Морис Льоблан

Морис Льоблан
Marie Émile Maurice Leblanc
	Морис Льоблан Marie Émile Maurice Leblanc
Роден	11 декември 1864 г. Руан, Франция
Починал	6 ноември 1941 г. (76 г.) Перпинян, Франция
Професия	писател
Националност	Франция
Жанр	полицейски роман
Известни творби	27 романа с героя Арсен Люпен (между 1907 и 1937 г.)
Награди
	Повлиян от Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан;
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Морис Льоблан в Общомедия

Морис-Мари-Емил Льоблан (на френски: Maurice-Marie-Émile Leblanc) е френски писател, световноизвестен с криминалните си романи с главен герой Арсен Люпен, благороден крадец и детектив.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 декември 1864 г. в Руан.^[1] Бащата на Льоблан е търговец и корабособственик. Когато започва френско-пруската война, родителите на Морис го изпращат в Шотландия, откъдето той се завръща през 1871 г. Като юноша често посещава Флобер и Ги дьо Мопасан.^[2] Работи във фабрика, след това заминава за Париж. Тук Льоблан учи право, но напуска и се заема с журналистика; сътрудничи на редица парижки вестници, включително „Le Figaro“. Поддържа приятелски отношения с Маларме, Мопасан и Метерлинк.

В ранните романи и разкази на Льоблан се усеща влиянието на психологическата проза на Пол Бурже: „Une femme“ (1893), „Ceux qui souffrent“ (1894), „L’Enthousiasme“ (1901). Тези произведения печелят одобрението на критиката и предизвикат интереса на такива видни писатели като Алфонс Доде и Жул Ренар, но не водят до търговски успех. През 1905 г. издателят Пиер Лафит го кани да напише изпълнен с екшън разказ за списанието „Je sais tout“. Новелата, озаглавена „Арестът на Арсен Люпен“, се превръща в пролог към огромния успех на Льоблан. Между 1907 и 1937 г. публикува над двадесет детективски разказа, романи и пиеси за Арсен Люпен, в които създава образа на „крадеца-джентълмен“. Сред тях по-специално са следните произведения:

„Arsène Lupin contre Herlock Sholmès“ („Арсен Люпен против Херлок Шолмс“) (1908),
„L’Aiguille creuse“ („Кухата игла“) (1909),
„Le Bouchon de cristal“ („Кристалната запушалка“, издадена на български като „Тайнственото око“) (1912),
„Признания Арсена Люпена“ (1913),
„Островът с тридесетте ковчега“ (1919).

Пародийното представяне на Шерлок Холмс в няколко от разказите и романите на Льоблан предизвиква гнева на Артър Конан Дойл.

Освен на поредицата за Арсен Люпен, Льоблан е автор и на няколко светски романа, детската книга „La Forêt des aventures“ (1932) и два научно-фантастични романа: „Les Trois Yeux“ (1919) и „Le Formidable Événement“ (1920 г.).

Умира от пневмония на 6 ноември 1941 г. в Перпинян.^[3] Погребан е в гробището Сен Мартен; през 1947 г. е препогребан на гробище Монпарнас. Неговият дом-музей се намира в Етрета, Сен Маритим.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Une femme (1893)
Armelle et Claude (1897)
Voici des ailes (1898)
Les Lèvres jointes (1899)
L’Enthousiasme (1901)
Un vilain couple (1901)
Gueule rouge (1904)
80 chevaux (1904)
La Pitié, Play (1906)
Arsène Lupin, gentleman-cambrioleur (1907)
Арсен Люпен – крадецът-джентълмен, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1982), прев. Христо Гайдаджиев
Arsène Lupin contre Herlock Sholmès (1908)
Арсен Люпен против Шерлок Холмс, изд. „Книга“ (1938), прев. П. Георгиев
L’Aiguille creuse (1909)
813 (1910)
Le Bouchon de cristal (1912)
Тайнственото око, изд. „Т&Т“ (1991), прев. Любен Велчев
La Frontière (1911)
Les Trois Yeux (1919)
L'île aux trente cercueils (1919) (заснет като телевизионен сериал през 1979 г. : Островът на тридесет ковчега)
Островът с 30-те ковчега: Най-великото приключение на Арсен Люпен, изд. „БК“ (1926), прев.
La Robe d’écaille rose (1920)
Le Formidable Événement (1920)
Les Dents du tigre (1921)
Зъбите на тигъра в Аферата „Наследството Морнингтън“, в. „Борба“ Велико Търново (1990), прев.
Le Secret de Florence (1921)
Тайната на Флоранс в Аферата „Наследството Морнингтън“, в. „Борба“ Велико Търново (1990), прев.
Le Cercle rouge (1922)
Dorothée, danseuse de corde (1923)
Les hutis coups de l'horloge (1923)
Следи в снега, изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева
Осемте удара на часовника, изд. „Millenium“ (2014), прев. Ернест Момчилов
La Vie extravagante de Balthazar (1925)
La Demoiselle aux yeux verts (1927)
Госпожицата със зелените очи, изд. „Амарант“ (1991), изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева
La Comtesse de Cagliostro (1924)
Графиня Дьо Калиостро, изд. „Т&Т“ (1992), прев. Николай Хаджиниколов
L'agence Barnett et cie (1928)
Агенция „Барнет и сие“, изд. „Litus“ (2017), прев. Венелин Пройков
Le Prince de Jéricho (1930)
Les Clefs mystérieuses (1932)
La Forêt des aventures (1933)
Le Chapelet rouge (1934)
L’Image de la femme nue (1934)
Le Scandale du gazon bleu (1935)
De minuit à sept heures (1937)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Cote 3E 00999 - 1864/10/01 - 1864/12/31 - Rouen, image 106 // recherche.archivesdepartementales76.net. Архивиран от оригинала на 2019-09-07. Посетен на 2023-11-12..
↑ Joseph-Marc Bailbé, Le Paysage normand dans la littérature et dans l'art, Publications Universitaires Rouen Le Havre, 1980, p. 293.
↑ Staff writer. Maurice LeBlanc Dies at 77; Creator of 'Arsene Lupin' // St. Louis, Missouri, St. Louis Post-Dispatch, 7 November 1941. с. 3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Произведения на Морис Льоблан в Моята библиотека
Произведения на Морис Льоблан в проекта Гутенберг
((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Морис Льоблан, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

[1] Cote 3E 00999 - 1864/10/01 - 1864/12/31 - Rouen, image 106 // recherche.archivesdepartementales76.net. Архивиран от оригинала на 2019-09-07. Посетен на 2023-11-12..

[2] Joseph-Marc Bailbé, Le Paysage normand dans la littérature et dans l'art, Publications Universitaires Rouen Le Havre, 1980, p. 293.

[3] Staff writer. Maurice LeBlanc Dies at 77; Creator of 'Arsene Lupin' // St. Louis, Missouri, St. Louis Post-Dispatch, 7 November 1941. с. 3.

[1]

[2]

[3]