Михаил Стрифно
| Михаил Стрифно Μιχαὴλ Στρυφνός | |
| византийски сановник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Теодора Каматирина |
Михаил Стрифно (на гръцки: Μιχαὴλ Στρυφνός) е високопоставен византийски сановник на служба при императорите от династията на Анелите.
За първи път Стрифно се спомена през 1192 г. като севаст и отговорник за вестиария при император Исак II Ангел.[1] По-късно Стрифно се жени за Теодора Каматирина, сестра на императрица Ефросина – съпругата на император Алексий III Ангел.[2] Посредством тези семейни връзки Стрифно се издига до позицията на велик дука и друнгарий на флота, след като Алексий III Ангел заема престола. Съвременникът му Никита Хониат описва Михаил Стрифно като човек с необичайна алчност и рядка непочтенност, който разпродавал корабните платна, котвите и друг инвентар на флота, до последния гвоздей на корабите[1]. Действията на Стрифно маркират истинския край на ромейския флот, който няколко години по-късно не успява да се противопостави на Четвъртия кръстоносен поход.[3] Михаил Стрифно е начело на опозицията срещу влиятелния Константин Месопотамит, който бил отстранен от власт благодарение на машинациите на Стрифно.[2]
Като велик дука Михаил Стрифно е и управител на обединената област Елада и Пелопонес и в качеството си на такъв през 1201 – 1202 г. заминава за Атина, за да се противопостави на нарастващата мощ на Лъв Сгур – местен магнат, превърнал се в самостоятелен владетел. Въпреки че Стрифно не постига успех в борбата срещу Сгура, местният митрополит Михаил Хониат съставя един панагерик в чест на Михаил.[4] Съхранени са три печата на Михаил Стрифон[5], както и един негов емайлиран златен пръстен, който вероятно е получил при назначаването си за велик дука.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ODB, с. 1968, Stryphnos, Michael (Ch. M. Brand & A. Cutler); Guilland 1967, с. 546 – 547.
- ↑ а б Simpson 2013, с. 192.
- ↑ ODB, с. 1968, Stryphnos, Michael (Ch. M. Brand & A. Cutler).
- ↑ ODB, с. 1968, Stryphnos, Michael (Ch. M. Brand & A. Cutler); Guilland & 196712pp=546 – 547.
- ↑ Guilland 1967, с. 546 – 547.
- ↑ Ross 2005, с. 108 – 109.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Simpson, Alicia (2013). Niketas Choniates: A Historiographical Study. Oxford: Oxford University Press, https://books.google.bg/books?id=tMjRAgAAQBAJ&lpg=PA26&ots=Ar-3El7Vt8&dq=G.%20Stadtmüller%20Zur%20Geschichte%20der%20Familie%20Kamateres&pg=PA26#v=onepage&q=G.%20Stadtmüller%20Zur%20Geschichte%20der%20Familie%20Kamateres&f=false
- ((en)) Brand, Charles M.; Cutler, Anthony (1991). Stryphnos, Michael. – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Le Drongaire de la flotte, le Grand drongaire de la flotte, le Duc de la flotte, le Mégaduc. Recherches sur les institutions byzantines, I. Berlin: Akademie-Verlag, pp. 535 – 562, архив на оригинала от 16 септември 2023, https://web.archive.org/web/20231009110115/https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967-
- Ross, Marvin Chauncey (2005). Catalogue of the Byzantine And Early Medieval Antiquities in the Dumbarton Oaks Collection, Volume 2: Jewelry, Enamels, and Art Of The Migration Period (2nd ed.). Dumbarton Oaks Research Library and Collection, ISBN 0-88402-301-X, https://books.google.com/books?id=IssyEPamiCUC
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Емайлирани златен пръстен с изображение на Богородица, принадлежал на Михаил Стрифно. Византийска колекция на музея на Дъмбартън Оукс.
