Михаил Ясит
Михаил Ясит Μιχαήλ Ίασίτης | |
византийски аристократ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Константин Ясит |
Съпруга | Евдокия Комнина |
Михаил Ясит (на гръцки: Μιχαήλ Ίασίτης; на латински: Mikhael Iasites;† 15 март сл. 1117) е византийски аристократ от фамилията Ясит, зет на император Алексий I Комнин. Роден със светското име Михаил[1], той завършва живота си като монах с името Атанасий.[2]
Михаил Ясит е син на протопроедъра и препозит за молбите Константин Ясит. Майка му е дъщеря на севаста Константин, който се падал племенник на патриарх Михаил Керуларий, което поставя Михаил в роднински връзки с родовете на Макремволитите, Диогените и Дука.[2]
Михаил Ясит се жени за багренородната Евдокия Комнина (* 14 януари 1094; † ок. 1130/1131), дъщеря на византийския император Алексий I Комнин († 1118) и Ирина Дукина († 1123/1133). Тя е сестра на византийския император Йоан II Комнин и на Анна Комнина.[3]
- Алексий Ясит (* 1112/1115; † 17 март)[6]
- дете, според някои - дъщеря на име Ирина Яситина, омъжена за Лъв Рогерий.[6]
В хрониката на Йоан Зонара се споменава, че императрица Ирина била подразнена от високомерното поведение на зет си, който не се отнасял към дъщеря ѝ подобаващо за една багренородна принцеса и често наскърбявал самата императрица, поради което по време на едно боледуване на дъщеря ѝ императрица Ирина принудила Евдокия да се замонаши и изгонила зет си от двореца.[7]
След раздялата с Евдокия Михаил Ясит приема монашество под името Атанасий.[8] С това монашеско име той е споменат в т.нар. Поменик на семейството на императрица Ирина Дукина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп. В този документ е посочен и денят на смъртта му - 15 март. Фактът, че паметта му е почетена в устава на манастира, основан от императрица Ирина, показва, че по някое време безотговорното поведение на Михаил Ясит е било забравено и той е намерил достойно място в императорското семейство като зет на императора.[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018 – 1187).
- The Oxford Dictionary of Byzantium. New York and Oxford, Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6.
- Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)
- Skoulatos, Basile. Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve, Nauwelaerts, 1980. (на френски)[неработеща препратка]
- Varzos, Konstantinos. Η Γενεαλογία των Κομνηνών. Т. A. Thessaloniki, Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, 1984. OCLC 834784634. (на гръцки) Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine.