Преглед на кода на Одрински революционен окръг

{{организация}}
[[File:Pravilnik BMORK.JPG|alt=Regulations of the BMARC|thumb|200px|Правилник на БМОРК от 1894 година.<ref>{{cite book |title=Ванчо Ѓорѓиев, "Устав и Правилник на Бугарските Македоно - Одрински Револуционерни Комитети [1894 г.]|year=2013 |publisher="ВМРО 1893-1903. Поглед низ документи", Матица Македонска.|location= Скопје |url=https://www.strumski.com/books/Vancho_Georgiev_BMORK.pdf}}</ref> Правилникът продължава да се използва дори след 1902 година в районните на [[Ахъчелебийско]] и [[Скеча]]нско.<ref>Според бележка на историка Любомир Панайотов, редактор на спомените на Христо Караманджуков, правилниците на БМОРК са намерени в архива на революционера. Издадени са през 1898 година и са заменени с такива от 1902 година, въпреки това в Смолянско те продължават да се използват и след това. Виж: Христо Ив. Караманджуков, Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. (Изд. на Отечествения Фронт, София, 1986) стр. 107.</ref>]]
[[Файл:IMARO 4 Revolutionary District.jpg|мини|250п|Разписка за дарение, издадена от Одрински революционен окръг.]]
[[Файл:Ethnographic-map-Thrace-1912.jpg|мини|250п|Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на [[Любомир Милетич]]]]
[[Файл:Odrinski vojvodi.jpg|мини|200px|Ръководителите на Преображенското въстание в Одринския революционен окръг.]]
'''Одринският революционен окръг''' на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е част от [[Структура на революционните окръзи на ВМОРО и ВМРО|структурите на революционната мрежа]] и обхваща [[Одрински вилает|Одринския вилает]] на Османската империя. Тази територия заема зоната от [[Черно море]] до река [[Места]] и от българо-турска граница до [[Мраморно море|Мраморно]] и [[Бяло море]].<ref>[http://www.promacedonia.org/dv/dv_35.html Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия, Димитър Войников].</ref>

== Създаване ==
През 1893 година в [[Солун]] е основана Македонската революционна организация. През 1894 година е приет първия устав на организацията под името [[Български Македоно-Одрински революционни комитети]]. През 1895 година е взето решение съобразно [[Пръв устав на ВМОРО|устава от 1894 г.]] да започне приобщаването и на останалата под османска власт част от [[Тракия]]. Така един от основателите на организацията [[Даме Груев]] възлага по това време на [[Христо Коцев]], учител в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]], да започне изграждането на комитетската мрежа в [[Одринска Тракия]].<ref>Freedom or Death, The Life of Gotsé Delchev, by Mercia MacDermott, Journeyman Press, London & West Nyack, 1978, стр. 230.</ref> В резултат през септември 1895 г. в мъжката гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин е основан първият революционен кръжок от Коцев.

=== Обхват ===
През 1896 г. с помощта на [[Павел Генадиев]] е създадена и мрежата на Одринския революционен комитет, чийто председател първоначално става Коцев. Първоначално революционната мрежа обхваща [[Лозенградско]], [[Малкотърновско]], [[Бунархисарско]] и Мустафапашалийско ([[Свиленградско]]). По-специален статут има столицата [[Цариград]], където от [[Димитър Ляпов]] през 1894 г. е изграден [[Цариградски революционен комитет]], който е автономен и получава правото директно да общува с Централния комитет на ВМОРО. През 1896 г. на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес]] териториите на Тракия и Македония са поделени на революционни окръзи, като един от тях е Одринския. След Солунския конгрес Цариградският комитет губи самостоятелността си и се влива в състава на Одринския революционен окръг. Според отец [[Петър Киприлов]], задграничният представител на БМОРК [[Гоце Делчев]], посещава за първи път региона в 1896, а през април 1898 г. пак обикаля из [[Странджа]]. С цел да подпомогне и укрепи местните комитети, Гоце Делчев предприема нова обиколка в региона през март – април 1900 г., като посещава Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. През 1896 г. Христо Коцев напуска и на негово място застава [[Лазар Димитров (Дренок)|Лазар Димитров]]. Организационната структура става по-стройна и действена с урегулирани взаимоотношения между различните комитети и хора. Организацията има погранични пунктове откъм България в помощ на вътрешната организация.

