Направо към съдържанието

Оригами

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Модулни оригами
Жеравът е традиционна фигура в оригами, наричана от японците „цуру“. Днес хартиеният жерав оригами е символ на мира.[1]

Оригами (на японски: 折り紙, от ори (прегъвам) и ками (хартия) – буквално прегъната хартия) е традиционно древно японско изкуство, състоящо се в създаването на фигури чрез сгъване на листове хартия без употреба на лепило и ножици. Оригами се наричат и получените по този начин фигури. Корените на това изкуство лежат в древен Китай, родината на хартията.[2]

Оригами се използва в религиозните обреди. Прегъването на хартия добива широко разпространение в Япония след 7 век сл.н.е. Приблизително по същото време маврите пренасят оригами в Испания.[1] Дълго време този вид изкуство е достъпен само за представителите на висшите съсловия, където е бил признак за добро възпитание. Моделите на оригами на маврите били силно зависими от исляма, което не позволявало на моделите да бъдат метафорични или символични.[1] Поради тази причина оригами остава главно практично изкуство до 15 век, когато се появява по-евтина хартия серийно производство. През 1797г. е публикуване първата книга, посветена на сгъването на хартия, и новата форма на изкуство е кръстена оригами. През трийсетте години на 20 век Акира Йошизава разработва система от стрелки и образци, използвани и до днес за описване на илюстрациите към моделите. Йошизава е считан за голям майстор на оригами и до смъртта си през 2005г. той измисля хилияди модели.[1]

Едва след Втората световна война и оригами излиза извън пределите на Далечния изток и попада в Америка и Европа, където веднага завладява свои почитатели.

Класическото оригами се сгъва от квадратен лист хартия. Иначе може да бъде съставено от един или повече листове хартия с различни големина, форма, цвят и дебелина в зависимост от желания ефект. Трудността на едно от тези произведения на изкуството може да бъде от няколко прости прегъвки до стотици сгъвания.

  1. а б в г Ууд, Ашли. Оригами енциклопедия. Книгомания, 2009. ISBN 978-954-8432-02-3. с. 6-24.
  2. Японското оригами всъщност е китайско