Михаил Стрифно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Стрифно
Μιχαὴλ Στρυφνός
византийски сановник
Роден
Починал
Семейство
СъпругаТеодора Каматирина

Михаил Стрифно (на гръцки: Μιχαὴλ Στρυφνός) е високопоставен византийски сановник на служба при императорите от династията на Анелите.

За първи път Стрифно се спомена през 1192 г. като севаст и отговорник за вестиария при император Исак II Ангел.[1] По-късно Стрифно се жени за Теодора Каматирина, сестра на императрица Ефросина – съпругата на император Алексий III Ангел.[2] Посредством тези семейни връзки Стрифно се издига до позицията на велик дука и друнгарий на флота, след като Алексий III Ангел заема престола. Съвременникът му Никита Хониат описва Михаил Стрифно като човек с необичайна алчност и рядка непочтенност, който разпродавал корабните платна, котвите и друг инвентар на флота, до последния гвоздей на корабите[1]. Действията на Стрифно маркират истинския край на ромейския флот, който няколко години по-късно не успява да се противопостави на Четвъртия кръстоносен поход.[3] Михаил Стрифно е начело на опозицията срещу влиятелния Константин Месопотамит, който бил отстранен от власт благодарение на машинациите на Стрифно.[2]

Като велик дука Михаил Стрифно е и управител на обединената област Елада и Пелопонес и в качеството си на такъв през 1201 – 1202 г. заминава за Атина, за да се противопостави на нарастващата мощ на Лъв Сгур – местен магнат, превърнал се в самостоятелен владетел. Въпреки че Стрифно не постига успех в борбата срещу Сгура, местният митрополит Михаил Хониат съставя един панагерик в чест на Михаил.[4] Съхранени са три печата на Михаил Стрифон[5], както и един негов емайлиран златен пръстен, който вероятно е получил при назначаването си за велик дука.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ODB, с. 1968, Stryphnos, Michael (Ch. M. Brand & A. Cutler); Guilland 1967, с. 546 – 547.
  2. а б Simpson 2013, с. 192.
  3. ODB, с. 1968, Stryphnos, Michael (Ch. M. Brand & A. Cutler).
  4. ODB, с. 1968, Stryphnos, Michael (Ch. M. Brand & A. Cutler); Guilland & 196712pp=546 – 547.
  5. Guilland 1967, с. 546 – 547.
  6. Ross 2005, с. 108 – 109.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]