Никола Пал Дукагини
| Никола Пал Дукагини Nikollë Pal Dukagjini | |
| Роден |
1410
|
|---|---|
| Починал | след 1479
|
| Семейство | |
| Баща | Пал II Дукагини |
| Съпруга | Кирана Арианити |
| Деца | Прогон Дукагини |
Никола Пал Дукагини (на албански: Nikollë Pal Dukagjini) (1410 – след 1479) е албански аристократ от XV век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произлиза от рода Дукагини и е син на Пал II Дукагини, един от участниците в Лежката лига.[1]
След смъртта на Скендербег през 1468 г. Никола Дукагини и двамата му братя Лека Дукагини и Прогон Дукагини са съюзници на Венецианската република.[2]
При отстъплението на османската войска след първата обсада на Шкодра през август 1474 г. османците подпалват района около нея, включително замъка Дан, въпреки силната съпротива на братята Никола и Лека Дукагини.[3] През юни 1478 г. османците превземат Круя, а малко след това и Лежа.[4] Теодор и Будомир Дукагини, двама братовчеди на Никола, са сред загиналите в тази битка.[5]
На 25 януари 1479 г. Република Венеция подписва Константинополския договор с Османската империя, според който град Шкодра е отстъпен на османците, при условие че гражданите му ще могат свободно да напуснат. В крайна сметка на 25 април същата година османските сили навлизат в Шкодра и местните хора масово емигрират, най-вече към Венеция.[6] Никола и брат му Лека също бягат в Италия.[7][8]
Две години по-късно, в началото на лятото на 1481 г., Никола Дукагини и Лека Дукагини се завръщат заедно със сина на Скендербег Гьон II Кастриоти и други благородници, за да ръководят въоръженото движение срещу османците.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Никола Дукагини се жени за Кирана Арианити, дъщеря на Георги Арианит, и има един оцелял син Прогон. Синът му се завръща от Италия на албанска земя, за да ръководи антиосмански бунт, избухнал в Северна Албания през 1501 г.[9] В крайна сметка той подписва споразумение с османците, приема исляма и получава титлата паша на Румелия[10], както и владението над част от фамилните имоти на Дукагини под формата на тимар.[11][12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 310
- ↑ Schmitt, Oliver Jens (2001), Das venezianische Albanien (1392 – 1479) (in German), München: R. Oldenbourg Verlag GmbH München, ISBN 3-486-56569-9 Noli, Fan (1962), Historia e Skënderbeut (in Albanian), Tirana, Albania: N.Sh. botimeve „Naim Frashëri“, p. 508
- ↑ Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 469
- ↑ Fine, John Van Antwerp (1994), The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08260-5, p. 600
- ↑ Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 470
- ↑ Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 471
- ↑ Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 471
- ↑ Fine, John Van Antwerp (1994), The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08260-5, р. 600
- ↑ Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 310
- ↑ Islamic Research Institute (Pakistan), Central Institute of Islamic Research (Pakistan) (1997). Islamic studies, Volume 36, Issues 1 – 4. Islamic Research Institute. p. 195.
- ↑ Akademia e Shkencave e Shqipërisë 2002, Historia e Popullit Shqiptar (Vëllimi I) (in Albanian), Tirana, Albania: Toena, ISBN 99927-1-622-3, p. 310
- ↑ Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)