Министерство на съобщенията на България
Министерството на съобщенията (съкратено МС) е държавна институция в България с ранг на министерство, съществувалa в периода 1934 – 1935 година[1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Създадено е с изменение на конституцията от 19 май 1934 г. чрез на сливането на предишните Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите. На 21 април 1935 г. МС се закрива с Указ № 120 и се възстановяват старите министерства.
Днес неговият ресорен наследник е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Министри
[редактиране | редактиране на кода]- Министър на съобщенията (1934 – 1935)
| правителство | име | дати | партия | |
|---|---|---|---|---|
| 51 | Никола Захариев | 19 май 1934 – 22 януари 1935 | Звено | |
| 52 | Никола Захариев | 22 януари 1935 – 21 април 1935 | Звено | |
| 53 | Тодор Кожухаров | 21 април 1935 – 21 април 1935 | безпартиен | |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София, 2005
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
|
