Николай Неврев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Неврев
руски художник
Автопортрет 1858 г.
Роден
1830 г.
Починал
Лисковщина, Орша, провинция Могилев, Руска империя
ПогребанБеларус

Националност Русия
Учил вМосковско училище за живопис, скулптура и архитектура
Кариера в изкуството
Стилреализъм
Жанрпортрет
НаградиПърва награда на Московското дружество на любителите на изкуството за картината „Клетвата на Лъжедмитрий I към полския крал Сигизмунд III за въвеждане на католицизма в Русия“
Николай Неврев в Общомедия

Николай Василевич Неврев, /на руски Никола́й Васи́льевич Не́врев/, роден през 1830 г. в Москва, починал на 3/16 май в Могильовска губерния е руски исторически и жанров художник, един от най-ярките представители на Обществото на передвижниците.

Учение и сюжети[редактиране | редактиране на кода]

Неврев е исторически и жанров живописец, роден през 1830. Учи в годините 1850 – 1855 в Московското училище по живопис и скулптура. При завършването му получава званието „свободен художник“.

Живеейки постоянно в Москва, първоначално рисува портрети, а след това сцени от руския народен бит, а в края на живота си, от средата на седемдесетте години на 19. век нататък, започва да изобразява предимно сюжети от отечествената история.

Най-известни творби[редактиране | редактиране на кода]

През 1881 г. постъпва в Обществото на передвижниците.

Главните му творби са: „Панихида на селското гробище“ /1865/, „Из близкото минало“ (1866, „Държавна Третяковска галерия“), „Наследството на чиновника“, „Странник сред търговско семейство“, „Войвода“ (по поемата на Мицкевич), „Две другарки“, „Разделяне на наследството“ (1889, в „Третяковската галерия“ в Москва), „Сватосване“ (1889).

Исторически сюжети[редактиране | редактиране на кода]

Сред историческите му произведения за най-значими се смятат „Княз Роман Галицкий и папските посланици“, „Дмитрий Самозванец при Вишневски“ (1881, намира се в Третяковската галерия), „Представянето на Ксения Годунова пред Лъжедмитрий“ (1882), „Захар Ляпунов и Василий Шуйский“ (1886), „Патриарх Никон пред съда“ (1885), „Ярослав Мъдри изпраща дъщеря си Анна като невеста на френския крал Анри І“ (1888).

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Последните си години Неврев живее в бедност. На 74-годишна възраст той се застрелва от отчаяние в имението си Лисковщина в Могильовска губерния.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Неврев Николай Васильвич „Голяма съветска енциклопедия в тридесет тома, под редасцията на А.М. Прохоров, трето изд., 1969
  • Неврев Николай Васильвич // Моршин-Никиш-М. Советская енциклопедия 1974, стр. 397
  • Неврев //Енциклопедически речник на Брокхаус и Ефрон в 86 тома, „«Наказный атаманъ – Неясыти», с. 807. – 960
  • Скоков Г. К. „Приказка за художника и чудното блюдо. Николай Неврев – М. „Белият град 2004 - 16 стр. /Енциклопедия за деца. Приказки за художници/ ISBN 5-7793-0731-8.
  • Артьомов В. В. Николай Неврев –М. „Белият град“ 2004 -48 стр. /Майстори на живописта/— ISBN 5-7793-0756-3.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Неврев, Николай Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​