н.е., изглежда малко вероятно когато е изправен пред сериозна опозиция, император Август да изпрати в изгнание човек, който командва по-голямата част от [[Римска армия|римската армия]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} Далеч по-вероятно е „изгнанието“ на Агрипа да е добре преценено политическо позициониране на верен офицер с командването на значителна армия, като резервен план, в случай че постигането на плановете му през 23 пр.н.е. се провали и Октавиан се нуждае от военна подкрепа.{{hrf|Cosme|2005|166 – 167}}{{hrf|Roddaz|1984|351 – 353}}

Някои историци смятат, че по това време Агрипа е бил на тайна мисия и преговарял с [[Партско царство|Партското царство]] за връщането на [[щандарт]]и на римски легиони, пленени в [[Битка при Кара|битката при Кара]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} През 23 пр.н.е. Марк Клавдий Марцел умира. През 22 пр.н.е. река [[Тибър]] излиза от коритото си като причинява големи щети на инфраструктурата, има и криза с доставката на зърно за града, което води до масови безредици, с които Октавиан успява да се справи с големи трудности.{{Hrf|Wright|1937|160}} През 21 пр.н.е. Август, решавайки че няма да може да се справи сам с държавните дела, вика Агрипа да се завърне в Рим.{{Hrf|Wright|1937|160}}

==== Завръщане в Рим и сватба с Юлия ====
[[Файл:Fresco depicting an erotic scene, from the cubiculum of the villa of Marcus Vipsanius Agrippa, 1st century AD, Palazzo Massimo alle Terme, Rome (12172004766).jpg|мини|дясно|Стенопис от вилата на Агрипа, намиращ се в Национален музей на Рим]]
През 21 пр.н.е. се смята, че по съвет на [[Гай Цилний Меценат|Меценат]],{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}}{{efn|Касий твърди, че Меценат казал на Октавиан: „ти го направи толкова могъщ, че той трябва или да ти стане зет, или да бъде убит“.}} Октавиан Август с цел засилване още повече връзката между тях решава да направи Агрипа свой зет, заставя го да се разведе с жена си Клавдия и да се ожени за дъщерята на Октавиан – [[Юлия Стара|Юлия]],{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}}{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#63 глава 63]}} вдовица на Марцел известна както със своята красота, така и със своя разюздан живот и разточителство.{{hrf|Cosme|2005|169 – 170}}{{hrf|Roddaz|1984|356}} През зимата на 22 – 21 пр.н.е. Агрипа потегля от [[Митилини]], за да сключи брак с Юлия в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}}

Октавиан заминава за Сицилия, за да уреди делата на острова и след това да се насочи към Сирия. Докато е още в Сицилия изборите за консули на 21 пр.н.е. започват да създават проблеми. Едното от местата остава за Октавиан, а за втори консул е назначен [[Марк Лолий]]. Октавиан се отказва от консулството, но изборът между другите двама кандидати [[Квинт Емилий Лепид]] и Луций Плавций Силван става повод за бунтове сред населението.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}}

Бракът на Агрипа с дъщерята на императора му дава достатъчна легитимност, за да се изправи срещу проблемите в столицата.{{hrf|Cosme|2005|170}} Агрипа успява да се справи с бунтовете,{{hrf|Reinhold|1933|87}} а за консул е назначен Емилий Лепид. Изборът за [[Префект|градски префект]] за Латинския фестивал също предизвиква вълнения.{{hrf|Reinhold|1933|87}} Агрипа отлага процедурата с една година, също така потвърждава забраната въведена през 28 пр.н.е. да се празнуват египетски култове в границите на [[Померий|помериум]]а и в радиус от четири [[Стадий|стадия]] извън него. По този начин до наяква степен успява да успокои вълненият в града.{{hrf|Cosme|2005|170}} Тези забрани свидетелстват и за нарастващото влияние на чужди култове в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}} Спокоен Август се отправя на изток от [[Сицилия]] към [[Гърция]] оставяйки приятеля си в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}}

Новата двойка построява вила на десния бряг на Тибър, близо до [[Трастевере]]. Във вилата са открити много картини, които свидетелстват за интереса на Агрипа и съпругата му към произведения на изкуството.{{hrf|Cosme|2005|175}}{{hrf|Roddaz|1984|241}} Ще бъде построен и мост, който ще свързва вилата с останалата част на града: „Мостът на Агрипа“.

