Направо към съдържанието

Масаж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Масаж (Франкфурт, Германия)

Масаж е манипулация на повърхностните и по-дълбоки слоеве на мускулите и съединителната тъкан чрез използването на множество техники с цел подобряване и увеличаване на функционалността, лечение и спомагащи лечението терапии, при схващания от прекомерна активност, при намалена мускулно-рефлексивна активност, при възпрепятствана възбудимост [1], масажът подобрява релаксацията и доброто състояние, самочувствие на индивида [2][3] и подпомага отмората и почивката, възстановяването и има освежаващ ефект.

Думата произлиза от френското massage „фрикция при месене“, или от арабското massa, означаващо „да докосвам, чувствам и пипам“, или латински massa – „тесто“ [4][5], както и гръцкия глагол μάσσω (massō) „пипам, докосвам, работя с ръцете, меся тесто“ [6]. Все пак в старогръцки и латински в древността думите за масаж са били различни, това са съответно anatripsis в гръцки [7] и frictio за латински.

Масажът включва работа или въздействие върху тялото с натиск – структуриран, неструктуриран, статичен или движещ се, с обтягане, движение или вибрация, които са правени мануално (мануална терапия) или с подпомагащи уреди (напр. малка дървена масажна маша) или дори механични устройства (например масажиращи столове).

Основни техники използвани в масажа: [8]

Поглаждане (Effleurage)

Effleurage, или поглаждане, е техника, която се прилага в началото и края на масажа. Наименованието и произлиза от френската дума "effleurer," и в превод означава "да галя." Освовава се на плавни и ритмични движения, които следват тялото.[8]

Разтриване (Petrissage)

Името произлиза от френската дума "pétrir," и се превежда "да меся." Тази техника е разработена в Европа през 19-ти век като част от Шведския масаж, наричан още класически . [8]

Триене (Friction)

Триенето включва по-дълбоко манипулиране на мускулната тъкан чрез използване на кръгови движения с пръсти, палци или лакти. Техниката е разработена от Хенрик Линг през 19-ти век.[8]

Потупване (Tapotement)

Серия от ритмични удари и потупвания, които се изпълняват с ръце или пръсти. В Европа тази техниката е усъвършенствана в началото на 20-ти век и е приложена в класическия масаж за повишаване на тонуса.[8]

Вибрация (Vibration)

Вибрацията се състои от бързи, трептящи движения, като може за се изпълняват с ръце или специализирани уреди. Техниката на вибрацията е въведена в масажа в началото на 20-ти век като част от по-модерната физиотерапия.[8]

  1. ((en)) Weerapong, Pornratshanee. The Mechanisms of Massage and Effects on Performance, Muscle Recovery and Injury Prevention // Sports Medicine 35 (3). 2005. DOI:10.2165/00007256-200535030-00004. с. 235 – 256.
  2. ((en)) Definition of massage, Prescottlmt.com // Medterms.com, 19 март 2012. Архивиран от оригинала на 2007-10-11. Посетен на 26 февруари 2013.
  3. ((en)) What is Massage Therapy? // Altmedicine.about.com. Архивиран от оригинала на 2013-03-25. Посетен на 26 февруари 2013.
  4. ((en)) Online Etymology Dictionary, massage // Etymonline.com. Посетен на 26 февруари 2013.
  5. ((en)) Merriam Webster Dictionary Online, massage // M-w.com, 31 август 2012. Посетен на 26 февруари 2013.
  6. μάσσω, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Сайт Perseus
  7. Calvert, R. The History of Massage: An Illustrated Survey from Around the World. Healing Arts Press, 1 април 2002.[неработеща препратка]
  8. а б в г д е Padmalaya. Основни техники използвани в масажа
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Massage в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​