=== Афери и опити за сепаратизъм ===
[[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]], която избухва през юли 1900 година е първата от поредица афери, които разтърсват структурите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринска Тракия. Тя нанася силен удар над революционната дейност сред българите, довежда до страх и разцепление. През февруари 1901 година [[Вълчо Антонов]] къса с Одринския комитет на ВМОРО и приема поканата на председателя на [[ВМОК]] Борис Сарафов да оглави [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничния пункт на ВМОК]] в [[Чепеларе]].<ref>{{Караманджуков|60 – 62}}</ref> В Чепеларе Антонов прилага безогледно средствата на терор – още през февруари са убити двама видни дейци на организацията – [[Атанас Шапарданов]] и [[Дечо Стояновски]],<ref>{{Караманджуков|108 – 109}}</ref> а през пролетта е направен неуспешен опит за убийство на Хаджи Нурия бей от Смилян, който предизвиква голямата [[Пашмаклийска афера]]. Убийствата на български дейци и последвалите атентатите срещу мюсюлманските първенци, разклащат революционното дело.<ref>{{Караманджуков|65 – 66}}</ref> Много видни дейци като [[Константин Николов (Райково)|Константин Николов]],<ref>{{Николов|118}}</ref> [[Таню Стоев]],<ref>{{Николов|157}}</ref> [[Владимир Коруев]]<ref>{{Николов|82}}</ref> и други са принудени да бягат в България. По това време Антонов прави опит в Гюмюрджинско и Ахъчелебийско за основаване на самостоятелен ''Беломорски революционен окръг''. [[Георги Василев (Свиленград)|Георги Василев]]. установява през 1901 г. връзки с някои от отцепниците, като [[Вълчо Антонов]] и [[Христо Караманджуков]] и прави опити да ги разубеди.<ref>{{Караманджуков|72 – 74}}</ref> От есента на 1902 г. председател на окръга става [[Велко Думев]].

=== Структура ===
Според сведенията на [[Христо Караманджуков]], важна роля за развитието на революционната дейност в района изиграва [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|конгресът на окръга]] председателстван от [[Гоце Делчев]] и проведен в Пловдив от 13 до 15 април 1902 г. На него са взети важни решения. Окончателно са спрени опитите за изграждане на самостоятелен Беломорски окръг. След като конгресът приключва, Гоце Делчев и [[Коста Нунков]] отиват в Родопите, за да се срещнат с [[Вълчо Антонов]] и да му съобщят решението на конгреса, както и задачите, които му се възлагат като главен инспектор в Западна Тракия. Одринският окръг е разделен на пет района, а територията на най-важния първи район била разделена на три революционни окръга. Това били: първи – Малкотърновски; втори – [[Лозенград]]ски и трети – [[Бунархисар]]ски окръзи. За войвода на Малкотърновския район бил назначен [[Георги Кондолов]], на Лозенградския – [[Лазар Маджаров]], а на Бунархисарския – [[Тодор Шишманов]]. Конгресът избрал и орган, който бил овластен да подготви и да вдигне въстанието. Този орган бил наречен ''Главно боево тяло'' и се състоял от трима души: [[Михаил Герджиков]], [[Лазар Маджаров]] и капитан [[Стамат Икономов]]. По късно през 1903 г. [[Конгрес на Петрова нива|конгресът на Петрова нива]] окончателно утвърдил разделянето на окръга на пет района, които са описани в конгресните протоколи, но само един от тях, първи [[Малко Търново|Малкотърновски район]], вдигнал и изнесъл [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]]. Ето и останалите райони от Одринския революционен окръг според конгресните протоколи: II район – Чокенски ([[Одрин]]ски); III район – Мустафапашански ([[Свиленград]]ски), IV район – [[Ахъчелебийско]]-[[Ксантийско|Скеченски]]; V район – [[Гюмюрджинско]]-[[Дедеагачко|Дедеагачки]].

=== Преображенско въстание ===
[[Файл:Odrinskite cheti v 1903 godina.jpg|мини|250п|Чети на ВМОРО в Одринска Тракия преди началото на Преображенското въстание.]]
Задграничното представителство на ВМОРО излиза със съобщение в българските вестници за решенията на Одринския конгрес на 11 август 1903 година. Избран е ръководен щаб в състав Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров. Въстаническият район от Странджа, Одринско и Лозенградско има 12 началника на участъци: [[Константин Калканджиев]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] и [[Димитър Ташев]], Ст. Вичев и [[Лефтер Мечев]], [[Цено Куртев]] и [[Петко Зидаров]], [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], [[Пеню Шиваров]], [[Димитър Халачев]], [[Дико Джелебов]], К. Димитров и Казаков, [[Лазо Лазов]], Яне Петров, [[Георги Кондолов]], Яне Стоянов. А край Сакар действат [[Кръстьо Българията]], [[Христо Арнаудов]], [[Георги Тенев (революционер)|Георги Тенев]], техническата дружина на [[Михаил Даев]], в долината на Арда и южните части на Родопите край Гюмюрджина, Дедеагач и Скече са [[Вълчо Антонов]], [[Константин Нунков]], [[Пею Шишманов]] и [[Христо Караманджуков]]. В Странджа като техници действат [[Христо Силянов]] и [[Иван Варналиев]].<ref>Съобщение на ЗП на ВМОРО за решенията на Одринския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.313</ref>

Известието за обявяването на въстанието в Македония заставя Главното ръководно боево тяло да проведе в края на юли спешна среща в планинската местност „Голямо Кокорафи“ край с. [[Цикнихор]], [[Бунархисар]]ско, на което е взето решение въстанието в Одринско да се вдигне през нощта на 5 срещу 6 август (18 срещу 19 нов стил) 1903 година, т.е. на празника „Преображение Господне“. За тези дни [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]] пише: „''Пети август 1903 г. Войводите на този ден посрещат утрото по върховете на Странджа. [[Михаил Герджиков]] и [[Димитър Халачев]] – на връх „Китка“, [[Лазо Лазов]] – на връх „Свети Илия“, [[Георги Кондолов]] – на височината „Радославци“, [[Стамат Икономов]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] и [[Димитър Ташев]] – на „Махиада“, [[Костадин Калайджиев]] – на „Караман баир“, [[Стоян Камилски]] – на „Циганка“, [[Лазар Маджаров]], [[Янко Стоянов]] и [[Коста Тенишев]] – на „Марковец“. Всички са по върховете, откъдето се вижда връх ''Китка''. Там трябва да бъде хвърлена първата бомба, която да даде начален сигнал.“'' Получава се обаче изненада. Неочаквано, с настъпването на здрача погледите на всички се привличат на юг към полските села, където един след друг пламват огньове. Там ръководител е [[Яни Попов]], който след като получава информация за предателство действа превантивно – изпраща куриери, събира четите, наказва предателите и запалват къщите им. Така започва въстанието. Само за два дни Странджа е завладяна. Постепенно на фона на тази всенародна еуфория до ръководното тяло, разположено на връх „Циганка“, една след друга пристигат тревожни вести. В Малко Търново е изпратено подкрепление, градът е блокиран. Получават сведения от Одрин за мобилизация на първи, втори и трети турски корпус. Само двадесет дни издържа т. нар. [[Странджанска република|Странджанската република]]. Проведени са 289 сражения с участитето на 26 000 въстаници. Загиналите бойци са 994, а над 200 села са опожарени. 12 440 къщи са подпалени и около 4700 цивилни са убити, а 3122 жени са изнасилени. След въстанието повече от 30 000 българи стават бежанци.

В [[Западна Тракия]] след проведения там [[родопски конгрес на ВМОРО]] въстаническите действия имат четнически характер. В началото на август 1903 година, четата на [[Пею Шишманов]] атакува митницата в Каракулас. По същото време четата на [[Марин Чолаков]] поставя динамит на жп линията между Гюмюрджина и Демирбейли, но взривът е обезвреден от властта. На 18 август четата на [[Неделчо Килев]], след като влакът е отминал, взривява жп линията Дедеагач-Гюмюрджина между селата [[Чобан (дем Дедеагач)|Чобанкьой]] и [[Еникьой (Дедеагачко)|Кьосемеджит]] и движението спряно за дълго време. Четата на [[Тане Николов|Таню Николов]] и отделно от него тази на [[Коста Нунков]] минират същата и други жп линии, но взривовете не сполучват. След атентата на 18 август 1903 година, избухва [[Чобанкьойска афера|Чобанкьойската афера]]. Турските военни предприемат усилени претърсвания в близките български села, арестуваните са 33-ма души и са изпратени в Одрин на военен съд. Четирима са осъдени на смърт чрез обесване, а останалите на 15 години заточение. Мнозина дейци се спасяват с бягство в България. Действията създават силно напрежение у турските власти и във всички по-големи селища са концентрирани допълнителни войсковите части. Така в [[Ксанти]]йско-[[Ахъчелеби]]йско-[[Дедеагач]]ко е прикован около 10 000 души аскер, който не може да бъде хвърлен срещу останалите въстанали български области. С това на практика се изчерпват въстаническите действия.

