Направо към съдържанието

Нютон-метър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Моментът на силата F спрямо точка О е равен на F.b; пунктирът е линията на действие на силата.

Нютон-метър (означение N·m) е единица за измерване на момента на силата в Международната система единици (SI). Един нютон-метър е равен на момента на силата, създаван от сила, равна на 1 N, относно точка, разположена на разстояние 1 m от линията на действие на тази сила.

Съгласно правилата за форматиране, приети в SI, буквените означения на единиците, участващи в дадено произведение, се разделят с точка на средната линия (което е знакът за умножение, приет в SI). Допуска се също те да са разделени с интервал, стига това да не предизвика недоразумение. Символът „х“ за тази цел не се използва[1]. Редът на величините не трябва да се променя, за да не стане объркване с означението mN за милинютон.

Единица за енергия

[редактиране | редактиране на кода]

Нютон-метърът и джаулът са „дименсионно еквивалентни“ в смисъл, че те имат еднакво изражение чрез основните SI единици:

Изразяването обаче на енергия, топлина и работа чрез единици за момент на сила не е прието.

Коефициенти за преобразуване

[редактиране | редактиране на кода]