=== В Галия и Испания ===
[[Файл:Teatro Romano de Mérida (Badajoz, España) 02.jpg|мини|Римският театър в [[Мерида]], [[Испания]] e построен между 16 и 14 пр.н.е, под патронажа на Марк Агрипа. На фасадата му е изписано M•AGRIPPA•L•F COS III•TRIB•POT•III, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, три пъти консул, през третата година от своите трибунски правомощия“{{Hrf|Cooley|2012|438}}]]
През 20 пр.н.е. Агрипа заминава за Галия където реформира системата на управление и [[данък|данъците]] на провинцията, също така строи [[Виа Агрипа|пътища]] и [[акведукт]]и. През този период завършва строежа на [[Аква Вирго]]{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Virgo.html 28 – 29]}} и започва изграждането на храма [[Мезон Каре]] в [[Ним]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}} През 19 пр.н.е. Агрипа потушава въстанието на [[кантабри]]ите в Испания (Кантабрийска война).{{hrf|Syme|1939|333}} Въпреки това, в съответствие с обичайната си скромност, не обявява своята победа с помпозни писма до [[Сенат]]а, нито приема триумфа който Август му предлага.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|166}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#11.2 кн. 54, глава 11.2 – 6]}}

=== Последни години ===
През 18 пр.н.е. Август назначава Агрипа за трибун и съуправител,{{Hrf|Reinhold|1933|99}}{{Hrf|Трухина|2005|196}} през следващата година заедно организират празник в чест на възраждането на Рим.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{Hrf|Powell|2015|157 – 158}} През 17 пр.н.е. Август осиновява синовете на Агрипа – [[Гай Цезар]] и [[Луций Цезар]], вероятно с мисъл да го наследят,{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#18.1 кн. 54, глава 18.1]}} самият Агрипа за втори път е назначен за губернатор на източните провинции. За две години неговото внимателно и разсъдливо управление му донася голяма популярност, особено сред [[евреи|еврейското]] население.{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} В този период се среща в [[Юдея]] с цар [[Ирод Велики]] и принася в жертва 100 бивола в [[Йерусалим]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}

През 14 пр.н.е. Агрипа подготвя военна кампания срещу [[Скрибоний]], който е узурпирал [[Боспорско царство|Боспорското царство]].{{Hrf|Powell|2015|172}} Скрибоний твърди, че е син на [[Митридат VI]] и че е получил царството от Август, след самоубийството на [[Асандър (Боспор)|Асандър]].{{Hrf|Powell|2015|172}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/54*.html#24 кн. 54, глава 24]}} Агрипа отхвърля тази версия и изпраща писмо до [[Полемон I]] царя на [[Понтийско царство|Понтийското царство]] да се намеси и да отстрани узурпатора. В желанието си да предотвратят римската намеса самите жители убиват Скрибоний и оказват съпротива на Полемон.{{Hrf|Powell|2015|172}} Агрипа решава да вземе нещата в свои ръце и тръгва с флота си към Крим. Достига до [[Синоп]], което е достатъчно за бунтовниците да свалят оръжията и да признаят Полемон за цар на Боспорското царство.{{Hrf|Powell|2015|173}} По този начин Агрипа възстановява властта на Рим над Кримският полуостров, също възстановява и доставките на боспорско жито за Гърция и Анадола.{{hrf|Cosme|2005|201}}{{hrf|Roddaz|1984|463 – 468}} Агрипа получава големи почести и триумф, които той отново отказва и отново не изпраща писма до Сената да обяви успеха си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/54*.html#24 кн. 54, глава 24]}}{{hrf|Cosme|2005|201}}

През 14 или 13 пр.н.е. Агрипа се завръща в Рим и получава длъжността трибун за още пет години,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28 кн. 54, глава 28]}}{{hrf|Reinhold|1933|124 – 125}} а също и върховната власт над държавните провинции.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{hrf|Reinhold|1933|124 – 125}} През късната 13 или в началото на 12 пр.н.е.{{hrf|Reinhold|1933|125}}{{hrf|Powell|2015|178}} Агрипа се отправя на поход за завземане на територията в района на [[Дунав]] (бъдещата провинция [[Панония]]), по това време заболява тежко, връща се в Италия,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28 кн. 54, глава 28]}} и през месец март [[12 пр.н.е.]] умира в Кампания на 51-годишна възраст.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{hrf|Cosme|2005|207 – 208}}{{hrf|Roddaz|1984|485}} Октавиан Август организира пищно погребение в негова чест, а самия той е цял месец в траур.{{hrf|Cosme|2005|208}} Императора лично съблюдава обучението на всички деца на Агрипа след смъртта му. Въпреки че Агрипа е построил гробница за себе си, Октавиан слага останките на приятеля си в своя собствен [[Мавзолей на Август|мавзолей]].{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28.5 кн. 54, глава 28.5]}}