== Последваща дейност в района ==
[[Файл:ITRO.jpg|мини|200px|Първа страница на Устава на ВТРО.]]
След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание организацията е сериозно разбита. По лявото течение на река Марица (Малкотърновско и Лозенградско) практически комитетите на ВМОРО са унищожени. Мустафапашанско е деморализирано от контрабандисти. [[Ортакьойско]], [[Софлийско]], [[Гюмюрджинско]] и [[Ахъчелебийско]] са в задоволително състояние, а в най-добро положение е Дедеагачко. След въстанието започва укрепване организацията в Родопите и Западна Тракия. През 1904 година се провежда [[Варненски конгрес на ВМОРО|конгрес]] на Одринския революционен окръг във [[Варна]], на който се взема решение за активиране на терористичните атаки. Българският владика и Българският търговски агент в Цариград допълнително разстройват комитетите, а поради липсата на интелектуалци и западналата църковно-училищна дейност българщината упада.<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 27.</ref>

Задграничното представителство спира да изпраща чети и материали в Одринско, оръжие и пари в окръга липсват, което допълнително заслабва позициите на ВМОРО. Редки нападения в окръга има над представители на гръцката въоръжена пропаганда. На 10 ноември 1907 г. в сражение с турски части загиват [[Петър Васков]], [[Лазар Маджаров]] и още четирима четници, край с. [[Лъджакьой]], [[Дедеагач]]ко.<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 27.</ref> По късно да действат в региона са изпратени и четите на [[Димитър Арнаудов (Малко Търново)|Димитър Арнаудов]] и на [[Бойко Чавдаров]]. На [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес]] от 1908 година, окръгът е представен от [[Климент Шапкарев]] и [[Петър Андреев]].<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 44.</ref> На конгреса е решено предвид настъпилите промени в Одринска Тракия дейността на ВМОРО да се ограничи до поддържане на революционния дух с единични агитатори-организатори. Влизането на чети се прекратява, а оръжие се доставя на местното население само за самозащита.<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 176.</ref>

След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] през 1908 година ВМОРО се легализира чрез две политически партии – [[Съюз на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)]]. На 31 август – 1 септември 1908 г. се провежда нов [[Одрински конгрес на ВМОРО (1908)|конгрес]] в Одрин. Конгресът решава да участва в предстоящите избори за народни представители в Одринския вилает като се излезе със самостоятелна листа или се търсят компромиси с други организации. Решава да се издава вестник „Одринска заря“. Избира се Окръжно боево тяло в състав: [[Стамат Икономов]], [[Страшимир Дочков]], [[Георги Попаянов]], [[Анастас Разбойников]], Климент Шапкарев. Не след дълго национализмът на младотурците надделява над реформаторските идеали и те възобновяват репресиите. След създаване на [[Македоно-одринското опълчение]] българското главно командване изпраща опълчението изцяло на война в [[Тракия]]. През декември 1912 година след като са изпълнили поставените им задачи, партизанските чети и отряди са официално разпуснати. При [[Разорението на тракийските българи през 1913 година|етническата чистка през 1913 г. в Източна Тракия]] [[младотурци]]те прогонват окончателно българското население от региона. През същата година е подписан [[Букурещки договор (1913)|Букурещкият мирен договор]], по силата на който [[Западна Тракия]] става българска. След като през 1919 година тя попада под гръцка власт по силата на [[Ньойския договор|Ньойски договор]], там е създадена [[Вътрешна тракийска революционна организация]]. Нейна цел е извоюването на пълна политическа независимост на [[Беломорието]]. Въпреки това със [[Спогодба Моллов – Кафандарис|Спогодбата Моллов – Кафандарис]] от 1927 г. са изселени последните българи от този регион.

== Вижте също ==
* [[Тракийски въпрос]]

== Бележки ==
<references />

{{Одрински революционен окръг}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Революционни окръзи на ВМОРО и ВМРО]]
[[Категория:Западна Тракия]]
[[Категория:Източна Тракия]]
[[Категория:История на Одрин]]