Музикална гама

Вижте пояснителната страница за други значения на гама.

Музикална гама в теория на музиката е всеки набор от музикални ноти, подредени по основна честота или височина. Скалата, подредена по увеличаване на височината, е възходяща скала, а скалата, подредена по намаляване на височината, е низходяща.

${ \override Score.TimeSignature #'stencil = ##f \relative c' { \clef treble \key c \major \time 7/4 c4 d e f g a b c b a g f e d c2 } }$

До мажор гамата, възходящо и низходящо

${ \override Score.TimeSignature #'stencil = ##f \relative c' { \clef treble \time 12/4 c4 cis d dis e f fis g gis a ais b c2 } }$

Хроматичната гама, възходящо

Често, особено в контекста на обичайната практика, повечето или цялата мелодия и хармония на музикално произведение се изграждат с помощта на нотите на една гама, която може удобно да бъде представена върху петолиние със стандартна музикална арматура.^[1]

Хроматична гама[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Хроматична гама

Хроматичната гама е музикална гама с 12 тона, всеки от които е полутон, известен още като половин стъпка над или под съседните си тонове. В резултат на това в 12-тонов равен темпериран строй, хроматичната гама покрива всичките 12 от наличните тона. По този начин има само една хроматична гама, тъй като всяка хроматична гама е идентична при транспониране, инверсия и ретроградна спрямо всяка друга.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Benward, Bruce and Saker, Marilyn Nadine (2003). Music: In Theory and Practice, seventh edition: vol. 1, p. 25. Boston: McGraw-Hill. ISBN 978-0-07-294262-0

[1] Benward, Bruce and Saker, Marilyn Nadine (2003). Music: In Theory and Practice, seventh edition: vol. 1, p. 25. Boston: McGraw-Hill. ISBN 978-0-07-294262-0

[1]