== Наследство ==
[[Файл:Pantheon (Roma) - Front.jpg|мини|[[Пантеон (Рим)|Пантеона]] в [[Рим]] е построен от император [[Адриан (император)|Адриан]] на мястото на стария пантеон, построен от Агрипа. На неговата фасада е изписано: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство“.]]
Агрипа не е известен само заради военните си победи, но и с това, че по време на неговото управление са построени много архитектурни съоръжения. През 33 пр.н.е. Агрипа е едил и извършва много ремонти, строителни дейности и подобрения на инфраструктурата на Рим. През 27 пр.н.е. по време на третото си консулство и в памет на битката при Акциум, Агрипа построява [[Пантеон (Рим)|Римския Пантеон]].{{hrf|Wilson-Jones|2003|179 – 182}} През [[80|80 г.]] оригиналната постройка, както и много други сгради са унищожени от голям пожар. Император [[Адриан (император)|Адриан]] използва проекта на Агрипа да построи свой собствен пантеон, който е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.{{hrf|Wilson-Jones|2003|179 – 182}}{{hrf|MacDonald|1976|9}} Думите на император Август: „''Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор''“,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/56*.html#30 кн. 56, глава 30.3]}} се дължат до голяма степен и на дейностите, извършени от Агрипа по времето, в което заема постовете консул и едил.

Агрипа е известен още като човек, който се интересува от [[география]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Под негово ръководство мечтата на Юлий Цезар за картографиране на цялата [[Римска империя]] е осъществена. Той създава кръгла диаграма на територията, която по-късно е възпроизведена от мрамор при Август. Копие на тази карта е поставена на колонадата на Агрипа в Рим, построена в негова чест от сестра му [[Випсания Пола]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Всеки, който напускал Рим по [[Виа Фламиния]], можел да види тази карта и да разбере колко голяма е империята, а когато се минело и покрай [[Олтар на мира|Ara Pacis]], можело да се разбере, че тази империя дължи всичко на Октавиан Август и неговия добър приятел Агрипа.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}

=== Бракове и деца ===
Агрипа има няколко деца от трите си брака:
* От първата си съпруга [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]] има вероятно две деца: [[Випсания Агрипина]]{{efn|Първата съпруга на император [[Тиберий]] и майка на [[Юлий Цезар Друз]].}} и още една дъщеря на име [[Випсания (съпруга на Хатерий)|Випсания Атика]].{{hrf|Syme|1989|145 и 504}}
* От втората си съпруга [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия Марцела]], има две дъщери [[Випсания Марцела]]{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#63.1 глава 63.1]}} и [[Випсания Марцела (съпруга на Лепид)|Випсания Марцела Младша]].{{hrf|Syme|1989|125 и 490}}
* От третата си съпруга [[Юлия Стара|Юлия]], има пет деца: [[Гай Цезар]], [[Юлия Младша]], [[Луций Цезар]], [[Агрипина Старша]]{{efn|Съпруга на [[Германик]], майка на император [[Калигула]] и императрица [[Агрипина Младша]].}} и [[Агрипа Постум]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}}

== Галерия ==
<gallery perrow="" widths="200px" heights="180px">
Agrippa Ara Pacis.PNG|Изображение на Агрипа на [[Релеф (скулптура)|релефа]] [[Олтар на мира|Ara Pacis]] в [[Рим]]
Marcus Vipsanius Agrippa Musée archéologique de Venise.jpg|Статуя на Агрипа, Археологически музей във Венеция
Marcus agrippa louvre portrait.jpg|Скулптурен портрет на Агрипа в [[Лувър]]а
Lawrence Alma-Tadema - An Audience at Agrippa's.jpg|Аудиенция при Агрипа, картина от [[Лорънс Алма-Тадема]], 1875 г.
</gallery>

== Вижте също ==
* [[Родословно дърво на Марк Випсаний Агрипа]]
* [[Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия]]

