Направо към съдържанието

Монголски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Монголски език
монгол хэл
/mɔŋɢɔ̆ɮ xeɮ/
СтранаМонголия, Китай и др.
РегионИзточна Азия
Говорещи5 700 000
ПисменостМонголска писменост
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Монголски
..-Северномонголски
...-Централномонголски
....→Монголски
Официално положение
Официален в Монголия
РегулаторДържавен езиков институт
Кодове
ISO 639-1mn
ISO 639-2mon
ISO 639-3mon

Географско разпространение на монголския език в Евразия (червено)
Монголски език в Общомедия

Монголският език е алтайски език, говорен от около 5 700 000 души в Китай, Монголия. Официален език е на Република Монголия.

Думата „монголски“, написана с монголска азбука

Историята на монголския език се дели на три основни периода.

  • Старомонголски език – (до XIII век)

Старомонголският език е близък до монголския праезик, от който произлизат всички монголски езици. В речниковия състав се наблюдават много заемки от тюркските езици и китайския език от периода на династията Тан. По това време се създава и монголската писменост въз основа на староуйгурската азбука.

  • Средномонголски език – (XIII – XVII век)

Средномонголският език е запазен в китайска транскипция на монголски текстове и в двуезични речници. През XVII век монголците приемат тибетския будизъм и езикът им се обогатява с религиозни термини от санскрит и тибетски език. През този период се наблюдава развитието на различни монголски диалекти.

  • Съвременен монголски език – (от XVII век до днес)

От XVII век започва да се оформя книжовният монголски език. Разговорният монголски се различава значително от писмения.

  • Монголският език е аглутинативен език, в който основна роля играе именното склонение (7 падежа). Множествено число се употребява рядко, няма категория род.
  • Глаголната система е силно развита: 2 вида (свършен, несвършен), отрицателно спрежение, 3 наклонения (изявително с две времена (минало и сегашно-бъдеще), повелително, пожелателно), отглаголни съществителни и сложна система от причастия.

След образуването на Монголската Народна Република (през 1924 г.) се преминава към кирилицата.

Дългите гласни са удвоени кратки гласни. Произнасят се с натъртване, а не с удължаване.

Ако след буквата „н“ има гласна, гласната не се произнася.

Ако след буквата „н“ има съгласна, тогава „н“ се произнася като „нг“.

Буква Название на монголски МФА Произношение на български Буква Название на монголски МФА Произношение на български
Аа а a а Пп пэ (), (pʰʲ) п
Бб бэ p,, b б Pp эр r, р
Вв вэ w, в Сс эс s с
Гг гэ ɡ,ɡʲ,ɢ´, k г Тт тэ ,tʰʲ т
Дд дэ t, д Уу у ʊ у
Ее е jε~jɜ, e е Үү ү u у (твърдо)
Ёё ё йо Фф фэ~фа~эф (f) ф
Жж жэ дж Хх хэ~ха x, х
Зз зэ ts дз Цц цэ tsʰ ц
Ии и i и Чч чэ tʃʰ ч
Йй хагас и i ѝ Шш ша~эш ʃ ш
Кк ка (k), () к Щщ ща~эшчэ (stʃ) щч
Лл эл ɮ,ɮʲ л Ъ ъ хатуугийн тэмдэг "
Мм эм m, м Ыы эр үгийн ы i ъй
Нн эн n, н Ьь зөөлний тэмдэг ʲ '
Оо о ɔ о Ээ э e е
Өө ө o йо Юю ю , ju ю
Яя я ja, j я