== Забележки ==
{{notelist|3}}

== Бележки ==
{{reflist|5}}

=== Цитирана литература ===
==== Класически автори ====
----
{{колони|2|
* {{cite encyclopedia |url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Brutus*.html |title= „Животът на Брут“ |last= Плутарх |date= 1918|website= |publisher= [[LacusCurtius|Loeb Classical Library]] | authorlink = Плутарх| lang = en | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html |title= „Животът на Антоний“ |last= Плутарх |date= 1920 |website= |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = | lang = en | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html |title= „Животът на Август“ |last= Светоний |date= 1913 |publisher= Loeb Classical Library|access-date= | authorlink = Светоний | lang = en | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/home.html |title= „Римска История“ |last= Касий |first= Дион |date= 1917|publisher= Loeb Classical Library|access-date= | authorlink = Дион Касий | lang = en | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia|url= http://www.attalus.org/latin/orosius6B.html |title= „История против езичниците“ |last= Орозий |first= Павел |date= 1889 |publisher= Attalus | authorlink = Павел Орозий | lang = la | encyclopedia = Книга 6Б }}
* {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html |title= „Акведуктите на Рим“ |last= Фронтин |first = Секст Юлий |date= |website= |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = Секст Юлий Фронтин | lang = en | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#46 |title= „Естествена История“ |last= Плиний Стари|publisher= Loeb Classical Library | authorlink = Плиний Стари | lang = la | encyclopedia = Книга 7 }}
* {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/home.html |title= „Римска история“ |last= Патеркул|first= Велей |date= 1924 |publisher= Loeb Classical Library| authorlink = Велей Патеркул| lang = en | encyclopedia = Книга 2 }}
* {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/home.html |title= „Римска История, Римски Войни“ |last= Апиан |date= 1913 |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = Апиан | lang = en | encyclopedia = Книги 3 и 5 }}
* {{cite encyclopedia |url= https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm |title= „Животът на видните командири“ |last= Непот |first=Корнелий |date= 1886 |publisher= The Tertullian Project | authorlink = Корнелий Непот | lang = en | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia |url= http://www.csun.edu/~hcfll004/nicolaus.html |title= „Животът на Август“ |last= Николай от Дамаск |date= 1923 |publisher= California State University, Northridge | authorlink = Николай Дамаски | lang = en | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia |url= http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D682 |title= „Коментари по „Енеида“ от Вергилий“ |last= Сервий Хонорат |first= Мавър |date= |website= |publisher= Perseus Digital Library |authorlink = Мавър Сервий Хонорат| lang = la | encyclopedia = }}
* {{cite encyclopedia |url= http://www.perseus.tufts.edu/hopper/searchresults?q=livy |title= „История на Рим (фрагменти от изгубените книги)“ |last= Ливий |first= Тит |publisher= Perseus Digital Library | authorlink = Тит Ливий | lang = en | encyclopedia = }}
}}

==== Модерни автори ====
----
{{колони|2|
* {{cite book |title= The Memoirs of Augustus |last= Kuntz Gilliam |first= Olive |authorlink= |date = 1965 |publisher= Vantage Press |url= https://books.google.bg/books?ei=hAFBUInnB6Hk4QTqnIHADA&hl=bg&id=H8oiAQAAIAAJ&dq=Lucius+Tarius+Rufus+Agrippa&q=+Lucius+Tarius+Rufus+#search_anchor |accessdate= |lang= en }}
* {{cite book |last = Syme |first = Sir Ronald|title = The Roman Revolution |url = https://archive.org/details/dli.ernet.506079/mode/2up |location = |publisher = Oxford University Press|date = 1939 |lang = en }}
* {{cite book |last = Syme |first = Sir Ronald|title = The Augustan Aristocracy |url = https://books.google.bg/books?id=fj8oQ4lzteIC&pg=PA23-IA3&hl=bg&source=gbs_selected_pages&cad=3#v=onepage&q&f=false |location = |publisher = Clarendon Press|isbn= 0198147317 |date = 1989 |lang = en }}
* {{cite book |last = Скрицкий |first = Николай В |title = 100 великих адмиралов|url = http://book-online.com.ua/show_book.php?book=8141 |location = Москва |date = 2003|isbn = 5-7838-0980-2|lang = ru }}
* {{cite book |last =Cosme |first = Pierre |title = Auguste |url =https://books.google.bg/books/about/Auguste.html?id=xXOoQAAACAAJ&redir_esc=y|location = Paris |publisher = Librairie Académique Perrin|date = 2005|isbn = 978-2-262-01881-8|doi = |lang = fr }}
* {{cite book |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/home.html |title= Топографски речник на Древен Рим |last= Платнър|first= Самюел Бол |date= 1929 |publisher= Oxford University Press |lang = en |location= London |authorlink = Самюел Бол Платнър}}
* {{cite book |title= Marcus Agrippa: Organizer of Victory |last= Wright|first= Frederick Adam |year= 1937|publisher= E.P. Dutton & Company |url= https://ia802905.us.archive.org/4/items/in.ernet.dli.2015.166220/2015.166220.Marcus-Agrippa-Organizer-Of-Victory.pdf |lang= en |location = New York }}
* {{cite book |title= Imperium and cosmos |last= Rehak |first= Paul|authorlink= | year= 2009|publisher= The University of Wisconsin Press|location= |isbn= 0-299-22010-9 |url= https://books.google.bg/books?id=uZKRVA331_gC&pg=PA31&lpg#v=onepage&q=Aqua%20Marcia&f=false |lang= en }}
* {{cite book |last = Roddaz |first = Jean-Michel |title = Marcus Agrippa |article = |url = https://www.persee.fr/doc/befar_0257-4101_1984_mon_253_1|publisher = École Française de Rome|date =1984 |isbn = 2-7283-0069-0|lang = fr }}
* {{cite book |last = Reinhold |first = Meyer |title = The Perusine War |url = https://www.jstor.org/stable/4339232 |location = |publisher = The Classical Weekly |date = April 1933 |lang = en | volume = 26 no. 23}}
* {{cite book |last =Reinhold |first = Meyer |title = Marcus Agrippa. A biography |url = https://books.google.bg/books/about/Marcus_Agrippa.html?id=pl5oAAAAMAAJ&redir_esc=y |location =New York |publisher = The W. F. Humphrey Press Geneva|date = 1933 |lang = en }}
* {{cite book |last = Трухина |first = Н. Н |title = Агриппа, Марк Випсаний |url = https://bigenc.ru/world_history/text/1851690 |volume = 1 |location = Москва |publisher = [[Голяма руска енциклопедия|Большая российская энциклопедия]] |date = 2005 |lang = ru }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220605174615/https://bigenc.ru/world_history/text/1851690 |date=2022-06-05 }}
* {{cite book |last =Wilson-Jones|first = Mark |title = Principles of Roman Architecture |url = https://books.google.bg/books/about/Principles_of_Roman_Architecture.html?id=lq8Pz4Ga7OwC&redir_esc=y |location = New Haven |publisher = Yale University Press| date = 2003|isbn = 030010202X|lang = en }}
* {{Cite book|url=https://books.google.bg/books/about/Marcus_Agrippa.html?id=g_mxBgAAQBAJ&redir_esc=y|title= Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus|first=Lindsay|last=Powell|date=2015|publisher=Pen and Sword|isbn=9781473853812|lang= en}}
* {{cite book |title= The Military Decorations of the Roman Army |last= Maxfield |first= Valerie A| year= 1981 |publisher= University of California Press|location= |isbn= 9780520044999 |url= https://books.google.bg/books?id=Nuex2PW7QR0C&pg=PA82&lpg=PA82&dq=The+Military+Decorations+of+the+Roman+Army+agrippa+vexillum&source=bl&ots=FMXrzvwgIF&sig=ACfU3U0gpbWEyxW5VQ6n042AtHGzAaJnFw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiP59OI2rz3AhXUS_EDHY7NCs4Q6AF6BAgtEAM#v=onepage&q=The%20Military%20Decorations%20of%20the%20Roman%20Army%20agrippa%20vexillum&f=false |lang= en }}
* {{cite web |url= https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/ |title= Marcus Vipsanius Agrippa: Roman politician, friend of the emperor Augustus |last= Лендеринг |first= Йона |date= 2020|website= |publisher= Livius | authorlink = Йона Лендеринг | lang = en }}
* {{cite book |title= The Mission of Agrippa to the Orient in 23 BC |last= Magie Jr. |first= David | year= 1908 |publisher= The University of Chicago Press |url= https://www.journals.uchicago.edu/doi/pdf/10.1086/359151 |lang= en |volume = 3 No. 2 Classical Philology }}
* {{cite book |last = Cooley |first = Alison |title = The Cambridge Manual of Latin Epigraphy |chapter= |url = https://books.google.bg/books?id=3JRKRl9uT2IC&pg=PA438&lpg=PA438&dq=M(arcus)+·+AGRIPPA+·+L(uci)+·+F(ilius)+·+CO(n)S(ul)+·+III+·+TRIB(unicia)+·+POT(estate)+·+III&source=bl&ots=HNmldKj3iq&sig=ACfU3U0RbxefKNlcDUvtNyEFEBPuBwUQyA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj0jLbt1sD4AhUMSPEDHdGlC6QQ6AF6BAgWEAM#v=onepage&q=M(arcus)%20·%20AGRIPPA%20·%20L(uci)%20·%20F(ilius)%20·%20CO(n)S(ul)%20·%20III%20·%20TRIB(unicia)%20·%20POT(estate)%20·%20III&f=false |location = |publisher = Cambridge University Press | date = 2012 |isbn = 9780521840262 |lang = en }}
* {{cite book |url= https://books.google.bg/books/about/Histoire_romaine_Des_origines_à_Auguste.html?id=50ulnQEACAAJ&redir_esc=y |title= Histoire Romaine Des origines à Auguste |last= Инар |first= Франсоа |date= 2000|volume = 1|publisher= Librairie Arthème Fayard| authorlink = Франсоа Инар |isbn = 978-2213031941| lang = fr }}
* {{cite book |last =MacDonald|first = William L. |title = The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny |url = https://books.google.bg/books/about/The_Pantheon.html?id=X4kkAQAAMAAJ&redir_esc=y |location = Cambridge, MA |publisher = Harvard University Press| date = 1976|isbn = 0674653459|doi = |lang = en }}
* {{cite book | title = The Magistrates of the Roman Republic: Volume II, 99 B.C. – 31 B.C | last = Broughton| first = T. Robert S | year = 1952 | publisher = The American Philological Association | location = New York | url = https://web.ics.purdue.edu/~rauhn/Hist_416/Hist419/T.%20Robert%20S.%20Broughton%20-%20The%20Magistrates%20of%20the%20Roman%20Republic%2099%20B.C.-31%20B.C.%20Vol.%202.%20(Philological%20Monographs)%20(1952,%20American%20Philological%20Association).pdf | lang = en }}
* {{cite book |title= The Artists of the Ara Pacis: The Process of Hellenization in Roman Relief Sculpture |last= Conlin|first= Diane Atnally | year= 1997|publisher= The University of North Carolina Press |location= |isbn= 0-8078-2343-0 |pages= |url= https://books.google.bg/books?id=RkFdminDxkoC&pg=PR25#v=onepage&q=powerful%20man%20in%20Rome&f=false |lang= en }}
* {{cite book |last =Bowman, Champlin, Lintott |first = Alan K., Edward, Andrew |title = The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69 |url = https://books.google.bg/books/about/The_Cambridge_Ancient_History.html?id=JZLW4-wba7UC&redir_esc=y |volume = 10 |publisher = Cambridge University Press|date = 1996|isbn = 0-521-26430-8|doi = |lang = en }}
* {{cite book |title= Encyclopædia Britannica: Agrippa, Marcus Vipsanius |last= Chisholm |first= Hugh | year= 1910 |publisher= Cambridge University Press |url= https://archive.org/details/encyclopaediabri01chisrich/page/n7/mode/2up?view=theater |lang= en |volume = 1, [[Енциклопедия Британика (11-о издание)|A to Androphagi, Elevent Edition]] |location = New York }}
}}

== Външни препратки ==
{{Commons|Marcus Vipsanius Agrippa}}
* [http://www.hrono.ru/biograf/bio_a/agrippa.html Биография Агриппа] в [[:ru:Хронос (сайт)|Хронос]] <small>(на руски)</small>
* [https://www.livius.org/pictures/a/maps/agrippa-s-world-map/ Реконструкция на картата на Агрипа] в [http://www.Livius.org Livius.org] <small>(на английски)</small>

{{Римски консули 50—28 пр.н.е.}}
{{Римски консули 27—1 пр.н.е.}}

{{добра статия}}
[[Категория:Юлиево-Клавдиева династия]]
[[Категория:Римски военачалници]]
[[Категория:Випсании]]
[[Категория:Народни трибуни]]
[[Категория:Древноримски адмирали]]
[[Категория:Римски републикански консули]]
[[Категория:Имперски римски консули]]